Какви възможности ще има пред българската наука в следващите години? Как ще задържим младите учени тук и ще привлечем вече изтеклите мозъци? Какви промени ще има в изискванията за научни степени и академични длъжности? "Стандарт" попита за всичко това заместник-министъра на образованието проф. Костадин Костадинов.
Доведохме учени от САЩ и Япония, казва проф. Костадин Костадинов
- Проф. Костадинов, какви нови възможности за финансиране на науката ни ще има в следващите години?
- В годините до 2020 планираме да увеличим средствата за наука до 1,5% от брутния вътрешен продукт, като предоставим на учените много възможности за конкурентоспособни научни изследвания. Не само от фонд "Научни изследвания", а и такива, свързани с европейски фондове и програми като "Хоризонт 2020", научната програма на НАТО, структурните фондове, които включват оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Както и с част от другите оперативни програми, например "Транспорт" и "Земеделие", където има мерки за наука и иновации.
За тази година държавният бюджет е предвидил малко по-малко средства за наука. Но това ни амбицира да търсим други възможности. Едната например са научните програми на НАТО. Там има възможности, които не се използват - само два института на БАН работят по тази програма. Ставаме членове на Европейската космическа агенция - там също има пари за научни изследвания и тяхната оценка е, че сме по-силни в научно отношение, отколкото в индустриално.
- Много се говори за връщане на учени от чужбина и задържане на младите, ще има ли нови мерки в това отношение?
- Ще въведем нов механизъм, какъвто досега нямаше - след защитата на докторска дисертация да има т. нар. постдок позиция. Това са най-атрактивните учени - едновременно са млади и мотивирани, но са свързани и с най-актуалните научни изследвания. Затова те са най-търсени кадри по целия свят. Ще се опитаме да ги задържим тук, като им се плаща за този период. И в момента България има 15 такива позиции по проекти от Седма рамкова програма и сме привлекли учени от целия свят - включително от САЩ, Япония. Това най-често е в областите информационни и комуникационни технологии, полимери, фармация, химически носители на лекарства.
- Какво най-много затруднява учените при кандидатстването по европроекти, как можем да ги облекчим?
- Ако мислим какво да се облекчи, няма да им помогнем много. С всяка изминала година и всяка изминала програма става по-тежко - увеличават се изискванията и конкуренцията расте. "Хоризонт 2020" е програма за най-добрите. Ние имаме добри и много добри учени. За да ги направим най-добри, единственото, което можем да направим, е да повишим административния капацитет на научните организации. Това е слабото място, тъй като учените в момента извършват и административни функции. Проблемът е главно в отчетността, тъй като финансово-счетоводните отдели на места не знаят английски, не познават програмите и заради това се налага ръководителят на проекта да води и отчетност, което му отнема допълнително време. Вместо да мисли за изпълнението на този проект, трябва да върши работата на администрацията и счетоводството. Организациите с голям научен капацитет, водещите университети в Европа си имат специални звена за управление на проекти, които вършат тази работа. Печеленето на проекти е много трудно, но изпълнението е още по-трудно.
- Оперативната програма "Наука и образование" предвижда няколко върхови центъра за наука. Колко университета у нас имат реалния капацитет да се превърнат в такива?
- Реално 4-5 университета правят конкурентоспособна наука и имат доста високи постижения. Но не е казано, че тези центрове за съвършенство трябва да са в университетите. Досега по Седма рамкова програма по процедурата за засилване на регионалния потенциал за наука имаме около 7-8 проекта. В момента се изпълняват три в БАН на обща стойност около 11 млн. В СУ имаше два, в БАН е имало и още един, който завърши преди 2-3 години. На европейско ниво сме окачествени, че имаме капацитет и можем да развием 4-5 центъра по съвършенство и още няколко по компетентност. И за това има доста пари.
- Вече е готов проектът за промени в Закона за развитие на академичния състав - ще спре ли свръхпроизводството на учени?
