*Напълно независими хора и държави няма, казва историкът проф. Пламен Павлов
- Проф. Павлов, какво е за Вас е датата 22 септември?
- Тя е сред най-важните дати в българския национален календар. Хубавото е, че този празник се утвърди окончателно след демократичните промени и намира много добра почва и сред българите в чужбина, а не само у нас. Става въпрос за едно много важно събитие, което години наред беше омаловажавано, игнорирано по идеологически причини. А обявяването на българската независимост е събитие, което бележи един от върховите моменти в развитието на модерна България.
- След Независимостта как се променя България?
- За съжаление, скоро след това започват войните за Национално обединение. Казвам за съжаление поради техните резултати.
В двете Балкански войни, както и в Първата световна българският народ участва с невероятна мотивация. Уви, най-вече по геополитически причини и определени грешки на българските политици войните завършват с национална катастрофа. Това не значи, че Независимостта е причина за онова, което се случва по-нататък.
Една от важните причини и следствие на акта на Независимостта на 22.09.1908 година е това, че окончателно се решава въпросът за Източна Румелия. Ние сега сме свикнали, че на 6 септември 1885 г. автономната провинция се слива с Княжеството.В межуднароден план обаче, българският владетел се води княз на Княжество България и губернатор на Източна Румелия и тази двусмислена ситуация е можела да създаде сериозни проблеми. Освен това самият акт на Независимостта и обявяването на княз Фердинад за цар не само на България, но и на всички българи, има мощен политически, а и емоционален заряд като послание към българите в неосвободените наши земи като Македония и Одринска Тракия. Това действие е възприето с невероятен консенсус от българското общество, както е било и със Съединението. Затова тези два акта не бива да се противопоставят един на друг, особено когато се спори какъв да бъде националният ни празник. Те са част от един процес на утвърждаване на свободна България.
- Какво не знаем за 22 септември?
- Това, което обикновено се игнорира, е работата на самото правителство. Много често събитието се отдава на почти изцяло на цар Фердинанд. Съответно комунистическият режим го отричаше, тъй като се свързваше с царя, който пък се смяташе за виновник на всички възможни злини, застигнали България. Това е изключително несправедливо.
Съставът на тогавашния български Министерски съвет е наброявал 8 души. Ако разгледаме биографиите на тези хора ще видим, че това са едни много ерудирани българи. Трима от тях са "българи от чужбина", както бихме казали днес. Премиерът Александър Малинов е бесарабски българин. Такъв е бил и генерал Данаил Николаев, патриархът на българското войнство, човекът който военно осигури Съединението през 1885 г. Андрей Ляпчев - изгряваща тогава звезда на българската политика пък е македонски българин. От тези 8 души, 6 са пряко свързани с бившата Източна Румелия. И това в никакъв случай не е маловажно, а двама са от старата територия на Княжеството отпреди 1885 г. Това е донякъде случайно, но обяснява високата мотивация да се пристъпи, към подобна решителна стъпка. Става дума за ярки фигури, свързани с национално освободителното движение. Например ген. Стефан Паприков, който е министър на външните работи, е наричан военният допломат. Като учител в Панагюрище е участник и в Априлското въстание. Или пък Иван Салабашев - министър на финансите. Той е първият български математик с приноси в науката. Сравнението между тях и днешните политици не е в полза на съвременните. Дай Боже, бъдещите да ни опровергаят.
- Доколко сме независими днес?
- Напълно независими хора и държави няма. В съвременната ни политика има откровени национални предатели, хора, които слугуват на режима на Путин, по-меко не мога да се изразя, които в момента казват, как ние сме колония и тем подобни нелепости. Ние сме достатъчно независими, въпросът е да сме достатъчно отговорни пред себе си и нашата държава.
- Какво трябва да знае младото поколение за този ден?
- В учебниците, а и в общественото пространство, има достатъчно информация за събитията през 1908 г. Младото поколение е достатъчно мотивирано, но трябва да мине време този празник да се утвърди повече. Той обаче не бива да се противопоставя нито на 6 септември, нито на 3 март. Той си има самостоятелно място и дава достатъчно материал за размисъл.
Като народ трябва да бъдем максимално взискателни към тези, които пращаваме в парламента и по върховете на властта.
- В началото на ХХ век, България е възприемана като европейско "чудо" в политически, стопански и културен план. Как припознават днес нашата държава?
- Може би трябва да попитаме чужденците. Определено тогава България е сравнявана с Япония, която е била "тигър". Има много сведения на чужденци, които нямат връзка с България, но идвайки тук за първи път те са били поразени в добрия смисъл на думата. Те виждат една европейска държава на Балканите, а не просто балканска бържава в Европа. Има какво да черпим като мотивация за действие от онова, което се е случило тогава. Дори и след националните катастрофи, при това в изключително тежка геополитическа среда и тотална заплаха, ние си стъпваме на краката и в навечерието на Втората световна война сме европейска държава, която има потенциал за развитие. Но идва 9 септември, съветската окупация и сме там, където сме и днес. Трябва да излезем от този омагьосан кръг, да прекъснем старите зависимости и да вървим напред, както са го правили тогавашните българи.
- Успя ли България да намери своята формула за независимост?
- Това зависи от нас. Често се вайкаме и се самоподценяваме, но фактите говорят за обратното. Примерно българите в чужбина много добре се налагат в местното общество. В Чехия е имало поговорка: "Работи като българин", която си остава актуална и днес. Трябва да се полагат системни грижи за нашите общности в чужбина. Като бивш председател на Държавната агенциция за българите в чужбина не мога да приема, че това все още е някаква остатъчна дейност. Необходима е много по-ангажирана политика на цялата държава, а не само на конкретни институции. Сега даже имаме ретрограни гласове, че не можело хора с чуждо гражданство да участват в политиката. Виждаме, че през 1908 г. интеграцията с българите извън страната е била изключително силна. Когато избухва Балканската война най-верният ни съюзник е българската имиграция, а във войната като доброволци се включват около 25 000 души - повече от армията на Черна гора в началото на войната!
- Какви са посланията и уроците на празника?
- Това е отговорността на политиците, а и на всеки гражданин, пред държавата и обществото, грижа за сънародниците ни извън пределите на страната, мотивацията за икономически напредък и силна армия. Събитията, случили се преди повече от 100 години, дават отговор на редица въпроси, които вълнуват българското общество и днес. Фактът, че сме членка на ЕС и НАТО само би спомогнал да постигаме целите си много по-успешно.
Въпросът е да има воля и съзнание уроците на историята и националните интереси да бъдат следвани с политическа воля и визионерски идеи.
- Какво ще пожелаете на българите?
- Честит празник! Нека да бъдем независими - в името на бъдещето на България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
