В 4 направления сме първи по рейтинг, чуждите фирми предпочитат наши кадри, казва ректорът на ХТМУ проф. Митко Георгиев
- Проф. Георгиев, рейтинговата система показа, че вашият университет е сред първите в страната. Как се реализират студентите ви?
- По отношение на рейтинга от шест професионални направления, които развиваме, в четири сме на първо място, в останалите две - на второ. Колкото и да има възможности за прецизиране на рейтинга, това е много добър атестат за нашия университет. Ние имаме един постоянен контингент от работодатели, които ни търсят - химичните технологии, металургията, екологията, биотехнологиите. Около 86% от абсолвентите ни намират работа до 1 г. от завършването на университета. Когато се приватизира медодобивният комбинат "Георги Дамянов" и го купиха "Юнион миниер", те доведоха 41 инженери - от Германия, от Чили, от Аржентина. В момента това е "Аурубис", който дава 17-18% от БВП и няма нито един чуждестранен инженер. Всички металурзи и много голяма част от специалистите по "Автоматизация на производството" са възпитаници на нашия университет. Убедиха се, че нашите инженери са много добре подготвени и са "дялан камък" - където и да го сложиш, пасва. Разбира се, те имат много сериозни програми за допълнителна квалификация, но не може да изпратиш на фирмено обучение човек, на когото му липсва фундаментът на професията, а нашите студенти очевидно го имат.
- Вашите специалности са доста трудни, имате ли проблеми с подбора на студенти?
- Има. В момента сме в демографска криза и ножицата между броя на завършилите ученици и държавната поръчка за прием в университетите непрекъснато се разтваря. Финансирането на брой студенти вече не е най-доброто. За да изпълним държавната поръчка, възможностите за подбор са малки. Когато някога аз кандидатствах в този университет за едно място се борехме по 7-8 души Сега е някъде около 1,3 - 1,4 за място, по отношение на целия университет. Но имаме атрактивни специалности - "Биотехнологии", "Автоматизация на производството", където чакащите за едно място са по трима-четирима.
- Има ли пропаст между знанията, с които студентите идват от средното училище, и онези, които са нужни при вас?
- Разлика в нивото има и нашият университет със собствени средства вече 7-8 г. провежда т.нар. встъпителни курсове. Нямаме възможност да го направим по абсолютно всички дисциплини, които се изучават в първи курс, но по химия, математика и физика осигуряваме по 15 часа под формата на лекции и събеседвания. Координирали сме с преподавателите в първи и втори курс къде са най-големите пропуски на студентите и кои въпроси въобще не се четат в средното училище. И точно в тези теми провеждаме встъпителния курс. По този начин смекчаваме прехода от средното към висшето образование.
- Имате факултети, които дават чужди дипломи.
- Немскоезичното ни обучение е с дълга история, повече от 20 г. Там дипломата ни е съвместна с Техническия университет в Хамбург-Харбург. Обучението е и в сътрудничество с Техническия университет в Магдебург. Студентите задължително провеждат стажове и правят дипломни работи в Германия, често стават докторанти. По статистика на факултета за тези години над 120 наши възпитаници вече са на престижни позиции в индустрията и университетите на Германия благодарение на немскоезичната ни специалност. Обучението ни на френски пък преди около месец получи за втори път френска акредитация. Инженерната ни диплома е призната във Франция на държавно ниво, а това е изключителна рядкост в Европа. Работим по двойна диплома и с френски партньори. В момента успешно се развива и магистърска програма по "Материалознание" на английски език, където студентите са предимно от чужбина. С Русия също имаме двойни дипломи за специалности от областта на целулоза, хартия и полиграфия, но тази година нямахме кандидати от Московския университет по печата.
- Идват ли при вас чужди студенти?
- Имаме студенти от около 40 държави. В последно време идват много младежи от Египет за докторантури, постдокторантури, имаме мобилност от Казахстан, Монголия, Гърция, Турция, Китай, от държави на ЕС. По програмата "Еразъм" голям поток от студенти идват от Централна Азия, Северна Африка, Украйна и др . В момента имаме магистри и докторанти от Китай. Студент от Виетнам завърши целия бакалавърски курс.
- Неотдавна приключихте един проект за електронно обучение?
- В началото, когато подписвахме договор по този проект, го направихме с притеснение, защото университетът пое ангажимента да направи 30 мултимедийни учебници, помагала и справочници. Това е твърде много за науки от областта на химията и химичните технологии. Мога обаче да се похваля, че приключихме успешно и това е много важно за нас, защото в университета идват хора от индустрията, които работят и получават добри заплати, но в същото време искат да се развиват. Затова при нас задочното обучение е много ценено. Имаме години, в които броят на редовните и задочните студенти са съизмерими. Не може да лишим от обучение тези хора, които са наши потенциални партньори във всякакви бизнеспроекти. Очните им занятия са по три седмици, през които те трябва да преминат половината от материала. Сега с един компютър, където и да работиш, можеш да влезеш в нашата библиотека, да ползваш даден курс и като дойдеш на очни занятия, да знаеш какво те очаква.
