Национална изложба "Преоткритият свят на Стара Европа" показва най-древната история на Пловдив и региона чрез над 250 артефакти, открити при различни археологически разкопки. Това са керамични съдове, оръдия на труда, предмети на религията и култа, оръжия, както и най-ранните символни изображения, които се смятат за предписмени знаци. Изложбата в Археологическия музей в Пловдив може да се види до 27 октомври и е част от програмата "Пловдив - Европейска столица на културата 2019". Предметите от древността се показват за първи път и са с изключителна археологическа стойност, затова са изложени наравно с петте от най-знаковите съкровища на България – при Хотница (каменно-медната епоха), при Дъбене (3-то хилядолетие пр. Хр.), при Рупите (от Бронзовата епоха), Вълчетрънското (датирано от 15-13 в. пр. Хр.) и Панагюрското (от края на IV в. пр. Хр.).
Артефактите са така подредени, че да покажат на посетителите живота по нашите земи по време на новокаменната (неолит) и каменно-медна (халколит или енеолит) и бронзовата епохи, развитието на металургията и времето, когато се заражда размяната на суровини и идеи между отделните общности.
Хората, живели преди 8 000 години, по нищо не са се различавали от нас. Изглеждали са по същия начин, обичали са, мразили са, завиждали са, вярвали са, воювали са. Били са загрижени за децата си, защото тогавашните климатични промени след ледниковия период ги оставят без улов. Налага им се да започнат да обработват земята, за да осигурят прехрана на потомците си. Така се появява и първата дописмена цивилизация, която се формира на територията на сегашните градове Пловдив, Стара Загора, Варна, Русе, далеч преди траките да се заселят по нашите земи. Това прави Пловдив един от най-древните живи градове в света, а България като част от Югоизточна Европа, люлка на цивилизацията на Стария континент. Това разказа за "Стандарт“ Росица Миткова, завеждащ фонд „Праистория“ в Регионалния археологически музей Пловдив. Тя е един от специалистите, подбрали най-важните находки, които да ни дадат представа за древността на цивилизациите по нашите земи и да ни разкажат за живота на тогавашните хора.
През последната четвърт на седмото хилядолетие преди Христа, в днешните български земи се появяват първите селища. Това се случва на границата между планината и равнината, на територията на сегашните населени места около Пловдив - Мулдава, Куклен, Патриарх Евтимово, Ясно поле, Хисаря, Белозем и Пастуша.
Най-ранните находките са открити на Плоската могила, разположена между реките Марица и Пясъчник. Малко по-късно възниква и селището южно от река Марица, наричано също Ясатепе, което е в района на днешния стадион "Локомотив". Роси Миткова лично е открила част от изложените находки при ръководени от нея разкопки или участвайки в проучвания на територията на цялата страна. Още в ранния халколит (V хилядолетие преди Христа) хората са били добри астрономи. Наблюдавали са звездите, Слънцето, Луната и категорично може да кажем, че са имали система за отчитане на времето”, смятат праисториците.
„Тези изображения можем да ги приемем като най-ранните средства за комуникация в Югоизточна Европа. Нямало е писменост, но възникват първите знаци, чрез които древните са предавали информация между поколенията – кога да се сади, кога да се жъне. В края на каменно-медната епоха има система от знаци, които тогавашните хора са познавали, но ние все още не можем да я разчетем“, обяснява Миткова. Според нея част от символите, изобразени върху ритуалните съдове представляват вид магическо заклинание, което има за цел да измоли от Богинята Майка плодородие, а от там и благоденствие за хората. Един от най-интересните предмети, които могат да се видят в изложбата, е част от плитък керамичен съд във формата на поднос е с три крачета с форма като бременна жена. „Коремчето“ в кракът е кух, а вътре има топчета, които символизират зародишите. Друг съд, датиран от ранния халколит, е оформен като женска гръд и се смята, че също е имал ритуално значение.
Ако сегашните диетолози могат да опишат с какво са се хранили древните хора от новокаменната ера, ще ви кажат, че са сменили месната протеинова диета почти изцяло с бавновъглехидратната – житни, бобови и по-малко месо от домашните животни, от лова и риболова, а също и млечни продукти. Древните обработвали земята с помощта на дървени и каменни оръдия, а също от кост и от рог. Отглеждали еднозърнест лимец, а по-късно и различни сортове пшеница, ечемик, фий, бобови растения, зеленчуци и плодове. През неолита изработката на керамични съдове, направило възможно за първи път да се приготвя варена храна.
По време на неолита се появяват и първите постоянни жилища. И днес учените попадат на нови и нови останки от тях, например в края на 2013 г. година в гр. София започнаха нови разкопки на неолитно жилище. Най-много селищни могили се срещат в Тракийската низина и в Североизточна България.
Разкопките на селищните могили край Пловдив трябва да продължат, ако искаме да стигнем до точната дата на основаване на града. Така отговаря археологът Росица Миткова на въпроса дали последните разкрития променят датировката на най-ранното заселване. По думите й има достатъчно косвени доказателства, че в района на града и около него е имало селища още преди 8 000 години и именно от тях Пловдив е започнал своето съществуване и доста по-късно се е прехвърлил на тепетата. Засега обаче е сигурно, че Пловдив е един от най-старите живи градове в Европа и е постоянно обитаван от 6 000 г. преди Христа. Различни класации го определят като един от петте най-древни градове в света, наред с Йерихон, Библос, Алепо и Дамаск.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
