Плащаме на магистри да обучават бакалаврите, казва проф. Георги Михов, новият ректор на Технически университет - София
- Проф. Михов, Вие имате една година да довършите мандата на предишния ректор проф. Марин Христов. На какво ще заложите?
- Знаете, че краят на мандата винаги е съпроводен с много работа по довършването на неща, които са започнали преди. Аз бях три години с екипа на досегашния ректор, много дейности се набелязаха и извършиха. Някои от тях приключиха успешно, но остана доста работа за довършване. Университетът през тези години вървя много добре, мой дълг е да опазя това, което е постигнато, и да продължа напред. Имахме няколко сериозни проекта, които приключиха тази година със създаването на нови специалности, учебни планове и програми, ориентирани преди всичко към потребностите на пазара. Тази година ще ги предложим на студентите. Започнахме един много сериозен проект, който също приключва през ноември, по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за електронно управление на университета. Усъвършенстван е един от основните модули на системата, който касае качеството на обучението, на научните изследвания и на академичния състав. Основен нов модул е за оценка на трудовите постижения. Тези модули ще доведат до подобряване качеството на цялостната ни дейност, което ще рефлектира положително върху имиджа на университета.
- Какви ще са последиците от това, ще има ли например електронно обучение?
- Залагаме много и на електронното обучение. Имаме проекти, които целят въвеждането на дистанционно и електронно обучение. Светът върви натам, ние трябва колкото се може по-рано и по-обхватно да въвеждаме тези форми. Не всички инженерни специалности са подходящи за изцяло дистанционно обучение, затова при тях вниманието ни е насочено към смесена форма. Почти напълно готови са някои магистърски специалности във Факултета по телекомуникации и Факултета по компютърни системи и управление. В други факултети, като в този по Електронна техника и технологии и в Машинно-технологичния, също има голяма степен на готовност. Първо дистанционното и електронното обучение ще започне в магистърските програми, а след анализ ще видим доколко е приложимо в бакалавърските. От тази учебна година възстановихме бакалавърско задочно платено обучение по поръчка на външни потребители. Ние бяхме закрили задочното обучение по държавна поръчка, но тази година по искане на фирми целево открихме платено задочно обучение в специалността автотранспортна техника във Факултета по транспорт. Основен заявител беше ИА "Автомобилна администрация", но има заявки и от четири сервизни фирми.
- Към кого ще е насочено електронното обучение - към българи или чужди студенти?
- И едното, и другото. Имаме три чуждоезикови факултета - с обучение на немски, на френски и на английски език. Те работят по съвместни магистърски програми, като една част от обучението е в България, а друга в чужбина. Учебните програми на факултетите по телекомуникации и компютърни системи също са във вариант и на английски език.
- Ще се дава ли чрез е-обучение чужда диплома?
- Засега въпросът с т. нар. двойна диплома е решен само за факултета ни с обучение на немски език. В някои факултети е организирано магистърско обучение по съвместни специалности с чужди университети, например във Факултета по телекомуникации с университет в Дания, във факултета с обучение на английски език - с университет във Великобритания. Нашите магистърски учебни планове са с продължителност година и половина, а техните са с една допълнителна учебна година, която се провежда там. Студентите имат възможност след година и половина да вземат българска диплома. А ако желаят, могат да продължат още една година в чужбина, и тогава получават и диплома от тези чуждестранни университети.
- Как ориентирате обучението към бизнеса?
- В миналогодишната рейтингова система бе отчетено, че програмите на вузовете доста се отдалечават от това, което иска бизнесът. Получихме препоръки да извършим преориентация на нашите програми. Тя е в две посоки. Едната е обновяване на съществуващите специалности с отделни дисциплини, които са подсказани от нашите партньори от бизнеса. Другата форма е целево създаване на специалности по поръчка на бизнеса. Споменах за автотранспортната техника, а като пример за специалност, поръчана изцяло от бизнеса, мога да дам пример и с Енерго-машиностроителния факултет, където миналата година стартира магистърска специалност газов инженеринг и мениджмънт.
- Ще има ли промени в приема догодина?
- Предвиждаме да увеличим квотата на местата за кандидат-студенти от професионалните гимназии, където се извършва обучение по професионални направления, които съвпадат с нашите. Квотата беше 10%, смятаме да я увеличим на 15 или 20. Искаме да поощрим преди всичко машинните специалности. Аз съм инженер по радиоелектроника, но в момента не само при нас, а и в Европа има изключително голям глад за машинни инженери.
- Това не е една от търсените специалности..
- Машинното инженерство не е атрактивно, защото нашите кандидат-студенти продължават по стара инерция да си мислят, че един машинен инженер ходи в синя престилка и омазан до уши с грес и масло. А това въобще не е вярно, компютърната техника е навлязла дълбоко навсякъде. Хвърлям изключително големи усилия да ги убедя, че тези професионални направления имат много добра реализация.
- Следите ли реализацията на студентите си, с какви заплати започват?
- Следим я. В различните специалности реализацията е различна, тя се движи между 80 и 95%. Разбира се, не можем да обхванем всички завършващи. Надяваме се този процес да се подобри, защото системата ни на Алумни е от две години и тепърва набира сила. Най-високи са заплатите в IT сектора, това не е тайна. Там има стартови заплати от 1500 лева. В специалностите от транспортна техника, от машинното инженерство стартовите заплати са доста по-ниски. Имам данни, че се започва със заплати около 500-600 лева, което за един млад инженер не е атрактивно. Един стар инженер по би могъл да преживее с тези пари, отколкото младеж, на когото тепърва му трябват средства, за да създава семейство и да отглежда деца.
- Имате ли проблем с привличането на млади преподаватели?
- Да, действително имаме проблеми, защото и преподавателските заплати са неатрактивни. Но нашият огромен резерв са докторантите ни. Погледът ни е насочен преди всичко към тях като наши приемници, затова се мъчим да ги стимулираме. Стремим се да осигурим на всеки докторант индивидуален проект за научно-изследователска дейност, по която той може да си закупи апаратура, да има публикации и да направи изследванията си. Стремим се и да ги привлечем в учебната дейност като хонорувани преподаватели. Всичко това се надплаща над сумата, която те получават като докторантска стипендия. Целта ни е все по-голяма част от обучението на студентите в магистърска степен да се поеме от докторантите. Идеята ни е такава - докторантите да обучават магистри, а магистрите да се включат в обучението на бакалаврите. Ние много отдавна имаме възможности студенти в горни курсове да обучават студентите от долните. Докторантите и студентите получават същия хонорар, какъвто се получава от хоноруваните преподаватели.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
