Правят се стъпки за овладяване на риска от наводнения, но все още не са достатъчни, казва Иван Иванов, председател на Българската асоциация по водите
- Г-н Иванов, напоследък отново сме свидетели на това, че едно природно бедствие като силните валежи може да ни изненада. Какъв е рискът от наводнение днес и в кои райони е възможно да се случи?
- Всъщност рискът не само в България, ами в цяла Европа и в цял свят е висок по всяко време на годината. С пиково повишаване на риска през периодите, в които има топене на сняг и силни валежи. За съжаление през последните години ние не бяхме много подготвени, за да реагираме адекватно на този риск, което доведе и до трагичните инциденти с наводнения. Но аз мисля, че вече е осъзнат проблемът и се работи целенасочено да се предотврати. Една от темите, които ние засегнахме в нашето събитие, което организираме - "Седмица на водата", са плановете за управление на риска от наводнения. Това са документи, които вече се обсъждат публично и трябва да влязат в сила в средата на годината. Идеята ни е да дадем гласност и повече хора да участват в тяхното обсъждане, така че те да бъдат приложими, а не просто поредните планове, които са налични на книга, но не се прилагат на практика. Риск трудно се управлява, но при всички положения, за да бъде управляван, са необходими средства, но тези средства в България винаги са оскъдни. Освен чисто организационни мерки ще разчитаме и на средства по оперативна програма "Околна среда", която предвижда предоставянето на бюджет за проект за контрол и управление на водите в реално време - нещо, което нямаме и в следващите 3-4 г. след осъществяването на този проект, който обхваща големите язовири и водни поречия, мисля, че рискът ще бъде по-малък, отколкото е в момента.
- Кои са районите, които са най-уязвими от наводнения?
- Практиката показва, че никой не е застрахован, няма място, където да не може да се случи наводнение, защото не може да се предвиди къде ще падне силен дъжд. Глобалното затопляне също оказва влияние. Все пак на интернет страницата на МОСВ и на три от басейновите дирекции могат да се видят карти, които дават по-ясна представа кои райони са под голям риск - 116 на брой. За Дунавската БД предстои да се направи такава карта.
- Преди няколко седмици миниязовир край Петрич заля над 2000 декара обработваема земя заради пропукване и впоследствие падане на една от стените. Наглеждат ли се изкуствените водоеми и чия отговорност са те?
- Напоследък няма година, в която да не се е случило подобно нещо. Радвам се, че този път мащабът не е толкова голям, но това е сигнал, че има какво още да се работи. Проблемът преди две години беше, че не се знаеше чия собственост са голяма част от тези съоръжения. Сега, доколкото ми е известно, всички язовири имат собственик. В същото време се вмени отговорност на Държавната агенция по метеорологичен и технически надзор да прави постоянен надзор на състоянието на язовирните стени и предписание на собствениците за мерки, които трябва да бъдат взети. До момента обаче никой не е уточнил от къде ще идват средствата, за да се правят въпросните реконструкции и поддръжка. Въпреки че има позитивни стъпки и в правилна посока, те са недостатъчни да се реши проблемът.
- Какво бихте променили вие във водния сектор?
- Аз имам две теми, които отдавна съм прихванал като председател на БАВ. Едната касае отрасъл водоснабдяване и канализация. Смятам, че трябва да му дадем на този отрасъл по-голямо значение и да има един специализиран закон за ВИК, както го има в повечето държави в ЕС. И регулаторът, който в момента е енергиен и воден, трябва да бъде разделен на две - да има воден регулатор, който да регулира и координира всички дейности, не само в отрасъл ВиК. Това са двете неща, които според мен трябва да се случат и ще се случат рано или късно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
