- Турците пращат главата му първо в Орхание, после в София
На 20 април 2025 г., денят в който посрещаме Възкресение Христово, отбелязваме и 149 години от избухването на Априлското въстание. То не е успешно, но обръща историята на страната ни, защото приковава погледите на целия свят към България и това води до свободата ни. "Стандарт" ви представя специалната си поредица "Архивите говорят" в която в следващите дни ще ви запознаем с апостолите на Априлското въстание. Започваме с един от най-харизматичните герои - Георги Бенковски.
Малцина сънародници помнят името Гаврил Хлътев, но няма българин който да да не знае кой е Георги Бенковски и каква е ролята му в националноосвободителни борби срещу османската власт. Личност, понастоящем тачена и почитана, но и оспорвана във времето, когато е живяла.
Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. и в църковните регистри е записан като Гаврил Груев Хлътев. Баща му Грую бил дребен, но уважаван търговец. Умира през 1848 г.
Гаврил учи до трети клас в основното училище в града, след което майка му го дава да усвои терзийския занаят. Това обаче на се нрави на младежа и той започва да чиракува в абаджийска работилница и не след дълго се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия.
През 1866 г. Гаврил вече е
влиятелен абаджия, придобил самочувствие
благодарение на приходите, които получава от търговската си дейност, облича се по европейска мода. Но скоро влиза в конфликт с турските власти. На Спасовден няколко заптиета се опитват да попречат на народното веселие и Гаврил ги обезоръжава и прави за смях на копривщенци. Хвърлен е в затвора и му е наложена глоба. Племенникът му, бъдещият политик и министър Михаил Маджаров, пише в спомените си, че когато началникът на заптиетата казал на Бенковски, че дължи глоба, последният отвърнал: "Ага, кога видиш пара от мен – да я забиеш на вратата на конака".
Освободен с помощта на зет си Гаврил напуска родния си град обикаляйки почти всички краища на Османската империя, работейки всевъзможни неща, но основно занимавайки се с търговия. Печели много, но и пръска пари наляво и надясно. Според собствените му думи, споделени по-късно пред Захарий Стоянов, "...човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец". Държи се, казано по съвременному, като истински плейбой. Част е от местната "златна младеж" - другарува със синовете на турски бейове и богаташи - нещо, което по-късно неговите съвременници, общо взето, премълчават. Търгува с афион - опиумен мак, и
има платена любовница арменка
Разследван е за съмнителни афери, разорява се, по едно време се твърди че е бил и гавазин на персийския консул. Обикаля Цариград, Смирна, Анадола, Александрия, и говори седем езика - български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Така в дни, изпълнени с превратности, мисленето и отношението му към живота се променя и Хлътев се появява в Букурещ, където се свързва с българската емиграция. Запознава се със Стоян Заимов, Захари Стоянов, Стефан Стамболов и внася в касата на вестник "Михал", списван от Стоян Заимов, 200 наполеона лични средства, за да подпомогне революционното дело. Интересен е портретът, който прави Захарий Стоянов на бъдещият Бенковски при първата им среща: "Ръст тънък, висок, гърди изпъкнали напред, глава вирната назад, с дълъг врат, лице прилично, малко сухо, усмивка сдържана и привлекателна, руси мустаци, тънки и доволно дълги, закривени от само себе си нагоре към очите, които придаваха особена представителност на лицето му; очи ясно-сини, поглед проницателен, коси и вежди руси, както и мустаците му, изобщо човек личен, човек, който беше в състояние да привлече всеки смъртен само с външните си качества. При това, като се прибавят още неговите движения, пъргавината му, строгата му реч, разправянето с ръкомахане, обръщенията с хората, които не оставяше да се почесват и да излагат своите мнения пространно и да го учат на ум, което и взаимна отстъпка и прочее, вие ще имате горе-долу повърхностно понятие за портрета на Бенковски".
През 1875 г. избухва скандал между Любен Каравелов и Христо Ботев относно насоките и бъдещето на БРЦК. Ботев се разгневява до степен да иска
физическото премахване на Каравелов като вреден за народното дело
Затова уговаря Хлътев да свърши мръсната работа и да прибере архивата на организацията. Но Хлътев преценява трезво, че Каравелов е сторил не малко за комитета и смъртта му само ще навреди на организацията и затова само го сплашва и взима революционните документи без да го докосне.
След завръщането си от мисията в Цариград Бенковски взема дейно участие в сформирането на Гюргевския комитет, макар че все още не бил популярен в емигрантските среди. За голяма част от революционерите той бил "втора цигулка". И така - до една случка, разказана от Захарий Стоянов, която добре описва самообладанието и смелостта на бъдещия Апостол. В къщата, която обитавали революционерите и била наричана "казармата" нахлул полицай, за да провери що за хора я населяват. Докато останалите били още стъписани, Бенковски станал от мястото си и ударил шамар на дошлия и го изгонил с думите, че първо се чука на вратата, а след това се влиза. Проявеният от него кураж и решителност правят голямо впечатление на присъстващите и те го избират за помощник на Волов в Четвърти Пловдивски революционен окръг за въстанието, насрочено за пролетта на 1876 г..
