- Анка Ламбрева тръгна от Карлово и стигна до Таити и Торонто
- Учи новозеландките да бродират шевици, навсякъде разказва за славнотоминало на страната ни
Месецът е март, а годината - 1928. Денят е с "оная прозрачна сивота, което често се случва... Босфорът е разгневен, като че нещо тежи на душата му. Намръщил се е, а вълните му обливат ту европейския, ту азиатския бряг". Сред 2500-те пътници на кораба е и Анка Ламбрева, която потегля на своето първо околсветско пътешествие. В което не просто ще се запознае с чуждата култура, но и ще прослави България.
Анка се ражда в Карлово на 22 февруари 1895 г., в Пиперковия род. Живее в голяма оскъдица, но бедността не я озверява, а напротив - създава желание да я надмогне. Момичето успява да се изучи. Когато завършва трети прогимназиален клас, заминава за Пловдив. На притесненията на родителите си отговаря: "На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша!". И завършва.
Нещастен случай ще покаже каква всъщност е Анка. Една нощ в пансиона, където живее, избухва пожар. Причината: полилей с фитил и газ пада, течността се разлива и огънят лумва. Съквартирантките на Анка се разпищяват и хукват да търсят помощ. Тя обаче остава. За изненада на пожарникарите, пожарът бил потушен, а Анка спокойно четяла книга.
След като завършва гимназията с отличие, пробва да придобие медицинско образование. Докато учи, работи в застрахователна компания, за да се издържа. Първият й опит с висшето образование не сполучва, защото родителите й умират и тя се връща в Карлово, за да помага на братята и сестрите си. Съдбата обаче дава на Анка втори шанс.
- През 1922 г. печели стипендия за Американския колеж
в Цариград и отива да се обучава за медицинска сестра. Впоследствие обаче училището е закрито и тя се премества в школо за милосърдни сестри, започва работа в болница край Босфора. Там Анка спасява живота на англичанина мистър Тейкън. 5 г. по-късно мъжът й изпраща покана, в знак на благодарност, да посети Нова Зеландия. Тейкън й предлага работа - да се грижи за болната му дъщеричка.
И така, през март 1928 г. Анка напуска бреговете на Босфора и потегля на дълго пътешествие. Което ще промени живота й, ще я срещне с един нов свят, който тя ще опише и ще остави спомен за следващите поколения.
Ламбрева пътува цели три месеца, като преминава през Египет, Индия, Цейлон и Австралия. Нова Зеландия й носи любовен трепет. Влюбва се в Реймънд и в остров Таити, където среща маорите (коренният народ на Нова Зеландия и основно население преди пристигането на европейците. Към 30 юни 2007 г. в Нова Зеландия живеят 632 900 маори. Общо по света са около 725 000). В своите спомени Ламбрева подробно разказва за техните обичаи, живот и древна култура. Тя се впечатлява, че пред вратите на домовете им земята сякаш е нарочно надупчена, а от там като от самовар излиза гореща пара. Околността, в която живее племето, е осеяна с гейзери. В тях с помощта на мрежички маорите пускат картофи, яйца и плодове, за да се сварят. А където горещите извори са най-многобройни, те си правят жилищата, за да им топлят зимно време пода, на който спят.
Анка се превръща в своеобразен посланик на България в Нова Зеландия. След като се установява, започва да изнася сказки в университети и женски дружества, като запознава местните с историята, географията и етнографията на България. Дори открива курс по българска бродерия. И така, на 17 667 километра от Родината, се появяват български шевици. Освен посланик, Анка е и журналист, като във всички местни вестници изпраща статии, озаглавени "Непознатата България". В културната мисия на Анка се включва и българското външно министерство, което превежда текстовете й и ги разпраща по всички легации по света. Един от професорите в Уелингтън пише: "Можах да чуя многобройните сказки на една българка. България - с нейната слава на велико минало, златната епоха на цар Симеон, тъмното робство, борбата за Освобождението, възхода и пр., тя е всичко, в което диша благородството на българина!"