- Висшите учебни заведения искат автономност - някои искат да правят много професори, други искат професори от практиката, водещи светила в областта на изкуствата, световни изобретатели. Те са в по-голяма степен професори от най-големия професор. Нормално е те да обучават студенти, но не е нормално такъв човек да прави други учени и преподаватели професори, защото той не е окачествен като такъв. Той трябва да изпълни определени минимални изисквания, за да получи правото да участва в научни журита. Отделно, когато такъв човек тръгне да кандидатства за публично финансиране на научните изследвания, всъщност той не е доказал, че може да извършва такива изследвания. Той не е покрил нормата да отиде на "олимпийските игри", как ще го допуснем да кандидатства за милиони?
- Много се говори за минимални национални изисквания за конкретните научни степени и академични длъжности, които ще бъдат въведени. Какви все пак ще бъдат те?
- Приоритетът на Европа е да правим наука, която да е отговорна към обществото. За да направим науката отговорна за обществото, трябва ученият да покаже своята отговорност - докторанти ли е обучавал, проекти ли е направил с индустрията, социално включване ли е направил. Както и ред други неща, които са ясно измерими. Колко средства е привлякъл от индустрията например. Ние сме производители на знания - да покажем какво знание произвеждаме. Трябва то да е минало през калибъра, а това става, като е публикувано в реномирано списание или е защитен патент. Най-чистата му форма е защитен патент, който показва, че няма такова знание в света към момента.
- Ще бъде ли и патентът част от критериите?
- Да. Проблемът е, че в момента много от университетите нямат политика и правилник за интелектуалната собственост. Те нито я регистрират, нито я запазват, нито я управляват, а камо ли да я комерсиализират. А това е една директива от Европейската комисия от 2008 година.
- Може би ги спъва липсата на средства.
- Не. Напротив - някои университети, които правят наука, нямат патенти, но преподаватели са ги регистрирали на свое име. Ученият е приватизирал публичните средства, които са минали през поддържането на неговата лаборатория. А според директивата на ЕС публично финансираните изследвания са собственост на организациите, където се извършват. Така е и според нашия закон. В тези правилници, разбира се, авторът не е онеправдан. В правилника примерно на Института по полимери 40% от приходите от реализацията на един патент са за института и 40 - за автора. Останалите 20% са за нови патенти, защити, съдебни разноски. Колега, който дойде от САЩ, каза, че това е дори много голям процент за автора, при тях е по-малък.
- Какви промени ще има във фонд "Научни изследвания". Говореше се за неговото сливане с този за иновациите..
- Препоръките на европейските ни партньори от много време са да се консолидира управлението на двата фонда. Което не означава да се слеят. Но означава изходът на единия фонд да е вход на другия. Ако ние от фонд "Научни изследвания" произвеждаме знание, което да предаваме на индустриалните партньори, то иновационният фонд дава средствата, за да се стигне до иновацията. Смисълът на консолидирането на управлението на двата фонда е определянето на приоритетите. Когато кажем "информационни и комуникационни технологии", кандидатстват 200-300 проекта. А в Брюксел за 50-100 милиона евро се получават по-малко предложения. Ние трябва да определим примерно един приоритет, който е интересен за индустрията или за държавата. Например киберсигурност. Ако проектът ми няма отношение към киберсигурността, няма да кандидатствам тази година. Така ще може да се явят само 15-20 проекта, да видим кои са важни. Може и да обединим два проекта от две различни организации. Иновационният фонд действа много по-добре и без скандали. Парите там са съизмерими с тези за фонд "Научни изследвания", но там се явяват в пъти по-малко предложения, защото правилата са много ясни и мониторингът е много по-тежък. Ако спечелиш проект там, това не означава, че си взел парите. А в научния фонд нямаме правилник за мониторинг и оценка на научната дейност. Правим го в момента. За мен мониторингът е най-същественото.
- Доколко в момента има мониторинг над изпълнението на спечелените проекти?
- Изпълнителният съвет е назначил комисии, които следят дали е изпълнен проектът. Но описанието на проектите е свързано повече с индикатори като брой публикации, брой участия в конференции. Не е свързано с постигането на конкретен научен резултат. Ако правим един проект, на изхода му трябва да има резултат. Ако имаме проект да открием как се прави злато, на финала трябва да знаем как се прави, а не да имаме три публикации или конференция. Идеята ни е да може да ориентираме така проектите, че техните резултати след това да са видими за индустрията и обществото. Защото публикациите не са видими за обществото, те се четат само от колегията. Надявам се да променим това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