Бенковски обаче
бързо се откроява със своите качества
Той показва добър психологически усет спрямо душевността на българския селянин. Демонстрира показност, самоувереност и ораторски умения и печели много последователи чрез своята харизма. Захарий Стоянов е изненадан, че всички казват "така каза Бенковски" и "така нареди Бенковски", а никой не споменава Волов. В хода на събитията Волов преценява, че Бенковски е по-достоен и доброволно отстъпва мястото си на пръв апостол. От самото начало двамата разпределят дейността си, като Волов организира Карлово, Стрелча, Копривщица, а Бенковски – основно по селата Мечка (днес Оборище), Поибрене, Мухово, а също така в Панагюрище и Пазарджик. Бенковски бързо осъзнава, че в Пловдив е съсредоточен силен турски гарнизон и затова мести въстаническия комитет в Панагюрище. По време на подготовката Бенковски почти не спял. Пиел десетки кафета, за да е бодър. Диктувал на трима писари едновременно и винаги имал готово решение на постоянно възникващите проблеми по организацията.
Захарий Стоянов разкрива любопитна подробност, която дава представа за трезвия реализъм на Бенковски. Той казва относно останалите апостоли: "Тия хора не искат да разберат, че с граматика не се освобождава Отечество".
На 20 април 1876 г. по време на обявяване на Априлското въстание Бенковски е в Панагюрище, заедно с повечето апостоли. След като прочел Кървавото писмо, изпратено от въстаналата Копривщица, градът се вдигнал масово. Бил завладян конакът, а идващият в града мюдюр бил пресрещнат и убит. Камбаните забили, панагюрският военен ръководител
Бобеков отдал военни почести на Бенковски
Всички се заклели пред развятото знаме. Сформирана е легендарната Хвърковата чета, с която апостолът неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници. Въстанието било обявено и в Клисура, Перущица, Брацигово, Батак и др. Тънък психолог, Бенковски разбира, че не бива да се оставят никакви мостове за отстъпление. И кара въстаниците да палят къщите и оборите си. На 23 април разбива башибозук и черкези до село Петрич. Скоро четата наброява вече 235 души и отблъсква редовна турска войска, след което се отправя към Еледжик. На 27 април отрядът влиза в Белово, който по това време е съсредоточие на строителите на железницата. Там живеят и работят над 200 италианци, хървати, германци и представители на други народности. Според Захарий Стоянов преди да влязат в Белово заедно със секретаря Тома Георгиев съветват войводата да не е по обичая си строг пред европейците. Но Бенковски се заканва, че чужденците са "неприятели и шпиони на Турция и своите правителства". Множеството посреща бунтовниците с "Ура", "Живео" и "Вива капитан Бенковски"! "Четатата тържествуваше. Тя беше в апогея на своята слава. Мустакатите въстаници опъваха краищата на своите мустаци, певците напъваха гърди да привлекат повече очи върху си, други разиграваха конете си все за същата цел. Но всичко – напусто: те бяха съзвездие,
голямото светило беше Бенковски
Той ставаше по-величествен от минута на минута, той беше предмет на овациите, той изпитваше най-стремителните и любопитни погледи... На всички възклицания и приветствия той отговаряше хладнокръвно – с клюмане на главата си и с махването на сабята си... Находящите се в Белово европейци – немци, италианци, гърци, искрено или от страх и проста учтивост не закъсняха да дойдат на посещение, облечени парадно. Те ни поздравиха с успеха на въстанието, сърадваха ни и наглед се показваха, че повече са възхитени и от самите българи. Бенковски им отговаряше кое на италиански и полски, кое чрез други, които служеха за преводачи."
Хърватинът Иван Сутич кани в дома си щаба на четата, а много чужденци идват и им даряват коне, оръжия бинокли като изрично отказват да им бъдат заплатени от въстаниците. С Хвърковатата чета като доброволци тръгват Кръстю Никланович, неговите братовчеди Иван и Георги Никлановичи, хърватите Лука (Стефо) и Джуро Радоевичи и Сава Давидович от далматинския град Кащела. Сред всичките като най-храбър ще се представи австриецът Алберт Албрехт, когото незнайно защо българите ще нарекат "немеца". Домакинът Сутич също се присъединява заедно със съпругата си - българката Мария. Когато след дни четата наблюдава от планината горящите села и безчинствата на башибозука,
мнозина бунтовници търсят сметка от Бенковски
защо обещаната помощ отвъд Дунава не е дошла. Тогава единствено далматинците възпират саморазправата. Мнозина дезертират, като сред тях е и знаменосецът на четата Крайчо Самоходов. Тогава знамето е издигнато от Стефо Радоевич, наричан от всички Далматинеца. Наблюдавайки от връх Лисец димящия в руини Панагюрище Бенковски изрича историческите си думи: "Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей!"