"Видях света и се връщам в България с още повече любов. С какво нетърпение очаквам да спре параходът във Видин. България - когато срещам тая дума в някоя книга или вестник, струва ми се, че не съществува по-красива страна на Земята. Светът е красив, но чужд. Там цветята не издават същия аромат, птичката не пее със същия глас, там няма нашата Розова долина и кръшни песни в ранно майско утро. България, колко хубава си ти!", пише в своите спомени Анка Ламбрева. Годината е 1929. Пътешественичката започва своето завръщане към дома, но го прави отново по уникален начин. Вместо да се върне по стария път, тя потегля в обратната посока. Спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анджелис, Ванкувър, към Торонто и вижда дори Ниагарския водопад. Преминава Канада от запад на изток, после достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия. През същата тази година Анка става
- първата жена в света, прелетяла със самолет над Ламанша
От Париж с влак заминава за Германия, а оттам с параход по Дунав. През зимата на 1930 г. стига до Видин и продължава към любимото Карлово. Там започва да разказва на местните за всичко, което е видяла в другия край на света. Подплатява историите си със снимки. Карлово обаче не успява да задържи задълго свободолюбивата и жадна за знания и пътешествия душа на Анка. Тя потегля на своето второ околосветско пътешествие, обикаля 42 държави, успява да научи 7 езика, преподава уроци по френски и английски, помага за създаването на болници и училища и навсякъде разказва за непознатата България, която има славно минало, прекрасен климат, гостоприемни хора и вкусни плодове. Нейните сказки за Страната на розите се слушат с голямо внимание. Язди кон и кара мотоциклет, чувства се еднакво добре както в самолет и влак първа класа, така и на гърба на камила.
Прелюбопитна е
- срещата на Анка с легендарния борец Дан Колов
Годината е 1933, а в Столицата на любовта се провежда голям турнир по кеч. Една вечер, докато води поредната схватка, Дан Колов забелязва, че на ринга се е качила млада жена в българска носия, която му поднася букет от рози и му пожелава успех. Дан Колов побеждава всички свои противници, но финалът му се излъпзва заради болест. Втората световна война заварва Анка в Иран.Нейните приятели, с които е там, я убеждават да се откаже от българското си поданство и да осъди държавата си. "Аз съм българка и не мога да съдя родината си!", казва Анка. Поради това е
- заточена в лагера "Мио-Мие" в Ливан
Там изпод перото й излизат стихове, предимно посветени на България, както и поемата на френски "Зад бодливата тел". Успява да убеди началника на лагера да бъде открита и оборудвана болница, в която лекува болните и ранени пленници. Така се запознава с бъдещия си съпруг - персиеца Райян Ахмад Дин, който е докаран ранен в лагера. Двамата са освободени през 1943 г., а при завръщането им в Иран нейният персийски принц й подарява 3 села в знак на почит. Анка насочва енергията си към благоустройство на тези места. Благодарение на нея са прокарани нови водоснабдителни системи, построени са болници, училище и културен център. Продължава с просветната дейност за българските културни ценности и история. Двамата с Райян Ахмад Дин осиновяват момче, наричат го Килмарс и не спират да пътуват. От 1957 до 1964 посещават Ливан, Сирия, Италия, Швейцария, Китай, Япония, Цейлон, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Фиджи и Самоа. В края на 60-е години Райян Ахмад Дин почива, а Анка се завръща в родината си. Дарява материали и снимки на Окръжния държавен архив в Пловдив и на Историческия музей в Карлово. Нейните великолепни пътеписи и есета, книгите й "Карлово и карловци - от 1877 г. до днес", "Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета" и албумите с красиви фотоси на екзотични страни и непознати хора предизвикват истинска сензация.
Анка Ламбрева си отива от този свят на 18 февруари 1976 г. на 81 годишна възраст. Нейната последна воля е да бъде погребана в Карлово до своите родители.
Това е животът на първата българка, обиколила света. Нейният порив за знание и стремеж към непознатото са пример, който всеки може да последва. И не само в желанието да пътуваме и да откриваме нови хоризонти, но и в това, че и където и да отидем - да не забравяме корените си, както и да разказваме за България. Защото рано или късно ще се завърнем и ще поискаме да положат тялото ни до тези на родителите ни. Както направи Анка Ламбрева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
