Дребните стопани не могат да се справят с подготовка на европроекти
Кирил Жендов е собственик на ЕТ "Ренесанс - КПДТ - Кирил Жендов", с. Крушари. Жендов започва да се занимава с частно земеделие от 1992 г. Стартира бизнеса с обработката на 4300 дка, а днес вече обработва 26 000 дка с помощта на 5 комбайна и друга техника. "Имам техника да обработвам 40 хил. дка земя, но не съм се стремял към това. Винаги съм работил толкова земя, колкото мога да обходя за един ден, да я видя и да преценя дали има нужда от нещо. Работил съм 12 хил. дка земя, но преди десетина години върнах документи на хората, защото нямам възможност да я обходя и не мога да се справя", казва Жендов.
- Г-н Жендов, тежка година бе за земеделието. Как се отрази това на вашето стопанство?
- В земеделието резултатите се отчитат за период от 10 години. При социализма бяха петилетки, обаче те бяха за да могат да се отчетат първенците и героите. Сега няма герои, а за да се отчете един период в селското стопанство, трябва да минат 10 г., за да се прецени дали е ефективно производството или не. Когато се работи рентабилно и се използват ефективно ресурсите, винаги има принадена стойност, която дава възможност за развитие на стопанството, човека и обществото. От влизането на страната ни в ЕС се създадоха условия за рентабилно земеделие у нас. До 2007 г. достигахме до 75 лв. общ доход на дка, разходите бяха 70 лв. и получавахме чист доход 5 лв. Сега вече с нормализирането на пазарните отношение, защото реализираме продукция на цени, определени от международните борси, и със субсидирането нещата се промениха сериозно, като рентата от 15-20 лв./дка сега стигна 80-100 лв./дка, според отдалечеността от пристанищата и зърнобазите. На земеделците средно днес им остават между 20-30 лв./дка. Който работи рентабилно - може и повече да реализира. Ако едно стопанство е пръснато, няма как да остават средства. В тази връзка комасацията е задължителна, защото ако я няма, просто няма да има земеделие. Без комасация е немислима обработката. За мен годината бе нормална - имало е такива години. Имало е суша, имало е и дъждове. Когато има дъжд - има по-добра реколта. Сигурно има колеги с пострадали площи от наводнение и градушки, но едва ли са много в страната. За мен полегналите площи са грешка на земеделците и отчасти на природата. Като започнем да торим, забравяме, че ако прекалим с торовете, се получава точно този ефект - посевите полягат. Вярно е, че и времето спомогна, но мисля, че по-виновни сме ние. С пшеница имам засети 10 хил. дка, като почти е прибрана реколтата. Средният добив е като миналогодишния - между 500 и 650 кг/дка. В края мисля, че ще е средно около 550 кг/дка. Качеството мисля, че ще е като миналата година, като има леко занижение след последните дъждове, но все още зърното е с много добри показатели. Там, където паднаха обилни валежи - по 80-90 л/кв.м, ще има проблеми с качеството, но масово в Добруджа няма да е зле качеството. Аз имам прибрана продукция, която е с 13-13.5 протеин, което рядко се случва в годините. Добивите са под очакваните. Аз също очаквах по-висок добив от зърното, но нещо стана по време на цъфтежа и посевите редуцираха класа. Времето до момента се отрази изключително добре на пролетниците - те са в състояние, което не сме имали от години. С царевица имам 8 хил. дка, със слънчоглед - 5 хил. дка. Направили сме всичко по силите си - остава агрономът отгоре да позволи да го приберем. По отношение на рентите тази година всичко ще зависи от царевицата и слънчогледа - какви добиви ще се приберат и какви ще са цените. Аз мисля, че тази година рентата ще е на ниво от 2013 г. - средно между 70-80 лв./дка в Добричка област, стига да продължи доброто развитие на пролетниците.
- Има ли сделки в момента и на какви цени?