От всички европроекти имаме изключителни ефекти. По голям инфраструктурен проект, свързан със санирането на сградния фонд, пестим от електроенергия и парно към 90 000 лева. Като преди години нямаше ефективно отопление, колеги пускаха котлони и сушилни в лабораториите. От този проект отделихме 400 000 лева за закупуване на една много мощна дигитална апаратура за библиотеката, която автоматично сканира и дигитализира цели книги. Вече имаме над 80 такива книги. Приоритетно обработваме тези учебници и справочници, които са най-ползвани от студентите, но амбицията ни е да го направим с всички.
- По какви други проекти работите, Вие сте на едно от водещите места по научна дейност.
- Участвахме активно в проекта "Студентски практики". Най-малко 20 души, прекарали такива стажове, бяха назначени след това от фирмите. Тези стажантски програми са възможност за допълнителни доходи на студентите и им помагат да развиват нови и полезни умения. Много активни са студентите ни по проекта "Студентски стипендии". Голяма част от тях получават специални стипендии за участие в научни разработки. В последен етап е и друг интересен проект - "Център за математично моделиране". Чрез него 35 докторанти в продължение на две години вземат допълнителни стипендии. Но най-важното е, че вече ни търсят от индустрията да решаваме определени проблеми, свързани с математическо моделиране и компютърните симулации. Дълбоко съм убеден, че каквото и да се говори, индустрията ще дръпва напред.
Няма икономика, която да се опира само на търговия. Ето примера с цветната металургия, където стоим много добре. "Софиямед" се разширява, колектив от нашия университет работи по доклада им за ОВОС. В КЦМ-Пловдив се откри новата уникална пещ, а наши специалисти и студенти ще работят и там. Цветната металургия върви, стъкларството беше в лек спад, даже имаше парадокс, че се внасяха бутилки за вино от чужбина. Но сега и там нещата започват да се стабилизират. В химическата промишленост има трайно търсене на кадри (вижда се и от данните за реализация на кадрите в рейтинга). Проблемът ни е черната металургия. Единственото проспериращо предприятие е "Стомана индъстри" - Перник. Но отрасълът започва да се възражда, макар и в по-малки мащаби. Всички те ще търсят висококвалифицирани специалисти, а по металургия само ние подготвяме кадри.
- Доволни ли сте от бюджета за 2015 година?
- Няма ректор, който да е доволен от бюджета си. При нас той се формира от държавната субсидия и собствените приходи. Миналата година бюджетът ни беше 7,1 млн., а сме похарчили около 11 млн. Приходите ни идват до някъде и от студентските такси, но те са малки. Ние нямаме самочувствието да определим високи такси, защото знаем откъде се формира нашият контингент. Друг източник са наеми, но общата стагнация в страната се почувства и там. Голямо перо бяха средствата по научните проекти, а знаете, че две години фонд "Научни изследвания" практически нямаше финансиране, следователно и там парите намаляха. По отношение на договорите с индустрията също имаше малък спад, но имаме постоянни партньори, за които решаваме възникващите технологични проблеми. Сега се готвим за сериозно финансиране с европейската програма "Хоризонт 2020".
- Приемате ли идеята половината от финансирането на университетите да бъде на базата на качеството?
- Зависи по какви критерии ще става. Аз съм много "за" това, не само защото сме напред в рейтинга. Трябва критериите да са приемливи за всички училища. В последните години много се говори, че инженерните специалности ще бъдат приоритетно финансирани. Наистина има някакво премиране, но не е това, което очакваме. Имайте предвид, че инженерното образование е много скъпо и много трудно. Ние трябва да приемаме по-голям брой на вход, за да можем с академичните стандарти да стесним "фунията" на изхода. Същевременно са необходими големи финансови ресурси. За пример ще ви дам пускането на пещите за упражнения, където студентът трябва да види какво е разтопен метал. Желязото не се топи на котлон
Като се включи една пещ, тя харчи ток за ден точно толкова, колкото съседната ни сграда на месец, за административни нужди. Ние плащаме тока по промишлени цени за сградите, в които са лабораториите. На практика всички допълнителни средства за рейтинга отиват за подобни неща - нови апарати, обновени лаборатории, осигуряване на учебен процес. Няма човек, който да е получил една стотинка за това, че се е представил добре в рейтинга, но всички са мотивирани да работим за по-добро образование.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
