- Проф. Димитров, кандидатирате се за председател на Съвета на ректорите. Каква е визията Ви за институцията?
- За мен това е кауза! Смятам, че имам опит като член вече два мандата на Управителния съвет на Съвета на ректорите и като главен секретар на Съвета на ректорите. На висшето образование доста повлияха промените в политическата среда, честите смени и избори, забавените бюджети. Вярвам, че висшето образование трябва да бъде приоритет и да се развива с още по-големи темпове. За това трябва да допринасят както университетите, които да се реформират консервативно и умерено, така и правителството и бюджетът, подкрепяйки тези реформи.
- В последните години, особено след Ковид- кризата, държавата оказа огромна подкрепа на различни сектори - хотелиери и ресторантьори, лекари, учители, чиновници. Висшето образование обаче сякаш остана на заден план. Защо?
- Започнахме да правим сравнение, макар то да не е добро, със средното образование, където заплати и материална база бяха значително подобрени. Имах възможността да видя доста училища по време на кандидат-студентската кампания - наистина изглеждат чудесно. Докато за университетите, под маската на автономията, бюджетите спадат. Субсидиите преди повече от десетина години бяха намалени с 1/3 и това продължава вече 12-а, 13-а година.
В същото време едно училище, което постоянно има ученици, се финансира на база тези ученици. Но на нас ни намаляват бройките държавна поръчка, липсват програми за дигитализация и интернационализация на висшето образование.
По времето на Ковид-кризата Академичният съвет имахме среща с министър Красимир Вълчев. Казах чу, че ние имаме 12 хотела и три ресторанта. Той малко се изненада. Но наистина ние имаме 12 входа с 5000 студенти на общежитие и три студентски стола, които трябва да поддържаме. А по време на Ковид-кризата трябваше да ги затваряме. Общежитията имаха проблеми. Липсват програми за енергийна ефективност. Университетите изпълняваха през тези години социална политика за своя собствена сметка, вместо да получат помощ от държавата.
- Може би който е по-креслив, настоятелен, протестиращ - като хотелиери и ресторантьори, той получава?
- Възможно е. Но ние в Съвета на ректорите и академичната общност винаги сме търсили по-интелигентни и по-разумни решения. И се надяваме, че така ще се решават въпросите. Лошото обаче е, че в абсолютна стойност, разходите за образование започнаха да спадат, включително като процент от брутния вътрешен продукт.
Често ни питат кога български университет ще влезе в първите 100. Или защо само Софийският университет е в първите 1000. При това финансиране няма как да стане. Няма пари за заплати. Има несигурност. И трябва да се запитаме държавата стимулира ли това българските университети да бъдат водещи, дава ли достатъчно пари за наука? Сега не се изпълнява дори законът за висшето образование, където е записано, че трябва да има 10% за наука в бюджета от присъщата ви дейност. Сега всеки университет има около 1-2%. Изискването не се изпълнява вече 10 години. А науката е тази, която ще направи видими българските университети и ще позволи те да се появяват в класациите и така да привличат и чуждестранни студенти. Много държави, с които искаме да имаме отношения или от които искаме да привличаме студенти, казват: Ние работим само с първите 1000.
Знаете, че УНСС сме в алианс с 9 европейски бизнес университета. Подобен университет като нашия в Германия има около 6 пъти по-голям бюджет. А броят на студентите е същият.
- С рязкото вдигане на парите на учителите те сякаш се доближиха до асистентските заплати.
- Да. В средното образование бе разработен механизъм, който позволи автоматично увеличаване на заплатите спрямо средната за страната, а при нас не се обновяват бюджетите и не може да има промяна. Нашият бюджет за тази година е същият като миналата година, който изобщо не беше щедър и бе приет през август. Въпрос на отношение е. Но темата има и друга страна - материалната база. Ние се фокусираме върху заплатите, но студентите казват "искаме да учим в хубави условия - модерна техника, лаборатории". Няма как университетът, който е доста притеснен да си върже бюджета и да удовлетвори някои краткосрочни искания, да го направи със собствени средства. Висшето образование иска постоянни усилия и внимание.
