"Представяте ли си какъв майтап е падало, когато са се събрали заедно славяни, траки и прабългари? Какви са били ежедневните недоразумения заради езика, обичаите, ритуалите и отношението към виното?!" С тези думи се обърна към отбраната аудитория проф. Боян Биолчев, който представи книгата си "Амазонката на Варое" в Пловдив. Събитието беше организирано от Висшето училище по сигурност и икономика, а голямата конферентна зала в дома на културата "Борис Христов" се оказа тясна за десетките почитатели на известния писател, сценарист и филолог. Това е роман на искрящия хумор, на пародията и драмата, отбеляза издателят Иван Гранитски. В типичния си иронично-артистичен стил той представи досега излезлите томове и подчерта, че тази книга е явление в съвременната литература. Тиражът й до момента е над 10 000 броя, което е своеобразен прецедент, в добрия смисъл на понятието, допълни Гранитски. Тайната на успеха се крие в подхода ми към писането, основаващ се на изграденото ми през годините чувство за реалност, разкри проф. Биолчев.
Думите му провокираха присъстващите на представянето, които засипаха Биолчев с въпроси - за романа, за творческия му и личен път, за преживяванията през годините. А това не го смути, напротив. Прие интересът към книгата и персоната му като възможност да разкрие още повече от душевността и стремежите си. Част от тях са описани и в "Амазонката на Варое", призна авторът.
- Проф. Биолчев, какво е за вас националната самоирония?
- Погледът с "присвито око" е изключително важен за мен. В него има и недоверие, и любопитство към живота. Самоиронията е с клапани, тя се самовъздържа и брани предмета, към който се обръща.
- Промени ли се това чувство през годините?
- Не, самоиронията е присъща само за високоинтелигентните хора във всеки един народ. И зависи много от културният му пласт. Колкото е по-дълбок и стар, толкова повече хората умеят да се смеят на себе си.
- Хората приемат националната ирония като част от битието, а политиците винаги са се дразнили, сякаш е упрек към тях самите. До какво води това разминаване?
- Трудно ми е да кажа за политиците, защото историческият поглед показва интересни неща. Има такива, които творят история, а някои я използват. Съществуват политици, които искат да останат в историята, както има и такива, които смятат, че светът започва с тях. Затова разцветката при тях е много богата и трудно може да се направи обобщен поглед. Аз не разделям политиците от останалите граждани, защото записалите имената си в историята управленци са просто отговорни граждани. На хората, които са извън политиката отговорностите са по-лъчезарни.
- Какво се крие зад самоиронията в "Амазонката на Варое"?
- За да напиша този роман, аз трябваше да изуча огромен брой книги. Прочел съм невероятно много неща, включително и за гастрономията от онова време. Винаги са ми били любопитните трите съставки, за които се говори, че са присъствали тогава - славяни, траки и прабългари. Представяте ли си какъв майтап е падало, какви недоразумения е имало в ежедневието! Най-напред са езиковите, следват обичаите, ритуалите и не на последно място отношението към виното. За мен то е в основата на националната спойка, защото иначе хан Крум нямаше да изкорени лозята! За да го направи, значи народностната спойка е била прекомерно много употребявана.
- Как се пише за универсални човешки изживявания и проблеми, за които през хилядолетията сякаш всичко е казано?
- Аз не пиша за проблемите, защото не знам какви са били тогава. Мога само да си ги представям и не съм убеден дали от гледна точка на съвременните писатели те няма да бъдат измислени. Винаги съм се придържал към изграденото ми чувство за реалност. А като специалист по литературата знам, че човекът не се е променил много през последните 7а000 години. Особено във взаимоотношенията, които са скелета на човешкото съществуване - моногамното семейство, връзката бащи - деца, братя - сестри.
- Какво ще си кажат героите от книгата Ви, ако видят сегашните хора?
- Със сигурност ще си кажат "май препихме"!
- На какво отдавате нестихващият интерес към книгата?
- Романът събуди огромна злоба в средите на някои "литературни умове", на т.нар. хайлайф. Нищо не ми е пречило в социализирането на прозата ми след 1989-а година. Особено след като заех някои позиции. Но аз си останах човекът, който се опитва да пише. Литературата е вечен дебют, няма талант на депозит, който да носи лихва. С всяка книга можеш да се затвърдиш или да се сринеш.
- Обозримо ли е бъдещето, когато ще приемаме хората с всичките им добродетели и несъвършенства?
- Такова време няма да настъпи никога. Както казва Елин Пелин човекът е направен така, че да обича себе си повече от другите. Винаги ще има завист и непоносимост. Но това, което се надявам да се случи, е те да бъдат овладени в поносими параметри. И това го прави културата, възпитанието, които създават начини на поведение, при които примитивните рефлекси не се обаждат първи.
- Работите с млади хора, преподавате им. Вижте ли в тях желание за образование, за интелектуално развитие?
- Естествено, има много амбиция и желание бързо да намерят място в живота. И всичко това е само добро. То ако един млад човек не иска да постигне нещо, значи вече е остарял. Само възрастта кара хората да се примиряват. Психофизическите излишества на младия човек са големия шанс за развитие на обществото.
- Какво искате да преживеят читателите на "Амазонката на Варое"?
- Не мога да искам нищо от тях, нека просто се насладят на романа. Даже един мой познат употреби определението "помлях се от смях"! Това е естествено, защото в книгата той присъства осезаемо. Но вътре има и много тъжни неща, които са залепени за смеха като сиамски близнаци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
