Пър­вият ев­ро­пе­ец носел ме­чи зъ­би на врата си

• Ре­во­лю­ци­он­на на­ход­ка пре­на­пис­ва ис­то­ри­я­та за за­сел­ва­не­то на кон­ти­нен­та
• Най-старите хо­мо са­пи­енс жи­ве­е­ли в пе­ще­ра­та Ба­чо Ки­ро, пра­ве­ли оръ­жия от кре­мък и ук­ра­ше­ния от ме­чи зъ­би

Пър­ви­те ев­ро­пей­ци са оби­та­ва­ли бъл­гар­ски­те зе­ми. Сен­за­ци­он­но­то и ре­во­лю­ци­он­но от­кри­тие нап­ра­ви­ха ар­хе­о­ло­зи­те от меж­ду­на­ро­ден на­у­чен екип, ръ­ко­во­ден от френ­ския па­ле­о­ан­тро­по­лог Жан-Жак Юб­лен от Ин­сти­ту­та за ево­лю­ци­он­на ан­тро­по­ло­гия "Макс Планк" в Лайп­циг и про­фе­сор в Ко­леж дьо Франс. Учен с рес­пек­ти­ра­ща би­ог­ра­фия и не ед­но го­ля­мо от­кри­тие. През 2017 г. Юб­лен на­ме­ри в мо­де­рен чо­век на въз­раст 315 хил. го­ди­ни в Ма­ро­ко

до­а­йе­на на днеш­но­то чо­ве­чес­тво

Част от еки­па му се­га бя­ха ед­ни от най-доб­ри­те бъл­гар­ски уче­ни от На­ци­о­нал­ния ар­хе­о­ло­ги­чес­ки ин­сти­тут с му­зей при БАН.

Раз­коп­ки­те в пе­ще­ра­та Ба­чо Ки­ро за­поч­ват през 2015 г. Там уче­ни­те от­кри­ват най-ста­ри­те до се­га хо­мо са­пи­енс в Ев­ро­па. Гер­ман­ско-бъл­гар­ски­ят екип на­ми­ра зъб и де­сет­ки мъ­нич­ки фраг­мен­ти от 5 чо­веш­ки ске­ле­та, ко­и­то не е въз­мож­но да бъ­дат иден­ти­фи­ци­ра­ни ви­зу­ал­но. За­то­ва един­стве­но ана­ли­зът на ми­то­хон­дри­ал­на­та ДНК и кос­тни­те про­те­и­ни е дал въз­мож­ност да бъ­дат при­пи­са­ни на съв­ре­мен­ния чо­век (Homo sapiens). Спо­ред ДНК из­след­ва­ни­я­та но­во­от­кри­ти­те на­ход­ки са на въз­раст меж­ду 45 000 и 47 000 го­ди­ни, най-ве­ро­ят­но 46 300 г. То­ва обор­ва две на­уч­ни те­зи до мо­мен­та. Пър­ва­та е, че не­ан­дер­тал­ци­те, на­се­ля­ва­ли Ев­ро­па, са из­чез­на­ли пре­ди око­ло 40 000 го­ди­ни, ко­га­то са се по­я­ви­ли пър­ви­те хо­мо са­пи­енс. Вто­ра­та е, че най-ста­ри­те пред­ста­ви­те­ли на съв­ре­мен­ния чо­век са в Ру­мъ­ния, къ­де­то в ед­на пе­ще­ра бя­ха на­ме­ре­ни кос­ти на хо­мо са­пи­енс на 41 000 го­ди­ни.

