ВАС не е против съдебната реформа, а за спазване на конституцията
Нека ВСС се раздели на две, но да се изчисти от политическо влияние, призовава съдия Боян Магдалинчев
Съдия Боян Магдалинчев е магистрат с над 30 г. опит, зам.-председател и ръководител на Втора колегия във Върховния административен съд (ВАС). Изкушен ли е да се кандидатира за конституционен съдия? Защо пленумът на ВАС се обяви против проектът на министър Христо Иванов за съдебна реформа? Добра идея ли е разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две? И как трябва да се води битката с корупцията в Темида? Съдия Магдалинчев отговаря пред "Стандарт".
- Г-н Магдалинчев, вие се славите като добър юрист, имал сте и успешни законодателни предложения. Ще се кандидатирате ли за конституционен съдия и от коя квота, тъй като тази година се очаква Върховният касационен съд (ВКС) да излъчи кандидат?
- Според чл. 147, ал.1 от КРБ, Конституционният съд се състои от 12 съдии, като 1/3 се избират от Народното събрание (НС), 1/3 се назначават от президента и 1/3 се избират от общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) или както е добило публичност, от квотата на съдебната власт, макар това да не е съвсем точно. Очевидно имате предвид за участие в избор от страна на общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС. Отговорът ми на този въпрос е, че
не изключвам възможността за участие в такъв избор
Обмислям го като възможен вариант. Що се касае до това, че тази година се очаква избор на кандидата на ВКС, следва да се посочи, че при всички избори за съдия в Конституционния съд от квотата на двете върховни съдилища, изборът винаги се е извършвал измежду няколко кандидатури, издигнати от двете съдилища. Върховните съдии много добре съзнават своята отговорност при този избор.
- Пленумът на ВАС се обяви против предложенията на правосъдното ведомство за ремонт на конституцията. Вие бяхте в работната група, изготвила становището? Бихте ли споделили повече за мотивите?
- Така зададен въпросът не изразява точно позицията на ВАС. Правя това уточнение, защото в публичното пространство по този въпрос се оставя с впечатление за конфликт в позициите на ВАС и на министъра на правосъдието. Знае се, че бяха подготвени два законопроекта за изменение и допълнение на конституцията. Единият, от 14.05.2015 г., а другият - от 25.05.2015 г. И двата законопроекта са дело на народни представители. Правото на инициатива за изменение и допълнение на конституцията според чл. 154, ал. 1 от същата, принадлежи само на 1/4 от народните представители и на президента. Други субекти, извън посочените, нямат право на законодателна инициатива за изменение или допълнение на основния закон. По тази причина уточнявам, че няма как ВАС да е против предложението на правосъдното министерство, в частност на министъра на правосъдието, за ремонт на конституцията. Становището на пленума на ВАС е качено на сайта на съда на 29.06.2015 г. В него пленума на ВАС не се е обявил против предлаганите промени в конституцията, и по-конкретно в основния им акцент, каквото е предложението за създаването на две колегии към Висшия съдебен съвет (ВСС) - на съдийска и прокурорска колегия, предвидени с разпоредбите на чл. 130а и чл. 130б от законопроекта. По този въпрос становището пленума на ВАС е, че така предлаганото изменение на конституцията представя като изключително спорен въпроса дали е допустимо подобно изменение на Върховния закон от обикновено Народно събрание, тъй като нормата на чл. 158, т.3 от конституцията императивно предвижда, че въпросите за промяна във формата на държавно устройство и на държавно управление са в правомощията на Велико Народно събрание. Това е основният проблем в предлагания законопроект, който както добре е известно е и предмет на питане, отправено от 144 народни представители до Конституционния съд за задължително тълкуване на чл. 153 и чл. 158, т.3 от конституцията относно израза "промени във формата на държавно управление", по повод на което пред него е образувано к.д. номер 7/2015 г. Становището си пленумът е обосновал с практиката на Конституционния съд застъпена в тълкувателно решение номер 3 от 10 април 2003 г. по к.д. номер 22 от 2002 г. и тълкувателно решение номер 3 от 5 юли 2004 г. по к.д. номер 3/2004 г., където съдът ясно е дефинирал понятието "форма на държавно управление" по смисъла на цитираната разпоредба. По тези съображения пленумът на ВАС в своето становище е приел, че тъй като предлаганият законопроект засяга статута, устройството и правомощията на съдебната власт, подобна ревизия може да бъде осъществена само от Велико Народно събрание, а не от обикновено Народно събрание, каквото е 43-тото НС. ВАС не е против промените, но казва, че при извършването им трябва стриктно и точно да се спазва духът и буквата на конституцията. Предстои да видим какво ще каже Конституционния съд по този въпрос.
- Как според вас трябва да бъде извършена съдебната реформа като цяло?
- Според мен акцентът на съдебната реформа трябва да се базира върху обществените очакванията. Считам, че по този въпрос следва да бъде извършен много задълбочен анализ на тези очаквания. Съдебната система гарантира законността и раздава справедливост.
Ако общественото усещане е за бавно правосъдие, за ширеща се корупция
за дефицит на справедливост при разрешаването на споровете, за липсата на ефективна защита на техните права, дом и семейство, проблемите могат да бъдат разрешени чрез бързи законодателни промени, и по-конкретно чрез промени на процесуалните и устройствените закони - ГПК, АПК, ДОПК, НПК, ЗСВ, или чрез промени в материалните закони, там, където се налагат. В тази насока от изключително значение според мен е и правораздавателната и тълкувателната дейност на върховните съдилища. Те притежават конституционен и законодателен инструментариум за това, както при разрешаването на конкретните правни спорове, така и чрез приемането на тълкувателни решения и постановления, които според закона са задължителни както за органите на съдебната и изпълнителната власт, така и за органите на местното самоуправление и останалите субекти. С оглед на това считам, че целите на съдебната реформа могат успешно да бъдат постигнати и по пътя на законодателните промени, стига да има воля за такива и за тяхното приложение.
- Бил сте член на ВСС, какво е мнението ви за този състав на съвета? Според вас добре ли е да бъде разделен на съвети за съдии и прокурори?
- Да, бил съм член на ВСС в мандата му 1998-2003 г., един от малкото състави на ВСС, който изкара пълния си 5-годишен мандат. Не е в моите компетентности и не мога да коментирам работата на ВСС. Това редовно го правят медиите и журналистите, които отразяват работата му. От друга страна, за ефективността на работата му може да се съди и по резултатите от делата, които ВАС разглежда срещу актовете на съвета. Що се касае до въпроса дали е по-добре ВСС да бъде разделен на две колегии - съдийска и прокурорска, моето становище по въпроса е известно още при обсъждането на актуализираната Стратегия за реформа на съдебната система на министъра на правосъдието в Съдебната палата през месец ноември 2014 г. Още там аз заявих, че подкрепям предложението за създаване на две колегии във ВСС, но при условие, то да бъде съобразено с разпоредбите на конституцията. Това си становище последователно поддържах при обсъждане на Стратегията в правната комисия на Народното събрание и при обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на КРБ и на ЗСВ. Нещо повече, считам, че няма да е излишна една дискусия по въпроса за създаване на два отделни съвета - на съда и прокуратурата, като съставът в тях да бъде изцяло с професионално участие, а
членовете му да се избират измежду съдии, респективно прокурори
по хоризонталата от отделните звена на съда, съответно на прокуратурата. Членският състав на тези съвети може да бъде и този, който сега се предлага с промените в конституцията, като се обслужват от обща администрация. По този начин двата съдебни съвета ще бъдат изчистени от всяко политическо влияние и от лица извън системата на магистратурата, зад които добре е известно обикновено стоят определени политически сили.
- Трябва ли да има някаква форма на проверка на магистратите, подобна на румънската, като например деклариране на еднократни покупки над 5000 лева и пътувания в чужбина?
- Разбира се, че трябва да има. Трябва да има форма на проверка по отношение на магистратите за декларираните от тях имущества и доходи и за верността на декларираните от тях обстоятелства. Само, че аз казвам - магистратите и всички висши държавни длъжности от всички власти трябва да бъдат поставени на един режим в тази посока. Не може да има такива изисквания само по отношение на магистратите, а да няма по отношение на министрите, техните заместници, народните представители и всички останали висши държавни длъжности. Щом са на висши държавни длъжности, всички попадат под един знаменател.Трябва да има светлина върху доходите и имуществото на всички тези хора, които се хранят от бюджета на държавата и от данъците на хората. Не съм запознат с румънския вариант на законодателно разрешение. От медиите чувам, че има специализирана прокуратура, която се занимава с корупцията по високите етажи. Но същевременно се чуват и гласове, че се касае до политическа репресия, което е недопустимо. Колко е вярно, колко не, не мога да кажа. Но в едно съм убеден категорично, времето на политическите репресии отдавна отмина и е недопустимо това да се повтаря, под каквато и да е форма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
