Първан Симеонов
политолог
Eдин глупак позира с чук на Каймакчалан. Но по-големите глупаци сме ние - че продължаваме гръмко да се хващаме на такива постни истории и че нямаме премислена и дългосрочна политика за Македония. Замисляли ли сте се някога, че целта на подобни провокации откъм Скопие и някои тамошни потомствени сърбомани е именно да раздалечат хората от двете страни на границата. И когато реагираме единствено с ожесточение и гавра към всичко в Македония, влизаме в капана. И в чужд сценарий.
Да, глупакът с чука заслужава проклятие, защото се подиграва с паметта на собствените си дядовци. Да,
върхушката в Скопие заслужава да бъде поставена на място
Но не проектирайте вината върху целия народ там. Хората там не са виновни, така са учени, минали са поколения. А ние, като държава, отдавна почти нищо не правим. Дори самият факт, че въпросната плоча беше нещо като самоинициатива, а не ярък държавен акт, е доказателство, че официална София не напредва особено по темата "Македония" и не държи много на нея.
За съжаление, на нас в България вече не ни пука за Македония. Помня времето, когато в българските медии се пишеше за Македония много. Това време мина. А какво въобще се чува от Македония в последните месеци - добре че е политическата нестабилност или наводнението, или глупакът с чука, та да обърнем внимание. Извън това, из медиите у нас може да се намерят само няколко насмешливи репортажа за новия център на Скопие и подобни. Не че авторите на идеята за този център не си го заслужават.
И какво излиза: за Македония у нас - или почти нищо, или насмешка, или раздразнение. Средно няма. Тук, разбира се, е лесно да изпаднем в патетични слова как това е втората българска държава на Балканите, как фалшифицирането на историята там е довело до всичко това, как една трета от днешните българи са македонци и други такива патриотични (и верни!) неща.
Но няма място за патетика, има място за едно просто питане, ще го повторя: пука ли ни днес в България за няколко войни, стотици хиляди жертви и няколко десетилетия от новата ни история. Ей така, съвсем на око сметнати.
Защото долу-горе толкова ни струва Македония от Освобождението насам. Толкова дадохме, без да си искаме времето и парите обратно или да обявим жертвите си за безсмислени.
Когато ставаше дума за Македония, българите дори не се замисляха. И сега не се замислят. Схващате тъжната ирония.
Даже не я искахме досущ за себе си тая Македония.
Искахме я свободна заради хората там
заради техните права и прогрес. И се съгласявахме с всичко, което хрумнеше в младите глави на тамошните борци - да е независима, федеративна, Швейцария на Балканите, със столица Солун, да е "вътрешно", а не "великобългарско" дело, да има местна организация, която да убива други българи, защото са "върховисти", да убива политици в София или да се самоизбива в София.
България винаги се отнасяше към Македония не толкова като към загубена част от себе си, колкото като към своя дъщеря. С онова великодушие, което Талев долови, та да напише - да, македонците са българи, и да, Санстефанска България е хубаво нещо, но не се получи и затова сега търсим автономна Македония. Цитирам по памет.
България приемаше всичко. "Всичко за Македония" пише на едни паметници из днешна Югозападна България.
И какво се случи, та сега не ни пука? Нима успяха онези, чиято работа беше да отвратят народа от двете страни на границата? Това ли настъпи в резултат на няколко войни, няколко десетилетия и стотици хиляди жертви? Безразлични ли сме вече!? Днес за нас Македония не е важна тема. За нас Македония са градски шлагери от типа на соколи, девойчета, шуми-буки, които гордо мислим за "изворен фолклор". За нас Македония е присмехът към комшиите, които говорят на езика на бабите ни. За нас Македония е тревогата, че още малко и там дори ще се окаже по-добре, отколкото у нас. За нас Македония е само Вардарска, а Беломорието около Солун, например, ни е интересно най-вече при струпване на почивни дни.
Погледнете който и да е форум под публикация за гръцко-македонския спор: огромната част от мненията на българите са злорадства от типа „дай заедно с гърците да ги заклещим тия неблагодарници в Скопие" или „те, албанците, им разказаха играта".
Въобще, днес обичаме ли у нас Македония!? Не е ли парадокс това – та ние почти мразим Македония. Мразим самите себе си!
Впрочем, всяко българско солидаризиране с гръцката позиция е спорно. Първо защото така окончателно загърбваме Беломорската част на Македония, второ, защото така само отблъскваме Скопие и изпадаме в ощо по-трагикомичната ситуация да бъдем презирани най-много от онези, за които сме се грижили най-много, и трето: защото Гърция има какво да спечели в спора за името, а ние ще спечелим само врагове в Скопие.
Но не съм вещ в дипломацията, не разбирам. Разбирам само, че ако някой е искал да раздели Скопие от София, вече почти е успял. Не само защото Скопие провокира. А най-вече защото новото поколение в България не се интересува от Скопие.
Ще кажете: „естествен процес на глобализация и размиване на националното и т.н. Ами ако е естествен процес, какво въоще се сърдим на глупака с чука!? Ще кажете също: Скопие е виновно, ние правим предостатъчно. Да, Скопие е във фаза, в която тепърва гради държава, митология и като всяко малко нещо, е агресивно. Въпросът е защо ние, гърмените зайци, опитната стара България, за 25 години не налучкахме правилната политика към Македония, та да не допускаме пълзящото отчуждение на двете държави. Дано греша.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
