Съюзът на артистите в България – организатори на Националните награди за сценични изкуства ИКАР, в партньорство с кампанията ПромениКартинката на Филип Морис България, създаде възможност за млади таланти в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ да се учат от водещи професионалисти в сферата на сценичните и визуални изкуства. Поредица от творчески работилници, които са част от съпътстващите събития в календара на ХХ Софийски театрален салон и церемонията по връчването на националните награди ИКАР, дават шанс на студентите не само да овладеят тънкостите в писането на сценарии за пиеси, но и да започнат своето пътуване като истински артисти – създатели на истории, които могат да променят „картинката“ у нас.
От старта си през лятото на 2021 г. кампанията ПромениКартинката привлича вниманието на обществото с многообразие от арт проекти и колаборации, за да информира за сериозния проблем със замърсяването на околната среда с неправилно изхвърлени фасове и да провокира към отговорно потребителско поведение. Кампанията подкрепя млади артисти и им предоставя платформа за изява в различни творчески формати.
В рамките на събитията, предназначени за студенти от НАТФИЗ и Националната художествена академия, младите таланти работят под ръководството на изявени експерти.
Водещ на първия специален уъркшоп - сценарна работилница в две части в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ на тема „Промени картината: Смелостта да пишеш истината“, бе талантливата писателка и сценарист Теа Денолюбова. Самата тя е автор и бе номинирана за награда ИКАР 2024 за драматургичния текст на първата си пиеса „Боже мой“, която се поставя на сцена в Народния театър „Иван Вазов“ - моноспектакъл на Христо Мутафчиев.
На 7 април е втората част на сценарната работилница с Теа в НАТФИЗ, където младите таланти ще задълбочят знанията си и ще споделят вдъхновение.
Теа Денолюбова е сред най-разпознаваемите съвременни български писатели и сценаристи, чиито думи не просто разказват истории, а провокират, вдъхновяват и променят. Автор на книги, журналист, редактор и ментор, тя има силен глас в литературата, като съчетава дълбочина, смелост и искреност в работата си. Родена е във Варна, завършва Първа езикова гимназия в родния си град, а след това Art direction и реклама в Istituto Europeo di Design в Милано. Теа Денолюбова е била главен редактор на сайта за култура и изкуство „АртАкция“, както и един от организаторите на фестивала за писане за сцена и екран „From Page to Stage“ във Варна.
За да сподели повече за първата вдъхновяваща среща с младите таланти на НАТФИЗ, разговаряме с Теа Денолюбова.
- Каква е основната идея зад тези сценарни работилници в НАТФИЗ?
- Мисля, че е да се създаде безопасно пространство, в което писането не е академично упражнение или бърза продукция, а живо, уязвимо преживяване. Да се свържем – със себе си, с гласа си, с ритъма на другите. Да се обърнем към човешкото в писането, да покажем, че историята започва не с формула, а с нужда.
- Какво според теб е най-ценното, което студентите ще получат от тях?
- Свободата. Да пишат, без да доказват. Най-ценното не е „резултатът“, а процесът – моментът, в който някой напише нещо дребно и личното стане универсално. Или когато за първи път чуеш, че това, което си написал, може да бъде изречено от друг. Това е магия.
Каква е ролята на подобни практически срещи за бъдещите сценаристи и драматурзи?
- Те се сблъскват с реалността – писането, въпреки че е самотно занимание, може да бъде и споделено. Текстът живее собствен живот само, когато мине през друг човек. Работилниците създават този преход – от мисъл към действие. От дума към глас. От теб към публиката. Приемам подобни срещи за особено вълнуващи места за споделяне.
- Какво най-много те вдъхновява в работата с млади сценаристи? Има ли нещо, което винаги се стараеш да им предадеш?
- Че няма един начин да се пише — че е възможно да се започне с чувство, с ритъм, с образ, без да знаеш накъде води. По-често пред белия лист може да се върви с несигурност – и това да е съвсем наред.
- Според теб, как социално ангажираните теми влияят на съвременното писане за театър и кино?
- Мисля, че социалната тема работи, когато е преживяна, когато боли. За мен именно творците са проводник на реалността. Имаме особената привилегия да живеем в прекалено интересни времена.
- Как кампанията „ПромениКартинката“ се вписва в работилницата и как студентите могат да я използват като вдъхновение?
Кампанията ПромениКартинката се вписва идеално в работилницата, като предоставя не само конкретен проблем за изследване и интерпретация, но и би могла да служи като метафора. Студентите могат да използват фактите и статистиките от кампанията като вдъхновение, но и да се насочат към трансформиращата сила на писането.
- Как един сценарист може да балансира между художествената стойност на текста и предаването на важно социално послание?
- Един от последните изключително добри примери – спектакълът „Хага“ от Саша Денисова, режисьор Галин Стоев. Там е казано всичко.
- Разкажи ни малко повече за твоята постановка „Боже мой“ – моноспектакъл на Христо Мутафчиев. Каква е темата и какво те вдъхнови да я напишеш?
- Един мъж стои в бар и се представя, че е Исус. Останалото може да се види в Народния театър поне два пъти в месеца. Вдъхнових се от моята лична история, от Амели Нотомб и от една песен.
- Какво според теб прави един сценарий или театрален текст наистина въздействащ?
- Усещането, че е писан специално за мен. И това да го мислят още 200 човека в залата.
- Какво би посъветвала младите автори, които искат да намерят своя глас в писането?
- Да пишат само онези истории, които не могат да не напишат. Все си мисля, че светът има
нужда именно от тях.
Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
