Ако се вслушаме във Владимир Путин, Русия е станала лидерът на новата глобална война срещу тероризма. В контраст Барак Обама изглежда от ден на ден по-уморен от войните в мюсюлманския свят, които Америка води от повече от десетилетие. На 30 септември руски изтребители бяха задействани в помощ на обсадените войски на Башар ал Асад. Русия създаде и мрежа за обмен на разузнавателна информация с Ирак и Иран. Руската православна църква заговори за свещена война.
Твърдението на г-н Путин, че е започнал битка срещу "Ислямска държава", е в най-добрия случай съмнително. Фактите от първия ден на руските въздушни удари показват, че са били атакувани други сунитски бунтовници, включително някои, подкрепяни от Америка. Но дори това да е нещо повече от политически театър, Русия предприема най-голямата си стъпка в Близкия изток, който беше сфера на Америка, откакто Съветският съюз беше изтикан от там през 70-те години на миналия век.
В Афганистан междувременно американската битка с талибаните претърпя удар. На 28 септември талибански бунтовници завзеха северния град Кундуз - първата провинциална столица, която падна в ръцете им, откакто бяха свалени от власт през 2001 г. Афганистанските сили си върнаха центъра след три дни. Но макар да установиха пълен контрол, атаката беше унижение.
И Кундуз, и руските бомбардировки са симптоми на едно и също явление: вакуума, създаден от опита на Барак Обама да се измъкне от войните в мюсюлманския свят. Президентът на Америка заяви тази седмица пред Общото събрание на ООН, че страната му е разбрала, че "не би могла сама да наложи стабилност на чужда земя"; други, включително Иран и Русия, трябва да помогнат в Сирия. Обама не греши напълно. Но зад предложението му се крият много опасности: че Америка се е отчаяла; че регионалните сили, усещайки дезангажирането на САЩ, ще се окажат с развързани ръце; и че намесата на Русия ще направи кървавата война още по-кървава. Докато Обама не промени курса, може да се очакват повече смърт, бежанци и екстремизъм.
Свидетел на бъркотията, която Джордж Буш създаде със своята "война срещу тероризма", особено в Ирак, Обама разбираемо е предпазлив. Американска намеса наистина може да влоши ситуацията, докато омразните лидери биват замествани от хаос и безкрайната война изцежда силите и репутацията на САЩ. Но отсъствие на Америка може да направи нещата още по-мрачни. В някакъв момент екстремизмът ще загнои и ще принуди суперсилата да се намеси така и или иначе.
Такова е положението в Близкия изток. В Ирак Обама изтегли войските през 2011 година. В Сирия той не се намеси да спре масовото клане на Асад дори след като той използва отровен газ. Но след като джихадистите на ИД изникнаха от хаоса, обявиха халифат в територии на Ирак и Сирия и започнаха да режат глави на западни пленници, Обама се почувства задължен да се върне - за отделни схватки. В Афганистан той повтаря грешката с преждевременното изтегляне.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
