- Госпожо Янкова, как ще коментирате опасенията на Великобритания, че с отварянето на трудовите пазари много безработни българи ще се регистрират там, за да ползват социални права?
- Въпросът се политизира от някои страни членки. Обикновено опозицията предизвиква допълнителни страхове предизборно. Не считам, че това е толкова страшно, защото точно с тези държави имаме споразумения за превенция и контрол върху злоупотребата със социално осигурителни права. Направили сме редица срещи с посланици от тези страни. Идеята е ние да не позволяваме подобен тип злоупотреби, без значение на коя държава са граждани тези лица.
Най-добрият начин да се спре това, е да се работи в тясно сътрудничество със службите на съответната страна. Но това не бива в никакъв случай да става за сметка на българските граждани, които са поканени да работят там и наистина работят. Това са две отделни неща, които трябва да бъдат разграничени. Ние се борим страните членки да спазват всички разпоредби за свободното движение на хората и българските граждани, които имат работа, да се ползват от същите права, каквито имат и гражданите на приемащите държави.
- Колко са българите, работещи във Великобритания?
- Около 100 000. На фона на над 62 млн. англичани, не виждам каква заплаха сме ние за техния трудов пазар. Ето какво показва статистиката: Населението на България е близо 7,5 млн., от които над 2,2 млн. са пенсионери и над 1,2 млн. деца до 17-годишна възраст. Работещите са около 3 милиона, а безработните около 400 000, но по-голямата част от тях търсят активно работа в България. Т.е. няма как голяма вълна български граждани да залее която и да е държава в Европа. Още повече че големият емигрантски поток от българи, които търсят постоянна работа в други страни, премина в началото на 90-те години и в периода 2000 - 2001 г.
Единственото, което се наблюдава, е по-голям поток през летните месеци заради сезонната заетост. И то по една проста причина - гражданите и на Великобритания, и на Нидерландия, и на скандинавските държави отказват селскостопанска работа, защото за тях не е привлекателна. Докато българите там имат шанс да получат по-високо възнаграждение за кратко време. И именно поради тази причина те допринасят за развитието на икономиките на тези страни, без да ги ощетяват.
- С колко може да се увеличи броят на българите, които ще заминат за работа в тези страни, които сега отварят пазарите си?
- Факт е, че когато през 2007 г. България стана член на ЕС, по-голямата част от страните членки отвориха своите трудови пазари. Някои от тях са традиционно привлекателни дестинации за българите, като Испания, Гърция, Италия, например. Ние не сме забелязали засилване на емигрантския поток към тях, който да застраши техните икономики. Ако се погледне броят на българските граждани в другите страни членки от 2009 г. до 2012 г. той се е увеличил за 4 години с около 80 000 души.
Що се отнася до тези 8 държави, които от 1 януари ще отворят пазарите си на труда, в една-две от тях тези, които са искали да емигрират, вече са го направили. Останалата част въобще не са привлекателни за българските граждани. Така че не очаквам да има промяна в потока емигриращи към новоотворилите пазарите си страни. Освен в рамките на сезонната заетост, но тя е трае няколко месеца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