Но­во­то из­след­ва­не до­каз­ва, че хо­мо са­пи­енс и не­ан­дер­тал­ци­те са жи­ве­ли дос­та по-дъл­го вре­ме за­ед­но, ка­то хо­мо са­пи­енс са до­нес­ли в Ев­ро­па но­ви по­ве­ден­чес­ки мо­де­ли. Те са си вза­и­мо­дейс­тва­ли с не­ан­дер­тал­ци­те, оказ­вай­ки им сво­е­то кул­тур­но вли­я­ние. Пър­ви­те хо­мо са­пи­енс са пре­на­ся­ли ви­со­ко­ка­чес­твен кре­мък от на­хо­ди­ще, на­ми­ра­що се на 180 ки­ло­мет­ра от пе­ще­ра­та Ба­чо Ки­ро, за да из­ра­бот­ват от не­го раз­лич­ни се­чи­ва ка­то ос­три­е­та на ко­пия. Те са би­ли из­пол­зва­ни за лов и за об­ра­бот­ва­не­то на уби­ти­те жи­вот­ни, чи­и­то вка­ме­не­ни ос­тан­ки са от­кри­ти в пе­ще­ра­та. В нея меж­ду­на­род­ни­ят екип до­ку­мен­ти­ра оръ­дия на тру­да от ка­мък и кост и до­ри ук­ра­ше­ния. "На­ход­ки­те в пе­ще­ра­та Ба­чо Ки­ро са най-ран­ни­ят из­вес­тен до мо­мен­та ар­те­факт от ран­ния па­ле­о­лит в Ев­ро­па. Те де­мон­стри­рат нов на­чин на из­ра­бот­ка на оръ­дия на тру­да от ка­мък, как­то и нов тип по­ве­де­ние, включ­ва­що из­ра­бот­ва­не­то на ук­ра­ше­ния за лич­на упот­ре­ба, ко­и­то се от­ли­ча­ват съ­щес­тве­но от ха­рак­тер­ни­те за не­ан­дер­тал­ци­те", каз­ва Цен­ка Ца­но­ва, от ин­сти­ту­та "Макс Планк".

Има­ме дос­та ме­чи зъ­би, ко­и­то са из­пол­зва­ни за ук­ра­ше­ния, за да мар­ки­рат: "То­ва съм аз, то­ва е от на­ша­та гру­па", каз­ва пред БНТ и доц. д-р Ни­ко­лай Си­ра­ков от НА­ИМ-БАН. Той раз­каз­ва, че на ня­кои от жи­во­тин­ски­те кос­ти пък са сла­га­ли ус­по­ред­ни чер­ти. Мо­же би за да от­бе­ле­жат не­що важ­но. Да ка­жем вре­ме­то - ка­лен­дар ня­ка­къв. Но то­ва са въп­ро­си­тел­ни с уди­ви­тел­ни, про­дъл­жа­ва доц. Си­ра­ков. Хо­мо са­пи­енс и не­ан­дер­тал­ци­те са жи­ве­ли за­ед­но хи­ля­ди го­ди­ни. Хо­мо са­пи­енс са сви­де­те­ли на из­чез­ва­не­то на не­ан­дер­тал­ци­те. А за­що то­ва се е слу­чи­ло, има раз­лич­ни пред­по­ло­же­ния. Мо­же би не­ан­дер­тал­ци­те не са би­ли та­ка гъв­ка­ви и адап­тив­ни ка­то хо­мо са­пи­енс.

