Промяна в България трябва да има, предстояща е

Полицаите на протестите бяха като цяло толерантни, напрежението им беше огромно, което доведе до грешки в действията им
Всички тамплиери направиха дарения за болници, казва Великият приор ген. Румен Ралчев

* Символично дадохме Орден за кураж на всички тамплиери

* Актьори и певци направиха видеообръщение към своите братя и сестри

* Няма жива сила, която да удържи две протестиращи групи от по 10 000 души

* Проблемите в обществото не трябва да се решават на площада

- Ген. Ралчев, Велик Приорат България навърши 12 години. Каква е равносметката Ви и как тамплиерите в България отбелязаха годишнината?
- На 18 септември Велик приорат България навърши 12 години от признаването му като пълноправен член на Ордена на рицарите тамплиери от Йерусалим. Тази година празникът се проведе в София, в базата на тамплиерите - Клуб 2008. Спазвайки всички противоепидемиологични мерки, проведохме ритуала си на открито - на тенис корта в базата ни. Бяхме на 2 метра разстояние един от друг. Но радостното е, че въпреки уплааха от пандемията, се събрахме повече от 120 души. Съществен елемент от вечерта бе голямата тамплиерска благословия, която даваме веднъж в годината за здраве на всички рицари, дами и техните близки. Използвахме случая и отрихме и осветихме паметник, свързан с 900-годишнината от създаването на Тамплиерския орден. След което проведохме традиционния си ритуал, който включваше повдигане в степени, прием на постуланти и прием на двама нови рицари с изключителни заслуги.
- Кои са те?
- Имената им не мога да кажа. И двамата са изключително скромни хора и не биха искали да направя това. Единият е скулпторът, направил юбилейния паметник, другият - художникът, който продължава изографисването на първата тамплиерска църква у нас "Св. Йоан Кръстител", която се намира в Клуб 2008.
Беше удоволствие да се наблюдава желанието на хората да участват колкото се може по-активно в ритуала. След това отново на открито бяха подредени масите, където продължихме нашата вечер с традиционните наздравици. Накрая разрязахме празничната торта и вечерта завърши с тържествена заря. Този ритуал даде възможност да се запали амбицията във всички командерии в страната да провеждат ритуали на открито, докато все още времето е хубаво.
- Как пандемията промени живота на Велик Приорат България, при положение, че общуването и сближаването между хората, са едни от главните ценности в Ордена на тамплиерите?
- Ние сме една от малкото граждански организации, които макар и по-слабо в сравнение с предишните години, продължи да работи през цялото време на извънредното положение и мерките срещу коронавируса. Една част от срещите ни бяха виртуални. Всъщност, това спомогна за консолидирането на рицарите и дамите от Велик Приорат България.
- Как стана това?
- Много рицари и дами в ордена направиха видеообръщения със свои песни и послания. Така дадоха кураж на своите братя и сестри да превъзмогнат стреса от пандемията. Инициативата тръгна спонтанно от талантливите артисти и певци, които са наши рицари и дами. Това се оказа много заразително. Във Велик Приорат България има утвърден Орден за кураж. Връчваме го на рицар или дама, които са в тежко физическо или психологическо състояние, но не се предават - за да им вдъхнем кураж и вяра в собствените сили. Затова във втория брой на нашето сп. "Тамплиер", което излиза въпреки пандемията, публикувахме ордена на първа корица. Посланието е, че го заслужават всички рицари и дами, защото не се огънаха, не се скриха, а продължиха активно членството си в Ордена.
В първите месеци абсолютно стриктно спазвахме противоепидемиологичните мерки. Контактите ни бяха единствено в затворените групи във Фейсбук, вайбър и интернет платформи. Чак след разхлабването на мерките си разрешихме да направим няколко събора в по-големи открити пространства. Промени се изцяло нашият календар. Отпаднаха всички масови мероприятия - Духовният събор, Научната ни конференция, Великденският фестивал на хоровата песен, пролетният ни Конвент. Отмени се пролетният Магистрален съвет на Световния орден на тамплиерите - OSMTH. Не се състоя есенният магистрален съвет, който трябваше да бъде в София. Той ще се проведе напролет догодина отново у нас.
- Тамплиерите в България развиват огромна благотворителна дейност. Как се включихте във вълната от съпричастност по време на най-тежките месеци на коронакризата?
- Имахме широка дарителска дейност. Нямаме командерия, която да не е направила дарения. Насочихме усилията си да снабдяваме болниците в страната с медицински консумативи - маски, шлемове, защитни облекла, дезинфектанти. Помните, че в началото те бяха дефицит. Някои от даренията бяха насочени към Червения кръст, с който в края на месеца отбелязваме пета година съвместна дейност.
- Каква подкрепа получихме от OSMTH?