- От една страна всички казват, че моделът "парите следват студента" е пагубен и средствата трябва да се дават за качество на образованието. От друга страна бюджетите на университетите се намаляват и държавата на практика тласка вузовете да следват модела. Как този порочен кръг може да бъде разбит?
- Трябва да разделим нещата краткосрочни и дългосрочни мерки. От две години Съветът на ректорите предложихме да има нов финансов модел. Лошото е, че той няма да може да бъде направен до септември, когато ще започне да се приема държавният бюджет. Той вече се прави в министерството на финансите. Такава е процедурата.
Затова първите краткосрочни мерки, които са необходими, са увеличаване на коефициентите на най-ниско финансираните направления. За да се затвори ножицата с тези, които имат много голямо финансиране.
Има базова субсидия и спрямо нея всяко направление получа сума, умножена по някакъв коефициент. Има университети, на които базовата субсидия се умножава по 7, по 8, и други, при които коефициентът е 1,2. Ножицата е голяма. Това трябва да се промени. Това ще внесе успокоение в краткосрочен план.
Има още едно предложение за краткосрочна мярка и то е за обвързването на работните заплати в академичния сектор със средната работна заплата.
- Дългосрочните мерки кои са?
- Те са именно за промяна на сегашния модел, за засилване на ролята на качеството на обучението. Тази година няма пари за стимулиране на качеството в обучението. А то вече може да се измерва - чрез реализацията на студентите.
- И тук стигаме до най-болния напоследък въпрос, който породи напрежение между МОН и университетите - предложението студенти и докторанти държавна поръчка да бъдат освободени от такси. Каква е позицията Ви?
- Не бива въпросите да се решават на парче. А това е точно такова предложение.
На пръв поглед премахването на таксите е добра мярка, социална, позволява достъпност. Но това е само една от мерките. Ако ние не подобрим заплащането на преподавателите, служителите и техническия персонал, ако не подобрим материалната база, няма да достигнем това качество, което търсим.
- Правителството представи идеята и като мярка срещу демографската криза. Ще има ли наистина демографски ефект?
- Имахме няколко обсъждания. Пак казвам - на пръв поглед идеята е добра и тогава Съветът на ректорите я подкрепихме. Но дискутирайки след това, възникнаха много въпроси - остават ли защитените специалности, ще има ли възможност за стипендии за тези студенти, които са отличници, които са в приоритетни специалности - това изчезва. Много тежко се засягат интересите на частните университети. Защото ножицата на такси и без такси става много голяма. Имаше и доста отрицателни становища. В името на разбирателството, като че ли е по-добре това предложение да се оттегли за момента. Начинът, по който идеята бе представена, също не бе добър. Излезе, че едва ли не влиза в сила веднага, а тя в момента е на обществено обсъждане, трябва да влезе в парламента на две четения.
- Още едно предложение на премиера вече в оставка Николай Денков поражда напрежение. И то е свързано с броя на университетите. Стара негова идея е сливането на вузове, които по мнението му са много.
- Дали университетите са 50 или 20 няма никакво значение. Важно е те да произвеждат кадри за бизнеса и обществото, които да са добре подготвени и да си вършат работата. Важно тези университети - 50 или 20, да бъдат разпознаваеми и на високо качество. Да имат научна продукция. Ние гледаме резултата. Ако механично от 30 направим университетите 15, да не забравяме, че има 14 частни, какво ще се промени? Ако идеята е да се съкращават разходи или да закрием някой университет, също не е добре. За мен административното сливане е кошмар. Представям си всички промени в правилници, имена, брандове, реклами, ръководства, съкращения, уволнения - няма как да се случи това. Но има разумен изход. В Съвета на ректорите няколко пъти сме говорили, че трябва да се стимулира сътрудничеството между университетите - съвместни програми, съвместни изследователски проекти, мрежи от български университети, които да работят. Вече е изискване на живота - да има интердисциплинарност. Един университет може да е силен в информационните технологии, но те трябва да бъдат приложени в компютърните игри или в сигурността. Затова трябва да имате няколко специалности, да ги обедините и те да произведат общ продукт, който да служи на всички. Нужни са хора и от Художествената академия, и от Академията на МВР, и от УНСС, които направят анализите и от Техническия университет, които се занимават с киберсигурност. Трябва да обедините тези усилия. А това може да прави държавата. Тази синергия работи на европейско ниво и доказателството е алиансът ENGAGE.EU, част от който е УНСС.
