Ако си беден и живееш в българско село, нямаш особен шанс да получиш добро образование. Това са част от констатациите в анализ на Световната банка как да подобрим образователната си система. Той е базиран на резултатите на българските 15-годишни ученици в международното оценяване PISA 2012. По традиция след това оценяване излизат публикации, че около половината български ученици са функционално неграмотни. Документът обаче пояснява и точно коя половина. Съгласно него българската просветна система е сред тези с най-голямо разслоение по отношение на качеството на образование. Иначе казано - неравенството в бг училището е едно от най-големите. От този проблем не са го спасили и делегираните бюджети, въведени с реформите от 2007 година. По-точно, те са донесли положителен резултат само в градовете, където явно към по-големите училища потекоха повече пари. В селата резултатът от променените отговорности на директорите по отношение на пари, назначения и преподаване е по-скоро отрицателен. Като цяло 15-годишните тийнейджъри на село са показали около 90 точки по-нисък резултат, което е приблизително равно на два класа разлика. Нещата се усложняват от факта, че значителна част от живеещите на село деца са от малцинствата, при които разликата е още по-фрапираща. Учениците, чийто майчин език е българският, по четене имат резултат, равняващ се на три класа разлика спрямо тези, които са от малцинствен произход. Сред учениците от гимназиите по-добре по традиция се представят тези от профилираните (езикови и математически гимназии). Над половината от учещите в техникуми или училища, които нямат специален профил, имат нисък резултат.
Изводите са, че децата от твърде ранна възраст се насочват към определен тип училища - някои от школата си правят подбор още от първи или четвърти клас и това поставя децата в тях в привилегирована среда отрано. Така възможността на българското дете да получи добро образование зависи от неговото социално-икономическо положение. В анализа пише също, че системата "сортира" децата съобразно техния произход в много по-голяма степен, отколкото това става в други страни. Фактът, че част от децата остават в среда, която не е способна да ги тегли напред, оказва вътрешногрупов ефект - представянето на децата вече зависи и от качествата, целите и нагласите на съучениците им. Заради това съветът на банката е да забавим момента, в който започваме да профилираме учениците в по-добри и по-слаби училища, и това да става около 16-ата им година, като в други страни с добри образователни системи. В допълнение се посочва, че ранното насочване (на 13 години) към професионални гимназии щяло да попречи на тези деца да усвоят базисни умения, които след това ще са им необходими в живота. "Алтернативи на националния изпит за прием след 7 клас, който разпределя учениците на по-произволен принцип, биха могли да намалят сегрегацията на база способностите на учениците", пише в документа.
Анализът посочва също, че е правено изследване за връзката между резултатите от PISA и благосъстоянието на съответните страни. С течение на времето е доказано, че около 50 точки повече като среден резултат на децата от международното оценяване съответстват на около един процентен пункт от Брутния вътрешен продукт на глава от населението. Отбелязва се също, че съпоставено с разходите, които в момента държавата прави за образование, представянето ни на това изпитване е под очакванията. Освен това се представяме и по-лошо от съседните балкански страни. Един от големите проблеми на децата при четенето е, че не могат да направят връзката между прочетения текст и своя личен опит.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