Силно оредялата чета поема на север. В мъгли, дъжд и студ, без път и пътеки, в глад и изнемога, през засади, сипеи и дива гори, преследвани от башибозук и редовен аскер, през Буново и Етрополския Балкан, около 30 въстаници се добират до Черни Вит. Тук четата е разпусната, като с Бенковски остават Захарий Стоянов, отец Кирил Слепов и Стефо Далматинеца, който дава паспорта си на треперещ за бъдещето си бунтовник баща на три деца. Групата се отправя към Тетевенския балкан, където Бенковски разказва пророческия си сън на Захарий Стоянов. "Сънувах, че при нас дойде разкошно облечена млада жена, която се поздрави с всинца ни наред, а на мене подаде ръка и ме целуна по челото." Той вече предчувствал това, което ще се случи и разказал на другите кой е всъщност и откъде е, защото до този момент никой не знаел нищо за него. Групата среща в гората една от черните души в родната ни история – свинарят Въльо Стоилов-Мечката, който обещава да им даде храна и да ги преведе през планината. На 12 май групата наближава река Костина, придошла от пролетното снеготопене и дъждове.
Дядо Въльо ги завел до брод, където имало скоро поставено мостче
за да се премине на другия бряг и пеел уговорената с турците песен „Янкина буля думаше“. Един от въстаниците се усъмнил, че мостчето е скоро положено, но предателят го успокоил с думите: "Хайде сега по-скоричко, дръжте се един други да не паднете, па се не бойте вече". След което се хвърлил по корем в храстите. Захарий Стоянов описва случилото се: "Докато се готвех да попитам защо старецът се свлече на земята, устата ми се заслюнчиха, езикът ми засъхна на гърлото. Около двадесет и повече пушки от двете страни на реката изгърмяха отгоре ни и куршумите бръмнаха като пчели". Бенковски, който вече бил на отсрещният бряг, бил повален от изстрелите. Останалите от групата оцеляват, но биват заловени. Недалеч от мястото, където бил застрелян войводата, недалеч от село Рибарица, турците измили отрязаната глава на Бенковски. Това място народът по-късно ще нарече „Кървавото кладенче“. Главата му първо е изпратена в Орхание като доказателство, че един от големите врагове на империята е мъртъв, а после в София. Погребана е в до черквата, където са били старите софийски гробища, недалеч от сегашното Министерство на земеделието.
Взима името на полски борец срещу руската власт
Нагърбва се с мисията да подпали Цариград чрез плъхове
Лобното място на войводата
През 1875 г. "болният човек на Европа" - Османската империя, се разтриса от бунтове и въстания. БРЦК взима решение за всенародно въстание. Част от плана е столицата Цариград да бъде запалена от четири страни. Стоян Заимов предлага с тази задача да бъде натоварен Гаврил Хлътев, предвид знанието му на чужди езици и големия опит, натрупан по време на странстванията му из империята. Той бързо сформира екип и тогава на сцената вече изгрява Георги Бенковски. Стоян Заимов му дава паспорта на Антон Бенковски. Името принадлежало на полски борец срещу руската власт в родината му, който бил изпратен на заточение на остров Сахалин. Там полякът успял да избяга и се добрал до Япония, където френският консул му издал френски документ за самоличност. Оттам истинският Бенковски се добрал до Османската империя, която по това време давала убежище и подслон на бягащите от руски гнет поляци. Там срещнал Стоян Заимов, който бил заточен в Диарбекир. Заимов купува за 5 лири паспорта на поляка, за да може да избяга от заточението, а полският патриот си извадил турско тескере. Когато Хлътев тръгва на терористичната лисия към Цариград, Заимов му дава този документ за самоличност и така се появява Георги Бенковски. Идеята на заговорниците в турската столица била да напоят кълчища със запалителна течност и да ги вържат за плъхове. Така гризачите бягайки ще разнесат огъня из целия град. Групата се състояла от 30-тина човека и задачата им била да изучат града, да наемат къщи и магазини от където да тръгне огънят.
За начало на операцията чакали знак от Стефан Стамболов, който се занимавал с организацията на въстанието в България. Но, след погрома на бунта подпалвачите получили телеграма която гласяла: "Не купувайте гьон, търговията е слаба". Това означавало, че въстанието не е успяло и заговорниците се качили на английски кораб, който ги стоварил в румънския град Галац.
Вдига 100 ножа, налага волята си
Кървавото кладенче
От 14 до 16 април в местността Оборище Бенковски свиква събрание на революционните дейци от четвърти окръг, за да види докъде е стигнала подготовката. Още в началото Бенковски поискал всички делегати да се подпишат под пълномощно с неограничени правомощия, което дава право на апостолите да определят кога да се вдигне въстанието, да назначават войводи и да ръководят всички основни действия на въстаниците. Това срещнало съпротивата на голяма част от делегатите и неразбирането в началото на Волов. Тогава Бенковски, който прозирал, че само една централизация на властта и единоначалие може да осигури организация в една военна по същността си операция като въстанието, казал, че си тръгва. В настъпилата суматоха и смут, той проявява находчивост и хладнокръвие и казва: "Който иска да върви с мене и да изпълнява всичките ми заповеди безпрекословно, то нека си извади ножа!". Когато повече от сто ножа лъсват във въздуха, Бенковски извикал: "Но аз искам най-напред да подпишете пълномощното!".
Така той успял да наложи волята си над събраното множество.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
