- Малко известни факти от пребиваването на светите братя във Вечния град
- Там почитат славянските просветители като равноапостоли
В старинната базилика "Сан Клементе" в Рим вероятно е запазен първият портрет на по-малкия от двамата свети братя Кирил и Методий. Славянските просветители се тачат във вечния град като равноапостоли. Жива е паметта за тях и в базиликите " Санта Мария Маджоре" и "Санта Праседе".
При частно поклонническо посещение в Рим в навечерието на празника на светите братя Кирил и Методий тази година група духовни лица от България се натъкнахме на малко известен факт. В римската базилика "Сан Клементе", където е бил погребан свети Кирил на 14 февруари през 869 г., и до днес е съхранен портрет, за който се допуска, че е негов и най-вероятно е първият нарисуван образ на Константин Философ. Внимание към това ни обърна игуменът на монасите-доминиканци в "Сан Клементе" , които се грижат за базиликата от 1670 насам - абат Пол Лоулър. Той ни посрещна като поклонници от България и ни показа потайностите на старинния храм.
"Сан Клементе" е осветена в памет на четвъртия римски папа свети Климент. Сега базиликата е на три нива, две от които са под земята. Най-ниско е антична сграда от т век, направена върху изгоряла през 64 г. постройка. Второто ниво е християнска базилика от тV век. Третото ниво е трикорабна базилика, изградена през Хтт век с ниска камбанария и атриум.
В най-ниската част на базиликата може да се видят останки от езическо светилище от тт век, посветено на бога Митра.
Първата църква на това място е била устроена в дома на римския консул от 95 г. Тит Флавий Клемент, племенник на император Веспасиан, който според римската църковната традиция е свети Климент, поставен за римски епископ лично от св. апостол Петър. По-късно св. Климент е изпратен на заточение в Херсон, където загинал мъченически около 100 г. по времето на император Траян.
През VI век на мястото на древния храм е издигната величествена базилика, в която са запазени фрески с теми от живота на св. Климент.
През 863 г. солунските братя са изпратени на мисия при хазарите и наред с религиозните диспути, успяват да открият мощите на св. Климент, които отнасят със себе си. Това очевидно е било събитие с голямо значение за църквата, която по това време още е единна.
Двамата братя просветители получават покана от папа Николай I да посетят Рим. Когато пристигат във Вечния град, папа вече е Адриан II, който ги посреща със специална тържествена церемония извън стените на града, защото носят със себе си светите мощи на св. Климент. Двамата се задържат във Вечния град и година по-късно Кирил умира в Рим. Брат му Методий иска позволение да вземе тялото в Солун, но папата отказва. Тогава Методий измолва Кирил да бъде погребан в "Сан Клементе" .
По време на Френската революция тялото на св. Кирил е преместено и се изгубва.
По-късно е намерена частица от него и е върната в "Сан Клементе".
От тази първа базилика е останала криптата, в която се намира гробът на равноапостолния св. Константин - Кирил Философ, но тя е от другата страна на мястото, където първоначално е бил гробът. През 1929 г. там е поставена мозайка, подарък от Българската православна църква, с портрета на св. Кирил и с надписи на български и италиански език. През 1974 г. на отсрещната стена е монтирана още една мозайка с образите на първоучителите. При саркофага редовно се извършват богослужения, често в присъствието на държавни глави и политици от славянските страни.
На поклониците от Българаия абат Пол, който по професия е археолог, показа друго място, където е бил мраморният съркофаг - отдясно на олтара на старата църква. До самата олтарна абсида се намира фреската от IХ век, изобразяваща преданието за слизането на Христос в ада, за да изведе оттам падналият Адам и да изкупи първородния грях на човеците. В лявата страна на тази сцена е изобразен мъж с книга в ръка, без нимб, чиято дясна ръка е с отворена длан. Изглежда, че когато е изписан, не е смятан за образ на светец. Под фреската ясно е очертано мястото на мраморен саркофаг. Това място се разпознава и в описание на св. Методий.
Оказа се, че за този портрет се знае отдавна, но фактът не е особено популярен. Българите и представителите на други славянски народи обикновено се покланят пред саркофага с частицата от мощите на св. Кирил и на мястото, където сега се сочи като гроб.
Портретът и истинското място на гроба на св. Константин -Кирил Философ са споменати в разказ на Димитър В. Стоянов за поклонение в "Сан Клементе" през 1905 г. и публикувано в "Църковен вестник" през май 1925 г.
Лъчезар Тошев в статия от 2007 г. съобщава, че един от ирландските доминиканци - отец Леонард Бойл, служещ в църквата "Сан Клементе", е написал книга по този въпрос (Leonard Boyle O.P., "St. Clement's-Rome", Rome, 1989 (препечатка от 1960 с корекции), , който е ползвал и труда по темата на Джон Осбърн.
Ако изложените доводи са верни, то значи, че образът на св. Кирил още от времето преди да бъде канонизиран, е този, запазен до фреската "Слизане в ада" и най-близо до неговия образ.
Домакините на поклонниците от България се бяха постарали в интензивна програма да покажат повечето от забележителностите на Рим, като обърнаха специално внимание на местата, свързани с двамата солунски братя. Вълнуващо е да почувстваш как в Рим славянските просветители се тачат като равни на апостолите и съпокровители на Европа, както са провъзгласени през 1980 г. с апостолическо писмо на папа Йоан Павел тт.
Базиликата "Санта Мария Маджоре" е другото свято място в Рим, където се отдава почит на равноапостолните Кирил и Методий. Всяка година на 24 май български делегации поднасят венци пред паметната плоча, на която на италиански и български е написано, че "в тази базилика на Санта Мария Маджоре папа Адриан II освети в годината 868 славянски книги, донесени в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, създатели на славянската писменост".
