Ще бъде много по-различен от познатите тв ефири, казва Недялко Недялков
3 години от старта на най-големия новинарски сайт в България - агенция ПИК, се навършват днес. На 29 октомври 2012 г. малък, но амбициозен екип "тръгна" онлайн, за да промени за рекордно кратък срок целия интернет пазар в държавата. Харесван, критикуван, оспорван, обругаван или обожаван, ПИК безспорно е най-разпознаваемият български сайт днес. Интернет населението в България, според данни на Гемиус (това е официално признатата метрика у нас), наброява: 3 663 363 души на стационарен компютър. От тях ПИК обхваща 24,64%, сочи "Гемиус". 2 356 963 души през мобилни устройства. От тях ПИК покрива 23,62%. Общо 4 011 735 са уникалните потребители над 15 години, като обхватът на ПИК, или пазарният дял в Интернет, възлиза на цели 28,97%. Тоест делът е почти 30% от цялата аудитория, което е наистина безпрецедентно внушителна цифра, и то за медия със само 3-годишна история. ПИК е твърдо номер 1 в секция "новини" на "Гемиус" при ежемесечните измервания от година и половина насам.
Недялко Недялков, издател на ПИК
- Г-н Недялков, как се случи "чудото ПИК", и то за толкова кратко време? Кой ви финансира, стои ли някой зад вас?
- Случи се сякаш на шега. През есента на 2012 г. бях принуден да продам дела си във всекидневника "България днес" и заедно с няколко души от екипа останахме на улицата. Достъпът ни до печатните медии фактически бе спрян от властта и монополите. Нямахме друг избор, освен да "влезем" в свободното интернет пространство. Заедно с колегата ми Ивайло Крачунов направихме ПИК без никаква дотация, а финансирах и финансирам единствено аз. Приписват ни какви ли не спонсори, за съжаление зад нас няма никого. Може би само милионите ни читатели, заради които работим и които са нашият единствен Господ. Щастлив съм, че за този кратък период успяхме да преобразим онлайн пазара и да узаконим хегемонията на интернет сайтове, които днес са истинските лидери на медийния пазар. Истината е, че именно ПИК бе двигателят на тази своеобразна революция. Преди нашата поява сайтовете нямаха подобна тежест, не раждаха новините, политиците не говореха през Интернет. Напротив, Интернет само отразяваше и копи-пействаше новините от вестниците и телевизиите. Сега е обратното и смятам, че имаме основен принос за това.
- Колко души четат ПИК всеки ден?
- Според данните на "Гугъл аналитикс" посещенията ни всеки ден варират между 500 000 и 700 000. Зависи, разбира се, от деня, от събитията, от периода. Само за последната година сме регистрирали общо близо 200 млн. посещения. Мисля, че националните телевизии могат да ни завиждат. Справяме се само с петнайсетина репортери, които творят чудеса, раздават се, понякога не спят - на фона на безконечните екипи и раздути щатове на други медии.
- Дайте пример за разкрития и новини, тръгнали от ПИК?
- Прословутите интервюта с най-скандалната фигура в държавата Делян Пеевски, в които той разбули тайни от задкулисието; снимките на Волен Сидеров от Куба и Париж, разкритията за битите от полицаи в Първо РПУ момче и момиче от София; осъдителната присъда на кандидата на Реформаторите за кмет на Варна Чавдар Трифонов; скандалът със списъка за подслушване на политици, предоставен на Военното разузнаване; шокиращата истина за кончината на президентския син. Да продължавам ли? Няма смисъл да отегчавам читателите ви. Истината е, че нищо в държавата не се е случило, ако не е било отразено от ПИК. Другата истина е, че хората четат ПИК заради усещането за свобода, което се излъчва от нашите текстове. При нас се случва истински сблъсък на мнения, позиции, понякога крайни, пише се за нещата с реалните им имена, не се спестяват факти, за да се угоди на олигарси, политици, бизнесмени или мутри. За краткия си живот ПИК не само закова рекордите по онлайн трафик, но и произведе сензации, които до голяма степен предопределиха хода на политическата реалност у нас.
- Какво се случва с българските медии, как ще коментирате сегашното им състояние?
- Това е тъжна тема, по която предпочитам да не говоря. Хванали сме се гуша за гуша от немотия. Самодостатъчни сме си, занимаваме хората по-често със своите проблеми, вместо да отразяваме техните. Обичаме и псевдогероичните пози, както и писането на доноси до различни полицейски или прокурорски институции. Мнозина журналисти се превърнаха от дописници в доносописници. Омразата е повсеместна, по-важното е да прецакаме колегата, отколкото да правим новини. От друга страна, публицистиката в големите телевизии е безкрайно пристрастна и се опитва сама да кове политика.
- Какво следва оттук нататък за ПИК?
- Продължаваме нагоре в посока на интеграция с различен тип медии. Тук ще кажа за първи път, че активно работим по проект за телевизия, която ще бъде нещо напълно различно от добре познатите телевизии и се надявам да пораздвижи ефирното блато и да се превърне в истинския електронен лидер на пазара.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
