Прокуратурата: Митрополит Кирил се е удавил

Погребението ще бъде в четвъртък

Прокуратурата: Митрополит Кирил се е удавил | StandartNews.com

Варна. Причината за смъртта на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил е удавяне. Това сочи резултатът от аутопсията на тялото, който обяви Районна прокуратура във Варна, съобщават от БНР.

Няма никакви данни за насилствена смърт, обясняват от прокуратурата. Случаят с кончината на митрополита е прехвърлен на Окръжна прокуратура.

„Радостен архиерей, грижовен за епархията, познат на православните църкви, с добри контакти в неговото общуване. Губим ценен събрат и сътрудник. Той оставя богато наследство и в църковен смисъл, и в икономически смисъл", заяви патриарх Неофит. Той каза, че новината го е заварила на половината път за Русе. „След като има заседание утре, трябва всички да сме тук първо за да изпеем „Вечная памет" на своя събрат и след това да видим как ще подреждаме нещата". Това каза Негово Светейшество Български патриарх и Софийски митрополит Неофит по повод кончината на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Кирил пред бТВ.

Съболезнователно писмо  към Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит бе изпратено от премиера Пламен Орешарски, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и президента Росен Плевнелиев.  Премиерът изтъква, че митрополит Кирил близо 25 години е бил предстоятел на Варненска и Великопреславска епархия и с вещина е водил епархийските дела като е полагал усилия за благоустройството на епархията. „Приемете моите и на българското правителство дълбоки съболезнования. Поклон пред светлата му памет", пише министър-председателят в писмото си до Негово Светейшество. 

Светият Синод ще се събере на заседание заради кончината на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Това пише в траурно известие по повод внезапната кончина на митрополита, публикувано на сайта на Синода.

Камбаните на катедралния храм "Св. Успение Богородично" в 15.00 ч. биха траурно заради смъртта на митрополит Кирил.

На катедралния храм е поставено черно знаме в знак на траур. Траурният звън на камбаните ще продължи на всеки час, включително и в сряда.

Поклонението пред тялото на митрополита ще започне от 8 часа в катедралния храм „Свето Успение Богородично". От 9 часа ще е на Света божествена служба, на която ще присъства и негово светейшество патриарх Неофит, научи "Стандарт".

Самото опело ще започне от 11 ч. Тялото на починалия владика ще бъде положено в старинните гробища на Варна в митрополитската алея.

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (Богомил Петров Ковачев) е роден на 08.06.1954 г. в с. Царев брод, Шуменско. Пето дете на родителите си Петър и Иванка, която след кончината на съпруга си приема монашество с името Ирина, той израства и учи в първопрестолна Плиска и през 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария. След завършването й през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската св. Обител, след което отбива редовната си военна служба и е изпратен да следва в Богословския факултет на Атинския университет. Монашество приема на 21.07.1972 г., като духовен старец му става Браницкият епископ Герасим, ректор на Софийската духовна семинария; за иеродякон ръкоположен на 17.12.1972 г., а за иеромонах - на 14.11.1976 г. от духовния си старец.

В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в сан архимандрит. През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тема "Участието на руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през ХІХ в.", заради което получава научната степен "кандидат на богословието", което днес се равнява на "доктор на богословието". До 01.09.1986 г. е Представител на българската Патриаршия при Московската и Всерусийската Патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянската св. Обител. От декември 1987 г. е назначен за Главен секретар на Св. Синод и на 26 юни 1988 г. е хиротонисан за Стобийски епископ. За Варненски и Преславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. От 1992 г. е член на Намаления състав на Св. Синод, а в периода 1994-2001 г. е Представител на Върховния църковен съвет. Наместник на овдовелия Доростолски и Червенски митрополитски престол от 20.12.1993 г. до 03.04.1994 г. и на овдовелия Неврокопски митрополитски престол от 22.12.1993 г. до 24.04.1994 г.

По Божия милост пет пъти се удостоил да се поклони на Божи Гроб и светите Места, многократно в Св. Гора и други православни светини в света.
Публикувал е много статии и доклади в "Църковен вестник", "Християнска просвета"-Варна, списание "Духовна култура"-София, "Възкресение"-Варна, "Везни"-София, "Журнал Московской патриархии"-Москва и др., участвува в богословски научни конференции в София, Варна, Шумен, Киев, Ленинград, Атина, Солун, Назарет, във 2, 3 и 5 Диалог на представители на Православните църкви от Европа с представители на Демократическите партии в Солун, Истанбул, о.Крит и др. През 2003 г. във връзка със 125 - годишнината от освобождението на България от турско робство излезе книгата му "Принос на Руската православна църква за освобождението на България от турско робство 1876-1878 г.", съставляваща доклади, изнесени на различни международни и междуцърковни конференции.

По негово предложение, въз основа на дисертацията му в Московската Духовна Академия и издадената книга, към традиционния текст в Св. Литургия на Великия вход: "Блаженнопочившаго Освободителя нашего Императора Александра Николаевича, всех православных вождей и воинов, падших на поли брани" да се добави "вся архиереи, иереи, монахи и монахини и вся православныя християны, подвизавшихся за веру и освобождения нашего", "да помянет Господь Бог во Царствии Своем", което включва преди всичко руски и български духовници и миряни, които без да участвуват пряко във войната, са допринесли всеки с каквото е могъл за освобождението на България - със събиране на сведения за зверското потушаване на Априлското въстание, за предаването им на западни журналисти и дипломатически представители в Цариград, за разпространяването им сред руския православен народ, за събирането на дарения за пострадалите български семейства, за воюващите руски, сръбски и български дороволци в Сърбия и в последствие за действащата армия по време на войната, за организирване на санитарна помощ, хоспитали в манастири и митрополии, за военното духовенство, което с високо издигнат кръст е водило в победен бой руското воинство и т.н. и т.н. Защото много свидни жертви е дал българският и руският народ, но не можем да не помним и мнозина, които не са загинали, но са дали своя принос, за да я има и днес България.

Освен в Назарет, във връзка с 2000-годишнината от Рождеството по плът на нашия Господ Иисус Христос е изнесъл доклади на VIII-та лятна научна среща "Християнската идея в историята и културата на Европа", Варна 24-25 юни 2000 г., на тема: "Св. Богородица и светиите - защитници на личността и държавата" и на 14 юли 2000 г. на Международната научна конференция "Славянските светии в историята на Христианската църква", организирана от центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев", на тема: "Светиите - защитници на националната идентичност".

Изнесъл публикуван на немски в брошура доклад във фондация "Про Ориенте" на ежегодния престижен симпозиум в "Palais Palffy" гр. Виена на 26.01.1993 г. на тема "Съвременни аспекти от живота на Българската православна църква", допринесъл за обективното осведомяване на общественото мнение в Европа по въпроса за разкола в Българската православна църква.

По време на Третата магистърска лектория от 6-10.05.1998 г. в рамките на магистърска програма по катедра Европейска публична администрация на Факултет "Административни и политически науки" на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", гр. Варна представил лекция на тема "Православните канони и взаимоотношения между Църква и Държава".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай