Цената на царевицата удари петгодишно дъно
Хлябът от новата реколта ще бъде качествен, каза Христо Цветанов от Института за агростратегии и иновации
- Г-н Цветанов, в момента тече кампанията по прибиране на царевицата. Каква е реколтата и на какви цени се изкупува тя?
- Към момента реколтата е прибрана на 75-85%. Добивите в Южна България не са същите като тези в северната част на страната заради различното количество валежи в периода на вегетация. Разходите, които са направени по отношение на царевицата, са може би по 150 до 170 лв. на декар в зависимост от рентните нива. Но благодарение на това, че имаше добри валежи през годината, колегите се радват на богата реколта. В Северна България очаквам добиви от 800-1000 кг от декар. Цената в момента е около 220 лв. на тон и е най-ниската от пет години насам. В момента нашата царевица е една от най-евтините в Черноморския регион, но това, което забелязваме, е, че цената в САЩ е дори по-ниска, отколкото тази в Европа. Въпреки това културата ще е единствената сред зърнените, която ще донесе положителен финансов резултат заради високите добиви. Рентабилността й ще е от порядъка на 30 до 50 лв.
- Има съобщения, че въпреки ниската цена реални сделки с царевица няма. Така ли е?
- През тази година е показателно, че културата на търговия на фермерите се променя и все по-голяма част от колегите са си направили предварителни договори през юни и юли и са договорили дори по-добри цени от тези, които се предлагат в момента.
- Кой е основният купувач за царевицата ни?
- Като изключим вътрешното потребление за фураж, което е много малко заради драстично намалялото животновъдство, основно царевицата ни отива за износ през черноморските пристанища от големи международни компании. Гърция се налага като традиционен купувач на царевицата ни през последните години.
- Колко и с какво качество е пшеницата от тазгодишната реколта?
- Реколтата е сравнително добра по количество. По отношение на качеството обаче нещата са доста проблематични. Голям процент от произведената пшеница не отговаря на нормалните изисквания за добро качество. Тази година често пъти има добър глутен, но падащото число на глутена е на ниво, което прави пшеницата неатрактивна за производителите на брашно и хляб. По отношение на количеството се оправдаха общите очаквания за добра реколта. Около 4,8 млн. тона е общото количество произведена пшеница.
- Каква част от тази пшеница става за хляб?
- Имаме много малко потребление на фона на това, което произвеждаме. Общото потребление в държавата е около 1,5 млн. тона заедно с фуражите. Ако извадим фуражите, около 800-900 хил. тона са нужни за хляб. Съвсем спокойно такива количества с подходящо качество ще има. По никакъв начин не бива да се притесняваме за зърнения баланс на страната или за това дали ще е качествен хлябът. Разбира се, че ще е качествен.
- На какви цени се търгува пшеницата от новата реколта и може ли да се очаква поскъпване на хляба?
- При огромното производство на пшеница в цял свят - САЩ, Черноморския басейн, Европа, реколтите са много добри като количество. Ще има достатъчно зърно и ние производителите изобщо не очакваме да има увеличение на цената на пшеницата, а по отношение на хляба това най-добре могат да го кажат хлебопроизводителите. При тях освен разхода за брашно има и други разходи, които могат да обусловят повишение на цената на хляба. Знаете, че имаше повишение на цената на тока.
- Започна ли вече търговията с новата пшеница и на какви цени?
- Спрямо предходни години цената е по-ниска. Примерно миналата година сме имали около 280-300 лв. за тон. Сега първите сделки са на цени от 260 лв. Това са с около 7-8% по-ниски цени спрямо 2013 г. По отношение на износа темповете са по-слаби в сравнение с предходни реколти. Към момента са изнесени около 1,4 млн. тона пшеница от началото на маркетинговата година. Тоест можем спокойно да изнесем още 2 млн. тона и пак ще има достатъчно зърно за вътрешно потребление. По-съществен е въпросът за разликата между нашите цени и тези в Европа. Нашият транспорт е твърде скъп, за да доставим пшеница в Германия, Холандия, или Белгия - където би могло да има интерес към нея. Ако на европейските борси хлебната пшеница е 170 евро за тон, което е 340 лв., при нас е около 280 лв. Тази разлика в цената обаче ние няма как да я стопим и да излезем с изгодни предложения в Европа, защото транспортът ни е скъп. Ако искаме да доставим нещо с кораб по маршрута Дунав-Рейн-Майн, ще платим по 35-40 евро на тон. За да се реши този проблем, е нужно по-големи плавателни съдове да могат да се товарят и да плуват по река Дунав. Ако това някой ден се развие като стратегия, ще спечелим много. Първо, ще се възползваме от евтиния вътрешноевропейски транспорт, и второ - ще имаме възможност да изнасяме не само през морето, но и през реката.
- Кои са чуждите пазари на пшеницата ни?
- Основно изнасяме за Испания, те са традиционен купувач за наша пшеница. Товарим и за Италия, за Либия. В Сирия също имаме традиционни купувачи. Имаме добри пазари и в Арабския свят и Северна Африка.
- Има ли опасност да не успеем да продадем пшеницата си заради свръхпроизводството в целия свят?
- Не, при всички случаи ние сме най-евтините доставчици - производителите от Черноморския район. Освен това изнасяме основно фуражна пшеница. Така че със сигурност ще се намери добър пазар, ако става дума за фуражно зърно. Когато говорим за хлебно зърно, тогава имаме определени съмнения, защото на много места в Европа, както и в Русия, има пшеница с много по-добри качества от нашата.
- Има ли опасност от фалити на зърнопроизводители?
- Надяваме се да няма. Земеделските производители са маратонци, ако мога така да се изразя. Имаме един оборот в годината. Някои от културите може да губят, но с друга може да се навакса.
- От какво се печели в зърнопроизводството, щом резултатите при почти всички култури са нула на нула?
- Не всяка година се печели. Земеделието затова е най-подпомаганият сектор, защото няма гаранции, че ще спечелиш. И ако през 2020 г. Европа реши да намали още подпомагането за сектора, това ще го направи прекалено уязвим.
- Това значи ли, че приказките за луксозните джипове на зърнопроизводителите са само митове?
- Един джип струва 50 000 лв. При петгодишен погасителен план това е 10 000 лв. на година. Колегите си купиха джипове отдавна. В последните години се мисли за преработка, за добавена стойност, за подобряване на бизнеса. Бентли мисля, че няма никой, някой май беше сгрешил. Но дори да има някой на фона на 80-90 хил. производители, все може да има един, но не можем да мислим за някакво изключение. Но ако искаме да се запази този бизнес и да бъде печеливш, да създаваме работни места, да преработваме, да мислим занапред и да сме по-устойчиви, трябва да се търсят всякакви варианти. Това с леките автомобили е най-малкият проблем. Един комбайн струва 500 000 лв. Една инвестиция в склад, за да може да се съхранява житото и да не продаваме винаги на най-ниските цени, да можем да печелим повече, би била от полза не само за фермерите, но и за държавата. Защото някой трябва да плаща данъци на тази държава. А както за печалбата, така и за субсидиите се дължат данъци. И ако в един момент някой си направи труда да извади справка колко данъци дава земеделието или пък колко плаща на около половин милион заети, ще се получат доста интересни данни. Ще видите, че този сектор не е никак маловажен и трябва да го гледаме като писано яйце. Защото земеделието го има във всяка административна част от страната, а не само в големите градове.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
