Една идея броди из страната - т.нар. данък "Вредни храни". Чуха се много "за" и "против" относно едно подобно увеличаване на цените на вредните храни. Кой обаче ще определи кои храни са вредни и кои не? За кой организъм са вредни и за кой не са? Това са въпроси, които продължават да висят във въздуха.
Затова в. „Стандарт" покани един уважаван диетолог - проф. Божидар Попов - председател на Българското дружество по хранене и диетика, за да обсъдим с него данъка и какво ще се случи, ако той бъде въведен.
Визитка:
Проф. Попов се дипломира като лекар във Висшия медицински институт – София и започва работа в ХЕИ – Видин, а след това – като научен сътрудник към Института по хранене към БАН (впоследствие включен в структурата на Медицинска академия – София).
От 2000г. е професор и ръководител катедра „Хигиена, медицинска екология и хранене" към Медицински университет – София. Специализирал е в Санкт петербург и Москва, където овладява съвременни методи за изследване на храниосмилането и усвояемостта на храната в тънкото черво. В тази област защитава кандидатска и докторска дисертации.
Автор е на бестселъра „Митове и истини за храните, храненето и диетите", в който разбива много от общоприетите митове за храната ни.
- Здравейте, проф. Попов! Нека да започнем с един много актуален въпрос, свързан с храни и диети, който тази седмица набра огромна популярност. Вредна ли е сланината?
- Всичко в нашата наука е нормирано и веществата, които се съдържат в самата сланина, в определени количества удовлетовряват някакви необходимости на организма, защото той има нужда от всичко – захар, сол, мазнини, белтъци, въглехидрати. Затова, дали е вредна или полезна сланината, зависи преди всичко от количеството. Червената нишка в нашата наука за храненето е, че няма вредни храни, а по-скоро има вредни количества. Изключитено важно е всичко в дневното меню да бъде балансирано и да не се прекалява с нищо. Ако сланината е направена както трябва, тя съдържа и много полезни вещества. Като състав, мога да кажа, че тя е много по-добра от кравето масло.
- Смятате ли, че въвеждането на данък върху вредните храни ще накара повече българи да се хранят по-здравословно?
- В това съм абсолютно убеден, че няма да се получи. Не е това подходът – да се налагат данъци, акцизи и други органичения, с цел да се повиши здравният статус на населението. Най-ефективният път към това е чрез организирана кампания за здравословно хранене на всички нива – от децата в предучилищна и училищна възраст до големи хора, независимо от заетостта, професията или ритъма им на живот. Всички трябва да бъдат информирани какво точно е здраовсловното хранене, какви са правилата и към какво трябва да се стреми даден организъм. Всяко прекаляване, а също и дефицит, са еднакво опасни. Терминът „вредна храна" не съществува в нашата наука. Ако една храна е наречена „вредна", значи тя не е храна и не би трябвало да се консумира. В много редки случаи храната може да бъде опасна за здравето, но само ако в нея са попаднали вируси, бактерии, пестициди, тежки метали или други вещества от този тип. В тези ситуации храната действително е опасна и трябва да се унищожи. По тази причина терминът „вредни храни" много дразни нас, специалистите и ние остро реагирахме още в самото начало на тази инициатива.
- А проблемът със затлъстяването на българите наистина ли е толкова сериозен? И ако се прехврълим на другия полюс – има ли недохранени българи?
- Затлъстяването не е толкова стряскащо. По официална статистика този показател в България не се различава драстично от стойностите му в другите държави от Европейския съюз. Проблем има, ако е налице наднормено тегло. А напоследък все по-често се срещат случаи и на поднормено тегло при подрастващите, най-вече при момичета на възраст между 12 и 19 години. Теглото под нормата е много по-опасно за здравето, отколкото леко наднорменото тегло. В тази възраст децата растат, всички техни органи и системи се развиват и се нуждаят от повече храна. Затова, ако килограмите са малко над нормата, това в никакъв случай не е фатално. По всички междурародни форуми и конференции се обсъжда, че проблемът не е толкова в храненето, колкото в обездвижването на младите. Вие знаете как минава денят на едно дете – независимо от възрастта, то прекарва повечето си свободно време пред компютъра, вместо да се движи и играе на открито. Тези поколения, за съжаление, са обездвижени. Друго важно нещо е неправилният модел на хранене, а именно неравномерното разпредление на храната през деня. Често децата приемат този модел от родителите си – подценяват закуската и обяда, а вечерята става тяхно основно хранене за деня. Приемането на големи количества храна вечер е опасно, защото огранизмът не може да се справи с нея само за 1-2 часа преди лягане. И съчетан с обездвижване, този модел на хранене е в основата на наднорменото тегло както при малките деца, така и при учениците, и при всички възрасти.
- Нека да бъдем по-конкретни съм някои от основните съставки в храната – сол, захар, кофеин. В какви измерения е полезната им консумация ?
Както казах, в нашата науха всичко е нормирано. Солта например дава на организма натрий, но позволеното количество за консумация е не повече от 4-5 грама на ден. Българинът много прекалява със солта. Всички животински продукти, които приемаме – месо, яйца, масло, мляко, са богати на сол. Водата, която пием, също съдържа натрий, както и хлябът. И човек, без да добавя допълнително сол, си набавя тези 4-5 необходими грама. В много държави по света, една от първите стъпки в налагането на модела на здравословното хранене, беше да се махнат солниците от заведенията за обществено хранене, защото няма нужда ястието да бъде допълнително посолявано. Солта е полезна за развитието на клетките, защото съдържа т.нар. хомеостаза за постигане на алкално-киселинно равновесие в организма. Ако съвсем я изключим от менюто, липсата на натрий може да предизвика много сериозни заболявания на бъбреците и храносмилателната сиситема. Но разбира се, не трябва да се прекалява.
