През 2011-та "Тайм" за пръв път обяви за личност на годината сборен образ - протестиращия. Ситуацията не може да бъде по-сходна. Сред смазващата криза на авторитети има герой и той е народът. Звучи патетично само защото прекалено дълго ставаха непатетични неща. Дефинициите за протестиращия човек заваляха - средна класа, красиви млади хора, сърдити млади хора, работещи, неемигрирали, до изумителната оценка на депутат от БСП - че "технологията е родила интернет-лумпени, които протестират срещу всичко" (смело!)
Общо взето, достатъчно е един път и препоръчително - всеки път - човек да отиде на площадите, за да види най-симпатичната маса българи, която сме способни да излъчим. Може да пробваме следната дефиниция: това е протест, на който се засичаш с онези свои приятели, които отдавна си заподозрял в по-висока интелигентност. Какво направиха твоите приятели?
Протестиращите свършиха работата на медиите и то в пъти по-добре - никога не е имало кабинет, който да е толкова добре наблюдаван. Трябва да е кошмарно да си политик в момента. Много по-страшно е от слушалка в тоалетната. Следена е всяка стъпка, ход, назначение и най-важното - всяко минало. Оттук насетне всеки политик би трябвало да захапе, че в тая съмнителна професия, както и в другата съмнителна, няма бивш и няма катарзис. Колко хубаво - идеята за доброто име се върна. Всеки без чиста репутация е клиент на прокуратурата на Фейсбук и ако протестиращите запазят същата наблюдателност и критичност, след време кандидатите за власт ще се броят на пръсти.
Протестиращите безпощадно разпознаха всички игри под масата (място, предпочитано и съвсем буквално напоследък). Разпознаха интереси и обръчи, улеснени значително от самия кабинет, който наистина сякаш умишлено се бори за оставката си. Разпознаха провокациите на Сидеров и го игнорираха по най-убийствен начин. Изплуваха изгубили въздействието си думи - демокрация, справедливост, чест - дълго време бяха като счупен ключ на лампа, казваш ги, но не светва нищо.
Протестиращите изнесоха и урок по стил. Минерална вода за полицаите, събиране на фасовете, мирно шествие и честна дума - гениални лозунги. Кучето с "Боклуци, развалихте ми разходката", детето със "Сега вече ядосахте мама", както и куп други са резултат от онази дефиниция за по-интелигентните приятели, с която започнахме.
Протестиращите се справят и с най-голямата клопка за всеки бунт - умората. Постепенната загуба на енергия е онова нещо, на което всички политици разчитат и често е тяхното спасение. Седянката обаче се оказа упорита и стабилна, може би именно защото добре разбира колко важно е постоянството и че без дисциплина ще се провали. В такива моменти петък вечер е първото нещо, което пада в жертва.
Ставащото пред Министерски съвет, Народното събрание и Орлов мост носи и приятното усещане и че си част от световен процес, от който дълго време стояхме встрани. Протестите заляха по едно и също време Турция, България, Босна и Бразилия. Пропастта между хората с власт и хората с Фейсбук се разрасна до онази скандална точка, в която и най-потъналата от апатия общност взема да се изнервя. Предстои онзи момент, в който едно поколение решава дали да бъде поредното изгубено, или не. После - както за всички предишни - ще е късно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