- Има предложения, около 300 лв./т франко пристанище входна цена. Нормално е в жътвата да е така. Цените се определят от борсите, когато се прибере реколтата, се повишават и отразяват разходите, направени за съхранение на продукцията, макар че невинаги е така. Цената зависи от това, какво количество реколта ще има в световен мащаб. Руснаци и украинци няма да продадат стоката си по-евтино от нас, в момента пшеницата от Русия е 248 долара за тон входна цена, а в България е около 200 долара. Сделки има само с производители, които не могат да изчакат. Според мен, ние - производителите, няма да загубим. Ако започне търговията на цени от 320 лв./т франко склада на производителя - нещата си идват на мястото и мисля, че след месец-два цената ще е такава.
- Кои са нерешените проблеми в сектора?
- По отношение на ваучерите за горива, които тази година получихме и вече първите използвахме, сериозната трудност е бумащината. Трябва да се води такава документация, че дребните производители се отказаха от тях. Що се отнася до европрограмите - в първите години направих два проекта, но след това не съм. Просто прецених, че ще има ходене по мъките и проблеми. Не че нямам нужда от допълнителни средства. Според мен, проблем ще има по отношение на това, че има неща, които МЗХ не е обсъждало с нас и с неправителствените ни организации. Имам предвид по отношение на организацията най-бързо да се предоставят на земеделските производители отпуснатите от ЕС средства през новия програмен период. Дребните стопани просто не могат да се справят с изискванията за подготовка и внасяне на един проект, защото са доста сериозни. Друг въпрос е и това, че неразбориите в ДФ "Земеделие", на които бяхме свидетели, спъват работата и бавят усвояването на средства. А в такава криза, е меко казано, престъпление да има средства и някой да ги спъва да не отиват при тези, които имат нужда от тях. По отношение на идеята за разпределение на субсидиите между стопаните, разделени на едри, средни и дребни, мисля, че се отива в крайност, в която ако се наложи този модел, родното земеделие пак ще стане неконкурентоспособно. Смятам още, че трябва да се разделят ДФ "Земеделие" от МЗХ, така че да бъдат абсолютно независими една от друга институции. МЗХ да създава правилата, по които стопаните да работят, а ДФ "Земеделие" - само да контролира и субсидира. Когато се разделят, МЗХ ще е на страната на земеделците, а не на страната на хората, които искат да обсебят фонда. Тогава министерството ще чуе гласа на стопаните и ще направят правилата, съобразени със законите, но и с исканията на стопаните. МЗХ трябва да защитава повече сектора, за да бъдем равнопоставени с европейските стопани, защото ние трябва да отговаряме на същите правила като стопаните в Европа, а получаваме по-малки средства. Сега започват т. нар. зелени плащания, а ние изобщо не сме готови за тях. Аз поръчах известно количество семена, за да засея площи с т. нар. междинни култури, които са два вида - азот фиксиращи и срещу ерозия на почвата. Оказа се, че за да засея 1 дка с междинна култура, трябва да дам 17.50 лв. за семена, при субсидия от 25 лв. Затова на нас ще ни е трудно. В европейските държави се дава субсидия между 35-45 евро на дка. Тази година себестойността на продукцията е значително по-висока. Освен че купувахме миналата година торове за обработка на есенниците в т.ч. и пшеница на високи цени, и разходите за жътвата са по-големи. При нормална суха година разходът за ожънване на 1 дка на гориво е 1.5-1.7 л, а сега отиват 2.5-3 л, а някои колеги споделят, че имат разход на гориво и до 4 л за дка, защото когато е полегнала пшеницата, комбайнът работи на пълни обороти, харчи гориво, има и двойна работа. Продукцията ще е доста по-скъпа като себестойност, но да се надяваме, че следващата година - това, което сега ни предлагат като торове и препарати на по-ниски цени, ще ни позволи по-ниска себестойност догодина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