- Да, УНСС е част от европейската мрежа на бизнес университетите. Защо тя не се случва у нас - липса на опит, на желание от университетите. Кой трябва да направи тази синергия?
- Липса на проектно мислене. Ние в рамките на алианса ENGAGE.EU за 4 години имаме общо целия алианс около 14 милиона евро. Което, като го разделите на 9 университета за 4 години, е нищо. Но ефектът е огромен. Съвсем скоро приключи проект за модернизация на висшето образование. Този модел вече се използва. Бяхме 5 университета, имаше 250 мобилности, дигитални материали, техника, обмен на студенти, курсове, всичко това за 3 години общо за 5 млн. лв. Така че парите в даден момент не са решаващи.
Трябва да се стимулират общности от университети по различни проекти, които произвеждат резултат за икономиката и за обществото. И за научни изследвания, и за образователни проекти, които ще ги вдигнат на по-високо равнище.
- Споменахте частните университети. Те от каква подкрепа имат нужда?
- Трябва да се мисли в посока да се изравнят правата за стипендии и общежития на студентите в частните университети с тези в държавните. Те в момента са встрани от тези процеси. Само държавните имат подобни привилегии. Но при тази демографска криза трябва да се грижим за всеки студент - частен или държавен, той трябва да получи адекватна подготовка и добри условия за нея.
- Изключително стряскащи са цифрите колко професии и работни места ще изчезнат от пазара на труда с все по-бързото развитие на технологиите и изкуствения интелект. Адекватно ли е като качество висшето образование в България на тези нови реалности?
- Всички ректори казват "нашите студенти работят още от 2-3 курс". В момента гладът на пазара за кадри е огромен. Студентите даже малко се поразглезиха в последните години, защото много лесно си намират работа. В същото време и университетите станаха доста иновативни. Преди ден открихме бизнес академия с Кока-Кола, другата седмица имаме с Кауфланд. Те искат стажове, предлагат работа, обучават студентите допълнително. Проблемът не е при нас, проблемът е по-скоро демографски и на това, че разчитаме на контингент от завършващите тази година. Не обхващаме ученето през целия живот, хора, които могат да имат втора квалификация и да бъдат подготвени за новите условия. Има нужда от промяна на мисленето, от насърчаване на администрацията периодично да минава обучения.
- Логично стигаме до въпроса за връзката наука - бизнес. Добра ли е синергията, бизнесът търси ли университетите?
- Бизнесът търси университетите за кадри, но за наука по-малко. Но тази връзка може и трябва да се засили през програмите на Министерството на иновациите и растежа, през облекчения за бизнеса, затова че инвестира в наука и ще получи продукт. Ако нещо е важно за държавата - зелена енергия, водородна икономика, на проектен принцип бизнесът плюс университетите трябва да работят заедно. Университетите са ценни с това, че са стабилни и устойчиви в продължение на много години, имат управление на знанията и голяма отговорност към това, което ще се получи като продукт.
Идеята за висшето образование е интеграция, дигитализация, интернационализация, която също трябва да бъде насърчавана. Защото, за да дойде сега един чуждестранен студент, той трябва да мине през иглени уши - визи, легализация, и накрая той отива да учи в Англия.
- Висшето образование иска постоянни усилия и внимание
- Учителските заплати доближиха асистентските
- По-добре е спорното предложение за отпадане на таксите да бъде оттеглено
- Студентите искат модерни кабинети и лаборатории, а няма пари за материална база
- Държавата не помогна на вузовете по време Ковид-кризата
- Бизнесът търси университетите за кадри, по-малко за наука
- Идеята за висшето образование е интеграция, дигитализация, интернационализация
- Тази година няма пари за стимулиране на качеството в обучението, казва ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
