Проф. Георги Рачев каза какви пролет и лято ни очакват.
"В Централна и Източна Европа ще бъде топло с повече от 2-3 градуса, а в северната част на континента с повече от 4 градуса над нормата. Единствено на Балканите и в страните, които граничат със Средиземно море, положителната аномалия на температурата ще бъде между половин и един градус.
Миналата година ние се надявахме на Ла Ниня – това е студената фаза на едно природно явление - един голям океански феномен в екваториалната част на Тихия океан. Той не се прояви толкова, колкото се очакваше и миналата година завършихме с рекордно висока температурна аномалия над градус и половина в сравнение с доиндустриалния период. Това, че веднъж се е случило такова нещо, не е страшно, по-скоро страшното е фактът, че и 2023 година беше рекордно топла, а след това и 2024 година.
При две поредни години в климатологията вече започва да намирисва на тенденция. Става все по-топло и по-топло, най-вече в Северното полукълбо. България и Балканите остават сравнително в периферията на това затопляне.
Още по-притеснителен от моя гледна точка като климатолог е фактът, че се очаква и лятото да бъде по-топло. Според Националната агенция за изследване на атмосферата и океаните юни, юли и август над Европа ще бъдат топли.
С между 1 и 2 градуса ще бъде по-топло в Централна и Източна Европа и с около половин до един градус в останалата част - Британските острови, Франция, Испания и части от Италия", коментира проф. Рачев пред "Телеграф".
"Покачване с половин-един градус не е толкова плашещо, но трябва да се има предвид фактът, че досега беше топло, а пролетта и лятото се очертават да бъдат топли, и то на фона на най-съвременните норми. Това не са нормите от времето на баба и дядо, когато беше хладно, а са най-съвременните климатични норми. Очаква се да е по-топло от най-топлото време, на което сме свидетели от 200 години насам. Това нещо няма как и с какво да го сравним.
Топло е било по време на Римската империя, преди това по време на фараоните е имало периоди с по-топло време, само че тогава човешката дейност не е оказвала такова влияние, което оказва днес антопогенната дейност върху температурата, разпределението на валежите и природната система. Ние не знаем как ще реагира природата на тези постоянно нарастващи температури. Някои видове сигурно ще се адаптират, но това обикновено отнема десетки и стотици години. Тук нещата стават в рамките не толкова на един човешки живот, колкото на едно поколение - в рамките на 20 години. Най-топлите години са тези, които са от 1999 година, и тук става дума за целия свят. Наблюдава се много сериозно топене на ледниците, особено в Гренландия.
Има отделни места в Западна Антарктида, където се топят ледниците и балансът на леда е отрицателен, докато в източната част на континента балансът е положителен. Там топлият въздух, който прониква, носи валежи и тези валежи се акумулират във вид на лед. Въпреки всичко общият баланс на Антарктида също е отрицателен, т.е. топи се повече, отколкото се акумулира", каза още климатологът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
