* Дядо Неофит изслушваше всеки и прощаваше всичко
* Омразата в обществото разби сърцето на духовния водач на България
Светът, в който живеем, продължава да бъде раздиран от неправди и противоречия, от войни и всевъзможни прояви на омраза и на насилие от човек към човека. Макар и изкупен от Бога, светът, в който живеем, продължава да бъде болен, паднал в страсти и грехове... Тези думи, изпълнени с
ВИЖ ОЩЕ: Два дни траур! България се сбогува с патриарх Неофит
дълбоката и изстрадана болка
на очевидеца, който знае стъпките на изцелението, но е сам в пътя към него, са на патриарх Неофит. Изрича ги на Великден 2021 г. с безпределната вяра, че Възкресението Христово ще направи хората по-добри. Но и с ясното съзнание, че въпреки саможертвата Исусова алчното консуматорско време ни е направило егоисти и ни е тласнало към онази адска бездна, от която изход няма.
ВИЖ ОЩЕ: Последно сбогом! Хиляди се прощават с патриарх Неофит (СНИМКИ)
ВИЖ ОЩЕ: Един премиер тичал до Русе, за да целуне ръка на патриарх Неофит
Живеем в свят, страдащ поради човешката леност – свят, в който вечните евангелски ценности са измествани от невиждан егоизъм и егоцентризъм, от страст към притежаване и консуматорство, които застрашават вече не само нашите морални устои, но и самия живот на земята, която обитаваме, каза тогава Негово светейшество.
ВИЖ ОЩЕ: Великден без патриарх. Кой ще води литургията?
ВИЖ ОЩЕ: Защо погребват патриарх Неофит в църквата "Света Неделя". Кой почива там?
А година по-късно, отново на Великден, продължи: "Пътят към възкресението за живот е този на любовта. Затова е толкова трудно, когато и днес ставаме свидетели на отсъствието на тази любов. Когато виждаме враждата и омразата между хората, желанието за превъзходство и надмощие над другия да продължават да обсебват човешкия ум".
Чудно ли е тогава, че в следващите две години на
световни войни и локална ненавист
у нас, под прикритието на болестта, Светейшият говореше все по-малко и по-малко. До фаталния 13 март, когато точно в 22:22 часа България загуби духовния си баща, когото така и не разбра, че има.
Сякаш, за да ни го напомни, Всевишният или съдбата избраха сакрален час - двойката е символ на дуализма, на вечната борба между доброто и злото, светлината и тъмнината, топлината и студа, голямото и малкото...Между вечността и тленността.
Многоорганна недостатъчност, гласеше официалната диагноза от Военна болница. Тя потвърди усещането, че смазани от повсеместното зло, и тялото, и душата на патриарх Неофит са отказали да се борят.
Вместо да ни смири, кончината на най-светлия отец в църквата ни извади на показ най-тъмните страсти на обществото ни. Лентата със скръбна вест
"красеше" човешкото падение в "Ергенът"
което носи рейтинг и пари, за разлика от извънредната емисия. А касовата щампа "смъртта на патриарха" обикаляше онлайн репортажите в интернет.
Политици атеисти редяха съболезнования, а духовници, чието евангелие е интригата, говореха за единство.
Плахите опити да бъде припомнено как дядо Неофит възроди Русенската епархия, как пое патриаршеския жезъл в политически размирното време на протести, как даваше всичко, което има за болни деца, потънаха в тънките сметки кой ще го наследи. И кога ще стане това.
Богослови, които от години се опитват да дирижират отвън процесите в църквата, не се посвениха да извадят отново недоказаното картонче с името на Неофит и да правят спекулации за наследниците му.
Никой не се сети, че софийският митрополит изслушваше всеки и прощаваше всичко, че
папата го нарече Светия човек
че живееше повече от скромно - така и не стъпи в луксозно ремонтираната за него патриаршеска резиденция. Никой не каза на какво ни научи Негово светейшество, какъв бе заветът на духовния ни водач. А той бе толкова прост - любов.
Любовта - от Бога към човека и от човека към човека, бе вярата на дядо Неофит. Любовта в нейния ангелски вид. Тя строеше от очите му, за които и днес говорят русенци, палейки свещ за душата му. Любовта като вяра, дума, жест, внимание, подкрепа. Любовта, която съзидава и бе убита от вдигнати юмруци, палежи на жълтите павета, обиди и ругатни, сглобки, делкане и схеми за властта.
На 13 март 2024 г. България осиротя. Загуби не просто един от най-ерудираните си синове и най-ангелогласни духовници.
Загуби светлина. И посока.
Да, на 15 март 2024 г. опашката пред тленните останки на най-благия отец ще бъде внушителна. Едни искрено ще скърбят, други отново ще търсят камерите. Но там, в храма "Света Неделя", а и извън него всички трябва да си отговорим на въпроса какво щеше да ни каже дядо Неофит на Великден. На този, които предстои. А с него и кръста ни: ще възкресим ли любовта или омразата ще убие човеците в нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com