При захарта нещата са малко по-различни, защото на практика тя може да бъде набавяна по естевен начин само от плодовете, някои зеленчуци и пчелния мед. Ако човек не приема тези продукти, организмът му ще остане без захар, необходима за функцията на сърцето и мозъка. Тя е протектор и на черния дроб, който чисти тялото. Ако количеството захар в организма намалее значително, чувстваме нуждата за нещо следко, в което няма нищо лошо, особено при подрастващите. Така че, ако захарта бъде органичена и не се приемат плодове, може да се стигне до дефицит, който е много по-опасен от лекото натрупване на въглеходрати. Хубаво е захар да се приема в началото на деня, когато има време тя да бъде изгорена от организма и също да се ограничи вечер преди лягане, за да не се превърне в резервна мазнина.
Относно кофеина, той е стимулатор на мозъчната дейност и разбира се, отново трябва да се приема нормирано – не повече от 2-3 кафета дневно. По-големи количества ускоряват пулса, повишават кръвното налягане и това може да доведе отново до сериозни здравословни проблеми. Ако човек се движи в ежедневното си хранене с храни и напитки в умерената линия, няма да има никаква опасност за здравето му.
- А има ли статистика за опредлени храни, прекаляването с които води до конкретни болести?
Принципно науката за правилното хранене се води от няколко основни правила, които целят избягване на всякакви проблеми със здравето. Първо, човек трябва да приема толкова калории, колкото организмът му може да изразходи. Освен това трябва да има баланс в хранителните вещества – белтъци, мазнини, въглехидрати, минерали, витамини. Според професията, възрастта и пола на човека хранителните продукти, от които се набавят тези вещества, се нормират индивидуално. Съобразява се в какви количества трябва да се приемат месо, хляб, плодове, зеленчуци, както и кои от тези продукти съдържат най-малко калории. Мазните и тлъсти храни, които носят най-много калории, трябва да бъдат ограничавани. Голямо значение има и кулинарната обработка на продуктите, под каква форма се представя дадена храна. Например едно пържено яйце съдържа три пъти повече калории от свареното.
- Според вас данъкът върху вредните храни ще постигне ли желания ефект да промени хранителните навици на българите ?
- Не, убеден съм, че не е това начинът. Не може с наказателни мерки да се подобри здравният статус на хората. Аз, а и моите колеги от дружеството сме единодушни, че данъкът няма да доведе до желания резултат. Правилният подход са обучителни информационни програми за правилното хране. Така хората ще бъдат запознати кои храни да предпочитат, на кои да наблягат и кои да ограничават в ежедневното си меню.
- Кой би трябвало да организира и проведе таква обучителна кампания?
- Разбира се, Българското дружество по хранене – това е нашата основна мисия. Но не и без подкрепата на Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието и науката. В много страни по света има задължително обучение по „Здраве" в училищата. Набляга се на двигателната активност, дават се насоки за здравословно хранене, информират се учащите за вредата от тютюнопушенето и алкохола. Така децата получават солидни професионални знания в тази сфера и дори биха могли да учат родителите си на здрословно хранене и здравословен начин на живот.
- Тоест позицията на Българското дружеството по храни и диетика е срещу този данък?
- Този данък е просто скок в тъмното и не се знае какъв ще бъде резултатът. Може да се очаква някакъв ефект след 5-10 години, не по-рано. Няма как да се прогнозира дали ще има някакъв слаб резултат с 2-3% занижаване на затлъстяването. Много държави, които въведоха този данък, в последствие се отакзаха от него, защото разбраха, че е безсмислен и се създава излишно напрежение. Ако бъдат разделени храните на вредни и полезни, представете си как ще се чувства един производител, чиято храна попадне в категорията „вредна". Той със сигурност ще реагира и вероятно по съдебен ред ще да опитва да докаже, че това не е така, защото самата храната като храна, при всички положения носи някаква полза за здравето.
Много от страните, в които са въведени образователни програми за хранене, вече имат големи успехи със здравния статус на населението. Тук не говорим само за наднормено тегло и затлъстяване, а за цялостното задравно състояние на хората – нивото на сърдечносъдови, ендокринни и всякакви други заболявания. Така че, това е правилният подход, а търсенето на панацея по някакъв законов и наказателен път няма как да даде резултат.
- Кой е най-големият мит в храненето?
- О, митовете са много, но истината е една. Неслучайно моята книга е озаглавена „Много митове, една истина", което важи за всички хранителни вещества, които приемаме еждневно – и за солта, и за захарта, и за мазнините, и за алкохола. Всичко това е включено в книгата под формата на въпроси, на които съм се постарал да отговоря компетентно.
- Например на въпроса „Как трябва да се използват замразените храни" какво отговаряте ?
- Най-важното при замразените храни е как се размразяват. При бързо размразяване на месо и риба например, голяма част от полезните минерални вещества се губят, а те са много ценни за получаване на есенциалните съставки от животинските продукти. При зеленчуците е точно обратното – трябва бързо да се размразяват във вряща вода, за да се запази максималното количество витамин Ц и полезни каротини, които при бавно размрзяване се разграждат и изчезват.
- Друг въпрос от вашата книга – какви са рисковте при младите момичета, подлагащи се на строги диети за отслабване ?
- Рисковете са изключително големи. В подрастваща възраст се оформя генът на момичето, което е една бъдеща майка и неразумното спазване на ограничителни диети, може след време да доведе до генетични увреждания в бъдещите деца на това момиче. Това наистина е сериозен проблем при двойките в тийнейджърска възраст, към който трябва много внимателно да се подходи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