Мъ­же­те или же­ни­те от пе­ще­ра­та Ба­чо Ки­ро

не про­дъл­жи­ли зав­ла­дя­ва­не­то на Ев­ро­па

со­чат още ге­не­ти­ка­та и ана­ли­зът на про­те­и­ни. Ев­ро­пей­ци­те от след­ва­щи­те хи­ля­до­ле­тия не са тех­ни по­том­ци. Сле­до­ва­тел­но тряб­ва да се смя­та, че та­зи чо­веш­ка гру­па е би­ла са­мо аван­гард, кой­то не е съз­дал по­тек­ло. "Зав­ла­дя­ва­не­то на Ев­ро­па е ре­зул­тат на ня­кол­ко миг­ра­ци­он­ни въл­ни. Мо­же да се смя­та, че гру­па­та от Ба­чо Ки­ро се е въз­пол­зва­ла от гло­бал­но­то за­топ­ля­не, за да миг­ри­ра на се­вер, пре­ди да из­чез­не по вре­ме на след­ва­що­то зах­лаж­да­не", об­яс­ня­ва Жан-Жак Юб­лен пред спи­са­ние Nature. Хи­по­те­за, ко­я­то се пот­вър­жда­ва от при­със­тви­е­то в пе­ще­ра­та на жи­во­тин­ски ви­до­ве, адап­ти­ра­ни към топ­ло и сту­де­но. Ис­тин­ско­то зав­ла­дя­ва­не на Ев­ро­па от хо­мо са­пи­енс се случ­ва две или три хи­ля­до­ле­тия по-къс­но.

От­кри­ти­я­та в Ба­чо Ки­ро пре­на­пис­ват ис­то­ри­я­та и по още един въп­рос, вър­ху кой­то па­ле­о­ан­тро­по­ло­зи­те спо­рят от го­ди­ни - на­ис­ти­на ли не­ан­дар­тал­ци­те са изоб­ре­ти­ли ин­стру­мен­ти­те, ко­и­то са из­пол­зва­ли? Жан-Жак Юб­лен е ка­те­го­ри­чен: на­ме­ре­ни­те в бъл­гар­ска­та пе­ще­ра се­чи­ва до­каз­ват, че не­ан­дар­тал­ци­те са би­ли са­мо "под­ра­жа­те­ли". "Дъл­го вре­ме мар­ке­рът за прис­ти­га­не­то на съв­ре­мен­ния чо­век в сред­ни­те ши­ри­ни бе­ше ин­дус­три­я­та на ау­ри­ня­ци­те, да­ти­ра­ща от гор­ния па­ле­о­лит. Тук оба­че има­ме меж­дин­на ин­дус­трия меж­ду та­зи на сред­но­ка­мен­на­та епо­ха в Аф­ри­ка и ин­дус­три­я­та на ау­ри­ня­ци­те. Ин­дус­трия, ко­я­то ве­че бе иден­ти­фи­ци­ра­на в Ли­ван и в пус­ти­ня­та Не­гев. Ко­е­то оз­на­ча­ва, че мно­го пре­ди Ау­ри­ня­ци­те и Ша­тел­пе­ро­ни­ан ве­че е има­ло съв­ре­мен­ни хо­ра в Ев­ро­па, спо­соб­ни да про­из­веж­дат пред­ме­ти за ук­ра­са, иден­тич­ни на те­зи, про­из­ве­де­ни от не­ан­дар­тал­ци­те бли­зо 2000 г. по-къс­но. За мен въп­ро­сът е ре­шен: ша­тел­пе­ро­ни­ан­ска­та ин­дус­трия, из­пол­зва­на от не­ан­дар­тал­ци­те, е плод на вза­и­мо­дейс­твие със съв­ре­мен­ни­те хо­ра", каз­ва още Юб­лен.

Ед­ва ли е слу­чай­но, че пър­ви­те ев­ро­пей­ци са оби­та­ва­ли имен­но Ба­чо Ки­ро, ко­я­то се на­ми­ра бли­зо до габ­ров­ска­та об­щи­на Дря­но­во.

Об­ра­зу­ва­ла се е пре­ди 1,8 млн. го­ди­ни, ко­га­то

то­зи ра­йон е бил дъ­но на мо­ре

С от­тег­ля­не­то на во­ди­те се по­я­ви­ли ва­ро­ви­ко­ви­те ска­ли и ни­ши­те в тях. Имен­но в та­ка­ва ска­ла е раз­по­ло­же­на и дъл­га­та 3600 м пе­ще­ра. Об­ра­зу­ва­на е от во­ди­те на ре­ка Ан­дъ­ка. Уни­кал­но­то в пе­ще­ра­та е, че тем­пе­ра­ту­ра­та е пос­то­ян­на - 13 гра­ду­са. И ма­кар влаж­нос­тта да е 95%, в древ­нос­тта тя е би­ла иде­ал­на за оби­та­ва­не. Зи­ми­те са би­ли дос­та сту­де­ни и пър­ви­те хо­ра са тър­си­ли ук­ри­тия в пе­ще­ри­те, об­яс­ня­ва още доц. д-р Ни­ко­лай Си­ра­ков.

Пе­ще­ра­та е от­кри­та още през 1890 г. В на­ча­ло­то е от­во­ре­на за по­се­ти­те­ли за­ра­ди при­род­на­та си кра­со­та. През 30-те г. на ми­на­лия век ан­глийс­ка ар­хе­о­лож­ка раз­ко­па­ва зе­мя­та, без да на­ме­ри мно­го убе­ди­тел­ни ре­зул­та­ти. Че­ти­ри­де­сет го­ди­ни по-къс­но след­ва пол­ски екип. Той от­кри­ва фраг­мент от чо­веш­ка че­люст и ня­кол­ко кос­тни ос­тан­ки. "Спо­ред ин­стру­мен­ти­те, ко­и­то ги съп­ро­вож­дат, те­зи из­ко­па­е­ми из­глеж­да да­ти­рат от пре­ход­ния пе­ри­од, ко­га­то съв­ре­мен­ни­те хо­ра са за­поч­на­ли да из­мес­тват не­ан­дар­тал­ци­те. То­ва ме на­ка­ра да оти­да там. За съ­жа­ле­ние, кос­тни­те фраг­мен­ти са би­ли из­гу­бе­ни", об­яс­ня­ва Жан-Жак Юб­лен пред Nature. Но той не се от­каз­ва. Ре­ша­ва да нап­ра­ви раз­коп­ки за­ед­но с бъл­гар­ски из­сле­до­ва­те­ли и за­поч­ва ра­бо­та през 2015 г., ко­га­то по­лу­ча­ва раз­ре­ше­ние. Ба­чо Ки­ро е

пър­ва­та бла­го­ус­тро­е­на пе­ще­ра в Бъл­га­рия

от дря­нов­ски­те ту­рис­ти още през 1937 го­ди­на. Три го­ди­ни по-къс­но по­лу­ча­ва име­то на ге­роя от Ап­рил­ско­то въс­та­ние.

Най-доб­ре про­у­че­на от ар­хе­о­ло­зи­те е пър­ва­та за­ла на пе­ще­ра­та - "Пред­две­ри­е­то". Осо­бе­но ин­те­рес­ни са кар­сто­ви­те об­ра­зу­ва­ния, на­по­до­бя­ва­щи ри­би, змии, хо­ра, Бо­го­ро­ди­ца и мла­де­не­ца, меч­ка и мно­го дру­ги. Eфек­тно­то ос­вет­ле­ние днес да­ва въз­мож­ност на по­се­ти­те­ли­те да ви­дят при­чуд­ли­ви­те об­ра­зу­ва­ния на при­ро­да­та, по­лу­чи­ли на­и­ме­но­ва­ния спо­ред ви­дя­но­то: Дъж­дов­на за­ла, Ка­мен­но­то цве­те, То­по­ли­те, Езе­ро­то на щас­ти­е­то, Кон­цер­тна за­ла, Ме­ду­зи­те, Ме­ча­та пър­зал­ка, Ме­ча по­ля­на, Са­мо­тен ста­лак­тон, За­ла на Поп Ха­ри­тон, Сло­на, Пе­щер­но­то ухо, Тро­на, Пе­щер­ния орел и др. Ед­на от най-го­ле­ми­те ат­рак­ции е "Чис­ти­ли­ще­то" - ни­сък, труд­но про­хо­дим ко­ри­дор с раз­ме­ри 60х40 cм, за кой­то каз­ват, че мо­же да бъ­де пре­ми­нат са­мо от пра­ве­ден чо­век.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com