- На първо място бе молитвата от религиозния закрилник на OSMTH архиепископ Нурхан Манукян, арменски патриарх на Йерусалим. Имахме и великденско послание от Великия майстор и Великия командир на OSMTH Дейвид Епълби и Джордж Маклийн, ежемесечно по скайп връзка нашия викарий Перти Рустао, отправя своята молитва за здраве на всички нас.
- Всяка година Велик Приорат България организира конкурс за детска рисунка "Рицарят в мен". Успяхте ли да го проведете?
- Удължихме срока на този традиционен конкурс до края на септември, за да могат децата да започнат училище. Въпреки прекъсването получихме много рисунки, готови на един по-ранен етап. През октомври ще обявим наградите.
- Традиционният коледен благотворителен бал на Ордена ще се състои ли?
- Да. Есенният конвент ще е в края на ноември, веднага след това - в началото на декември, ще е балът. Цялата подготовка е направена. Но всичко зависи от развитието на пандемията и дали ще има нови мерки. Миналата година се събрахме 380 души, сега - с оглед на изискването за дистанция, ще редуцираме броя на участниците.
- Предвиждате ли специална награда за рицар или дама, отличили се с всеотдайността си по време на пандемията?
- Посочени сме в системата на OSMTH като най-дейния Велик приорат, който независимо от пандемичните условия се опитва да работи не само сам за себе си, но и в полза на обществото. Предстоят ни два важни избора - Рицар на година и млад артист с християнски добродетели, който да стане носител на наградата "Андрей Баташов". Ще отличим най-изявилите се командерии, защото ние държим на колективното начало и общото дело.
- Като Велик приор на Орден, който е създаден да обединява и да топи граници и различия как ще коментирате това, което става днес у нас - протести, контрапротести, тотално разделение? Докъде ще ни доведе това?
- Много е деликатно положението на гражданските организации у нас, защото те обединяват членове от различни партийни групи. Взимането на страна, навлизането в една или друга посока води до вътрешно напрежение. Не сме аполитични. Убеден съм, че промяна трябва да има. Ясно е, че тя е предстояща. Каква ще е формата на тази промяна е отделен въпрос. Но истината е, че не е нормална обстановката в България. Самият факт, че вече повече от 60 дни в София и в големите градове има демонстрации, за щастие все още мирни, показва огромното напрежение в обществото. Тук е майсторството на политиците как да се постъпи, така че тази обществена енергия да не премине в разрушителна, а да стане градивна.
- Вие сте председател на Национален съюз "Безопасност и охрана", бил сте част от системата на МВР, как оценявате действията на полицията по време на протестите? Униформените бяха атакувани с павета и бутилки, подложени на унижение.
- Това също е много деликатен въпрос. Полицията е военизирана структура. Тя работи по свои инструкции и правила. Личното ми убеждение е, че докато не се премине границата между демонстрация и вандалски действия, полицията не може да действа силово. Това обаче е огромно изпитание за нервите на служителите на реда.
- Кажете ми, чисто психологически, как се чувства един полицай, когато го обиждат и замерят с камъни, а той не може да се защити, защото има заповед да не го прави?
- Напрежението на тези момчета и момичета е огромно. Нищо чудно някои от тях да имат близки и роднини сред протестиращите. Това поражда драми в семействата им и допълнително усложнява психологическия климат, в който минава всекидневието им.
Като цяло полицията прояви повече от необходимата толерантност. Но напрежението, което се натрупа в униформените, се появи след това. Станахме свидетели на индивидуални или на действия на малки групи полицаи, които или са били провокирани, или са дали отдушник на натрупания в тях стрес. Това обаче е много опасно за гражданския мир.
- Появиха се информации, че имало частна охранителна фирма до полицаите на протестите. Възможно ли е това?
- Категорично не. Забранено е от закона. И който го твърди, трябва да го докаже или замълчи.
- Като професионалист как бихте описал хората на протеста?
- Те са много различни - по манталитет, възпитание, образование. Страшното би било ако една много малка група от хилядите хора, които излизат на площадите, извърши провокация и окървави демонстрациите. Сигурно после ще се разбере кой крив и кой прав. Но подобно нещо би довело до ответни действия и може да се стигне до много големи сблъсъци с непредвидими последствия. Затова повтарям, че изключително важен е подходът на политиците в това напрегнато време, когато всичко е заложено на една карта.
Много опасно е, когато се създават контрапротести. Няма жива сила, която да удържи две групи от по 10 000 души, например, никой не може да предвиди какво ще стане. Независимо от обещанията и декларациите на организаторите, че ще бъдат мирни и тихи. Това не бива да се допуска. Разделени групи протестиращи само от един кордон полицаи е игра с огъня. Може да се случи нещо с непоправими последствия. Най-важното е, че не по този начин трябва да се решават проблемите в обществото - на площада, но това вече е факт. Бог да пази България.