Проф. Николай Овчаров, съветник на културния министър
- Проф. Овчаров, какви проблеми наследи българската археология от 2014 г.?
- Миналата година беше тежка за цялото българско общество. А и ние си я направихме още по-тежка с този мрачен песимизъм, който ни бе обхванал като нация. Да, тя беше наистина тежка - и като политическа криза, и като природни бедствия. Но и ние, българите, като че ли водени от някакъв мазохизъм, наблягахме на негативните неща. Във всички обзори липсваше позитивното, а то не беше малко. Дори и това че все пак излъчихме правителство, което поне според мен, ще издържи 4 години. И най важното - че всички партии най-сетне узряха за мисълта, че трябва да има политическа стабилност, за да се случи всичко останало - от икономиката до културата. Именно на това се дължи и моят оптимизъм относно успешното завършване на мандата и на парламента, и на правителството.
Що се отнася до археологията, годината наистина беше кошмар - съчетание от поройни дъждове и закъснелите средства за разкопки и реставрации. Аз например получих 80 000 лева от служебното правителство за Перперикон.
Но те дойдоха чак през септември, а тогава бяха най-големите порои и не успяхме да завършим работата си. Дано никога повече не се повтаря безхаберието, което цареше по времето на правителството на Пламен Орешарски. Нищо лично против него - просто цялата схема на управление беше зле поставена.
- Вие вече сте личен съветник на министъра на културата Вежди Рашидов. Как трябва да се поставят нещата през новата 2015 г., за да не се допуска наистина повече всичко това?
- Министър Рашидов е скулптор, творец. И не е длъжен да разбира от всичко на този свят. Но той изгради добри екипи. Има вече двама археолози, които са ангажирани с управлението - доц. Бони Петрунова като зам.-министър на културата и моя милост. И се надявам, че ще успеем да реализираме някои свои виждания по цялостната политика на културно-историческото ни наследство.
- Кои са те?
- Трябва да се определят приоритетните стратегии в тази област. Първо, парите за разкопки да идват директно от Министерството на културата, а не да се чакат от това на финансите чрез някакви допълнителни анекси. Самите приоритети пък трябва да бъдат в две насоки. Първата е средствата да бъдат насочени към тези обекти, които имат икономическо значение - т. е. носещи приходи като културно-исторически туризъм. Да не се хвърлят пари за всичките 115 обекта, които да бъдат финансирани за съответната година. Не искам да звучи така, че държа на Перперикон, но миналата година ми трябваха 200 000 лева, за да завърша консервацията, реставрацията и адаптацията му и да го предам на държавата. Но това важи и за други места. Нека да се завършват нещата, за да стане даденият паметник обект на туризма.
Вторият приоритет е да се направи един фонд, който пък да осигурява работа по обекти, които имат чисто научна стойност. Има много такива, които нямат експозиционна стойност, не са атрактивни, но са ценни за историческата наука. Нека има някакви гарантирани средства за тяхното проучване и съхраняване на артефактите. Разбира се, тези пари също трябва да се дават за завършване на проекта, но не и за разкопки с неясен резултат. Знам, че е трудно, но ще потърсим механизма, за да имаме завършени като инфраструктура туристически обекти. Разбира се, напълно завършени археологически обект няма, като изключим Шуменската крепост. Дори и "Царевец" не е завършен, и Перперикон също не е. Но дворецът и светилището вече могат да бъдат "официално" обявени за завършени, ако през тази година се получат нужните средства.
- Все по-ясно става, че в това отношение нещо куца във взаимодействието между държавата и общините.
- Археологическите разкопки се финансират по четири начина. Първото е държавното финансиране. Второто е чрез европейски проекти. За съжаление това второ финансиране е основно свързано за спасяване на открития, станали при изпълнението на различни инфраструктурни проекти. Една малка част отива за развитието на паметници, които ще бъдат предмет на туризма. В това отношение аз призовавам нашите евродепутати да издействат повече средства за "нормални" разкопки и тяхната консервация и реставрация.
Третият начин на финансиране е чрез общините. Той се засилва все повече. Местните управници вече добре се ориентират относно бъдещите приходи от културно-историческия туризъм. И четвъртият е спонсорството, но в България то е твърде слабо.
Що се отнася до връзката държава-община, сега след като даден обект е изваден от горския фонд, държавата го отдава на общините за стопанисване. И те вече могат да кандидатстват по различни европроекти. Ето тук трябва да се изгладят тези отношения. Държавата трябва да следи как се стопанисва обектът и как се харчат парите. Второ, когато общините са ги усвоили тези пари и обектът вече носи приходи, част от тях трябва да отиват в културното министерство, за да могат да се подпомагат следващите разкопки и проекти. Дано при сегашния мандат се изгради тази схема. Но за да започнат да идват тези пари от туризма, рекламата на нашето културно-историческо наследство трябва да стане държавна политика. Не може само един вестник "Стандарт" вече четири години да води кампанията си "Чудесата на България". Новосъздаденото Министерство на туризма трябва да работи в тясна връзка с МК. Да се създадат контактни групи, които да изработят общ план за действие. От нас информацията кое да се рекламира, а от тях - конкретната реклама.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