След като ги приема през 867 г. папа Адриан II, на когото със специална церемония те са предали донесените от тях мощи на свети Климент, папата осъзнава, че славянските народи биха могли да изиграят важна роля на мост, който да запази единството между християните от едната и другата страна на империята. Затова без да се поколебава освещава славянската азбука и написаните на нея книги, одобрява великоморавската мисия на двамата братя и използването на славянски език при литургии. Така признава славянския език за равнопоставен заедно с гръцкия и латинския и още през 868 г. в базиликата за първи път в историята на Църквата светите братя Кирил и Методий отслужват литургия на славянски език.
Оскъдни сведения за случилото се има в Пространното житие на св. Кирил Философ: "Като прие славянските книги, папата ги освети и положи в църквата на Св. Мария, която се нарича Фатана, и извършиха над тях света служба." По волята на папата епископите Формоза и Гаудерих посвещават учениците на братята за свещеници и дякони, а самия Методий - за епископ.
Литургия на славянски език се служи в базиликата на свети апостол Петър, в "Св. Петронила", "Св. Андрей" и храма на великия вселенски учител апостол Павел, както и "на неговия свети гроб."
Тогава на това място се е издигала една от раннохристиянските църкви на Рим, съградена през втората половина на IV век от папа Либерий след съновидение. Храмът се е казвал "Св. Мария Фатаня".
Според преданието, за построяването на базиликата в нощта преди 5 август 352 г. Богородица се явила в съня на папа Либерий и му казала да построи църква на мястото, където на следващия ден падне сняг. На следващия ден над хълма Есквилин, там, където сега се намира базиликата, неочаквано завалял сняг и папа Либерий очертал в снега периметъра на бъдещата базилика. Тя е завършена изцяло през 432 - 440 г. по времето на папа Сикст III.
Празникът за освещаването на базиликата влиза в римския календар през 1568 година. В памет на чудотворния снеговалеж, станал на този ден, сега на 5 август в базиликата "валят" листенца от бели рози от вътрешността на купола по време на обедната меса.
В течение на столетия църквата е претърпяла множество изменения, за да се превърне в наши дни във великолепно архитектурно и художествено творение.
Сега "Санта Мария Маджоре" е една от четирите римски папски базилики. Като е запазила раннохристиянската си структура, в същото време е илюстрация на различни архитектурни стилове: от раннохристиянски до барок. Цялата сграда е възстановена и обновена през XVIII век, така че фасадата и голяма част от интериора е от този период. Камбанарията, някои от мозайките и мраморните подове са от средновековието, а някои от йонийските колони са от древни римски сгради, има мозайки от V век; таванът е от Ренесанса, куполите и параклисите са от епохата на барока и така обобщава най-важните етапи в християнското изкуство в Рим.
В базиликата се намира една от най-старите и почитана икона на Богородица - "Спасение на римския народ".
В малка крипта - Витлеем близо до главния олтар, в сребърна мощехранителница се съхранява една от най-почитаните християнски реликви - пет малки парчета на дървената ясла, където е бил поставен Иисус след раждането му. Реликвата е донесена в Рим от св. Елена. Сутринта на Рождество Христово с реликвария, в който са частите от яслите, се прави лития около базиликата.
Под базиликата има музей, който е открит и благословен от папа Йоан Павел II на 8 декември 2001 г. Тук са изложени най-важните и ценни предмети, принадлежащи на базиликата - картини, скулптури, ценни атрибути на папската власт, свещени реликви и други ценности.
В близост до базиликата "Санта Мария Мадджоре" е старинната църква "Санта Праседе". На стената на манастира към храма скромна бяла мраморна плоча с ликовете на двамата солунски първоучители съобщава на италиански и на словашки език, че в този манастир живяха през 867-869 г. заедно с учениците си светите Константин Кирил и Методий, апостоли на славяните, създатели на старославянската литургия и писменост. В този манастир Константин става монах и приема името Кирил.
Базиликата е изградена около 780 г. по времето на папа Адриан т върху останките на античен храм от V век, където са били гробовете на св. Пракседа и св. Пуденциана, дъщери на апостол Пуд. Смята се, че той е първият римлянин, приел християнството от св. апостол Павел. След него християнки станали и дъщерите му.
През 817 г. папа Паскал изгражда нов храм, в който събира телата на близо 2300 мъченици от извънградски гробища.
Храмът е забележителен и с поразителните мозайки, покриващи стените. Специалистете уверяват, че по цветове, символика и разнообразие те нямат равни на себе си в римското Средновековие. Впечатляваща е и капелата на Свети Зенон, изградена от папата като параклис на майка му Теодора и наречена "Градината на Рая". Тя е рядък пример за римска капела от IX век, покрита изцяло с мозайки във византийски стил. В друга капела е изложена изключително ценна християнска реликва - парче от колоната , на която се смята, че е бичуван Иисус Христос. Тя е донесена от Йерусалим през 1223 г. от кардинал Джовани Колона. В базиликата се пази и погребалният бюст на Джовани Батиста Сантони, който се смята за ранна творба на Джан Лоренцо Бернини.
С чувство на дълбока благодарност към нашите домакини за топлото посрещане в Рим и богатата програма, която включваше и възможността да получим благословение лично от папа Франциск по време на общата аудиенция с катехестичните размишления, която се провежда всяка сряда на площада пред базиликата "Св. Петър", сме длъжни да признаем, че все още има какво да направи българската страна, за да се оставят в Рим още ясни знаци за нашата почит към създателите на писмената ни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
