Ако кажем в ЕС, че мерим изкуството с продадени билети, ще ни ожалят казва проф. Мирослава Кортенска
- Проф. Кортенска, вие правите едно по-различно предаване за култура. Трудно ли се говори за култура днес, когато основните медийни герои са други?
- Наистина се изисква усилие да фокусираме аудиторията към културата, към съвременните артефакти и към културно-историческото наследство на България. Приемам го като мисия и затова "От другата страна" е едно от малкото предавания в тв ефира, където се преминава от другата страна на новините, дебатират се днешните ценности и чудесата на България. Енергията на предаването е концентрирана да насочи зрителите, че животът от новините не е единствен, той има и друга страна. И тази страна е може би по-важна, защото в нея са концентрирани мислите, мотивациите, визиите за света на творците - в книгите, филмите, картините. Без срещата ни с тях, без преживяванията, които те предизвикват у всеки от нас, ние ще бъдем сериозно осакатени. Природата е дала единствено на човека да се смее и плаче, да мисли и да променя света около себе си. С точно тези предимства на днешния човек смятам, че именно телевизията трябва да се занимава. Всъщност това е цивилизационният профил на XXI век - медията като място не само за информация, но и за споделяне, за емоционален и духовен контакт. Защото как бихме описали XX век? Според новините - две световни войни, атомна бомба в Хирошима, на Балканите още няколко конфликта. Но това е само едната страна. От другата страна са импресионистите и Пикасо, Шостакович, Фелини, Майстора, Филип Кутев и Рангел Вълчанов. Ето това е пълната картина. Това е смисълът на предаването "От другата страна".
- Какви са реформите в културата, които трябва най-спешно да се направят?
- Предаването "От другата страна" се превърна в коректив за някои явни безобразия, които се ширят и то в национални културни институции. В Народния театър например направи наскоро постановка съветник на президента Плевнелиев. Това преди беше познато като парашутизъм, доколкото си спомням. Но при соца. Явно порядките със снахите на ЦК на БКП, които изпълваха трупата на Народния театър, не е приключил. Най-тревожното е, че в разговора ми с директора на Народния театър разбрах, че той дори не познава досегашните постановки на въпросния парашутист от Президентството и, че няма прозрачност: кой и с какви критерии подбира репертоара на първата ни сцена- кои заглавия, кой да ги поставя? Павел Васев може би затова е "върховен" мениджър, слушка и получава най-голяма субсидия за театър. Но сцената не е тържище и финансовите резултати, не са основни. Да откриеш един способен режисьор или актьор и да го покажеш на публиката - ето това е най-добрият мениджмънт в изкуството.
Другите около Васев пък се занимават само със себе си. Главният му драматург - поетът Георги Борисов, ако си погледне международния паспорт през последните 5 години ще признае, че е пребивал повече в Париж, отколкото в София, където работи. Значи той не участва в оформяне на афиша на театъра. Или може би действа по имейл или не знам. А главният режисьор Александър Морфов също се грижи повече за собствената си биография и за постановките си в други държави. Тогава тези две изключително важни за формирането на продукцията в театъра длъжности се оказват излишни?! Освен това, когато говорим за хора на изкуството и то от такъв ранг не е ли под достойнството им да бъдат службаши? Собственото си нищо правене те се опитват да замажат с плоски PR съобщения - като това, че Морфов ще прави филм в Русия за Екатерина Велика. Другият "гений" на Народния театър Явор Гърдев пък щял да работи върху американска суперпродукция. Да, ама не! Не можеш да се легитимираш с успехи в чужбина, които никой не е видял, или с подобни измишльотини в пресата. Така трудно се гради театрална биография. През последните пет години тези режисьори не са показали нито едно свое представление на международен фестивал, както между впрочем и много български театри са минали с продукцията си Калотина. Ето такива находки имам, откакто започнах да правя предаването си "От другата страна". Егоизъм и грандомания е налегнала нашите театрали, а в театрите ни отсъства всякакъв критерий- кое е изкуство и кое - не. Не знам, ако кажем в ЕС, че изкуството у нас се измерва с продадени билети и единствено по този показател се финансира - ще ни ожалят как развиваме собствената си култура. Наистина жалка работа! Но докога?!
Разбира се има и творци, които се доказват въпреки всичко. С радост мога да кажа, че този театрален сезон има своя гвоздей! Представлението "Ромео и Жулиета" на Петринел Гочев, реализирано от ентусиазирана група млади актьори в Габровския театър. Дали директорът на Народния ни театър е погледнал към него? Но винаги съм смятала, че самодоволството развращава и убива дори талантливите хора. Вижте Владо Пенев и неговата фалшива усмивка. А беше сложен и добър актьор! Сега е рекламно лице - ползвано в политиката и в шоу бизнеса.
- Много се говори за чалгализацията на обществото. От ваша гледна точка така ли е, или се връща интересът към културата и стойностното?
- Чалгализацията в обществото е в крайната си фаза. СУ беше с вериги - от автономна територия на знанието бе превърнат в разграден двор за политическа употреба. Паметникът на Асеневци в Търново се осквернява неколкократно. Никакъв респект, а варварско отношение към наследството ни. Политиканите, обладаните от властолюбие, са днешните чалга герои. Те искат да подменят вековните устои на българите, техните ценности и поставят себе си в центъра на вниманието - винаги и безкрай, като фолк певиците, които вече залязоха на фона на днешните Големановци.
Примерът е добре познат и точно показващ размерите на чалгализацията, която сме допуснали - с една "чужда" дума "конграчулейшън" да представляваш България в ЕС и заблуждаваш, че водиш политика, дипломация и защитаваш интересите на страната си в Европа. Това надминава наглостта на Бай Ганьо и е нещо като слабограмотния бай Шукри, който прави политическа пропаганда за изборите в квартал на Варна, като пише на ръцете на съгражданите си от махалата номера на политика, за който да гласуват. Примерите са много. Трябва да се разбере най-после, че чалгализацията се разви от музиката и развлеченията, но стигна върха си в политическата чалга, която оскверни цялото ни общество. И че сме бедни, защото сме допуснали подобни вероломства срещу цивилизоваността в XXI век.
- "Стандарт" поде една кампания за чудесата на България, на която и вие оказахте подкрепа. Кои за вас са българските чудеса?
- Кампанията на "Стандарт" за "Чудесата на България" е една уникална находка по своята позитивност. Отново бих се присъединила към новите й издания, защото тя дава на българина познание и самочувствие, разкривайки културно-историческото богатство на нашите земи. Защото каквото и да си говорим, колкото и българи да напускат България, тя си остава родина за всички тези 2 милиона и тези около шест, останали тук. И тук е важно да поддържаме и разпространяваме българското слово, талант, история, наследство. В този смисъл кампанията "Чудесата на България" има стратегическо значение в усилието тя да бъде запазена като родина за всички, които говорят езика, имат българско самосъзнание и обща история. За всички, които има с какво да се гордеят сред другите народи, че са българи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
