Проф. Желязкова: Идва нова смяна националисти

Проф д-р Антонина Желязкова е директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия (ИМИР). През 1987 година публично се противопоставя на т. нар. възродителен процес. Съучредител на Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. През 1990-1993 г. е експерт по етнически и религиозни проблеми в кабинета на президента Желю Желев. Участва в консултативните съвети на Европейския център по малцинствата в Германия и Центъра за изследване на балканското общество и култура в Австрия. Има множество публикации и лекции за малцинствата в България и Югоизточна Европа. Един от най-добрите познавачи на Турция, балканския ислям и албанския проблем.

- Проф Желязкова, вълната от бежанци и нелегални имигранти допълнително усложни социалните проблеми на България. Кой печели от ситуацията?

- Проблемът с бежанците се преекспонира политически. Не са толкова много - около 5000 сирийци, основно жени и деца, които са пристигнали в България през последните месеци. Има страни, които са посрещали десетки и стотици хиляди и са се справяли.

Имали сме и други подобни кризи, за които обществото дори не е и чувало - по време на войните в Афганистан и Ирак по същите пътища, през зелена граница от Турция, а и по море пристигаха дневно десетки иракчани и афганистанци, също "обраснали" по пътя с икономически мигранти от Африка. Някой да усети напрежение?

- Колко нелегални имигранти имаше у нас преди вълната бежанци от Сирия?

- Ще ви посоча само едно число от изследване, което сме правили заедно с партньори от ЕС за нелегалните имигранти. През 2009 г. на територията на България имаше около 12 000 нелегални имигранти, които по някакъв начин участваха в сивия пазар на труда. Голяма част от тях бяха нелегални, разбира се, поради невероятната мудност и подкупност на институциите и чиновниците, които би трябвало да им предложат с бързи процедури някакъв временен или постоянен статут. Често тези съдебни и административни процедури траят с години, което силом превръща мигрантите в нелегални. Някой да е чувал за това освен тесните специалисти?

Истината в момента е, че имаме проблеми с вътрешнополитическата криза в България, с пълното морално крушение на политическата класа и на управляващите в момента. Естествено е те да търсят отклоняващи вниманието тактики от рода на непрекъснато повтаряне, че бежанците ще ни струват 20 млн. лева само до края на годината, когато примерно не достигат около 2 млн. за най-мизерстващите пенсионери. Това се съчетава в добра координация с разпалването на ксенофобия, която от своя страна работи за изгасналия блясък и рейтинг на Волен Сидеров и "Атака", а вдъхва живот и на други маргинализирани националисти като ВМРО, както и за инженеринга на нови националистически субекти.

- Обществото като че ли взе да разделя двата проблема - сирийски бежанци и нелегални имигранти.

- И с това се прекалява като обяснение и оправдание. Зад това се крие отново административна некадърност, защото често бежанците, които се борят по пет-десет години, за да придобият легален статут на наша територия, всъщност живеят в България и работят като нелегални. Друг е въпросът с имигрантите, които идват не от зони на война, а от бедни общества и многолюдни семейства, които не могат да издържат. Всъщност дълги години България за тях беше най-достъпният път до Европа и транзитна страна, за да успеят да се прехвърлят в по-богатите и устроени западни общества. От това също се обогатяваха наши трафиканти на хора. В момента това придвижване на хората транзит е затруднено от шенгенските правила. Истината е, че изключително малък процент от бежанците и от икономическите имигранти биха искали да се установят в България. Твърде бедна е и безперспективна. Остават предимно хора, които са завършили образованието си тук или имат смесени бракове, или пък имат роднини от старата имиграция.

- Приeмали сме неведнъж бежанци - арменци, руснаци, гърци, но това са народи от нашия цивилизационен кръг. Сега обаче става дума за араби - предимно мюсюлмани, а сред другите - и доста чернокожи африканци. Това ли поражда страх и ксенофобия, граничеща с расизъм?

- Приемали сме и евреи, които бягат от погроми от Румъния и Русия в края на ХIХ и първите години на ХХ век. Те наистина са посрещнати грижливо след решение на Народното събрание, след разпореждания до околийските управители и подпомогнати от местното гражданство. Намират истинска родина в България. В по-ново време сме приемали и мюсюлмани, но поради идеологизациите не сме се фокусирали върху това - палестинците, кюрдите и африканците, които сме приемали като политически бежанци.

Проблемът не е в бежанците и икономическите мигранти, а в зле работещите институции, които се занимават пряко с тези проблеми. Управляващите винаги се правят на изненадани, създават усещането за внезапно бедствие, което е застигнало страната като цунами. Истината е, че всичко е изследвано, описано и са препоръчани мерки за справяне с подобни проблеми, стига някой да иска да чете, да има политическа воля за коригиране и за справяне с проблемите. Ако някой се интересуваше, то Европейската комисия през последните десет години приоритетно се занимаваше с проблема за трансграничното движение на хората по икономически причини или поради бедствия и войни. Натрупан е огромен опит и анализи и ние бихме могли да сме подготвени, за да приемем бежанците, а не тепърва да градим убежища.

- Има ли бъдеще новоучредената Националистическа партия, която обедини ултраси и скинари? И кой е заинтересован от подобен политически субект?

- Националистическите партии общо не разполагат с повече от 10-12% ресурс. Те винаги са резултат на политическо инженерство. И тъй като бързо се износват, се прибягва до създаването на нови, които да заместват старите. Необходими са на политическата система, защото в определени политически ситуации, както се вижда и в момента от конфигурацията на парламента и на настоящото управление, те се оказват много важни за удържането на властовите ресурси, за манипулиране на общественото съзнание с отклоняващи техники, както и за продължаващото участие на политиците в корпоративните схеми.

- Много ловко някои политици наблягат - и не без право - на финансовата страна на проблема. Не закъснява ли ЕС с оказването на финансова помощ на Бълагария за бежанците?

- Всяка страна има задължението да поема тежест при подобни събития. Ако не е била подготвена - това е неин проблем. Друг е въпросът, че като най-бедна страна в ЕС България се нуждае от експресна солидарност.

- В обозримо бъдеще ще продължаваме ли да имаме подобни проблеми и как те ще рефлектират върху общото състояние на българското общество?

- Отдавна са направени футуристичните анализи от големи световни умове. Това е бъдещето на света. Хората все повече ще се преселват по една или друга причина. България също все повече ще се превръща в пристан на хора, бягащи от племенни стълкновения, от войни, от природни бедствия, както и от желаещи да я използват за временно убежище, преди да намерят път към други страни. Това изисква една стройна политика за подготовка на места за прием, опростена процедура, която да идентифицира хората и в най-кратко време да им предоставя съответния статут. Това, разбира се, включва и изолирането на хората, които са опасни за страната, и тяхното екстрадиране. Изисква се специална политика за бързата интеграция на хората, които са решили да останат като имигранти в България, за да бъдат подготвени за езикова и културна адаптация и да се възползваме от техните квалификации, за да попълваме нашия все по-оголващ се от специалисти трудов пазар.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com