Като си помисля, че съм стар, се вдъхновявам от Клинт Истууд, казва холивудският ас
Силвестър Сталоун е жива легенда. А към него вече имаме особено отношение, след месеците прекарани в България със снимките на "Непобедимите". Най-интересните години на Слай обаче са тези преди големият му пробив: когато е съвсем млад и преминава през куп трудности, докато се добере до световната си слава. В това интервю пред deadline Сталоун разказва за един особено мъчителен период - когато пише сценария на "Роки" и прави всичко възможно да го доведе на екран. Той залага всичко на карта, но усилията му се отплащат, превръщайки го в суперзвезда за една нощ. Ето какво заяви легендарният Слай.
- Догодина ще има 40-годишнина от създаването на емблематичния "Роки". Колко време ви отне да напишете навремето сценария и беше ли той единственият в шкафа ви?
- Започнах да пиша около 1969 г., когато осъзнах, че нещата с актьорството не вървят. Моят първи сценарий беше история от рода на "Знам какво направи миналото лято". После, през 1971 г., написах сценарий за Едгар Алън По. Оттам свикнах да пиша за други хора, освен за мен. След това пък сътворих "Райска алея", защото не получавах никаква работа като актьор... Продадох го за 100 долара.
- Сто долара?!
- Толкова... Но си помислих, че искам да пиша за хора, които минават през куп трудности, но имат добри сърца. Както Роки Марчиано. Помислих си - той не е умен, но какво сърце има! Отне ми около три дни, за да измисля образа. Занесох сценария на "Роки" на продуцентите. Казаха ми - може да стане, продължавай. След две седмици се върнах с друга чернова. Казаха ми - хайде да опитаме от друг ъгъл. След 20 различни варианта ми дадоха зелена светлина: "Готово, правим го този филм".
- Лесно ли се съгласиха обаче ти да изиграеш главната роля?
- Беше им много трудно в онзи период. Продуцентите Ървин Уинклър и Боб Чартов бяха под голяма пара. Казваха им: защо ще си губите времето с този филм?
А те решиха да ипотекират домовете си, да отделят от спестяванията си
Заложиха всичко... а не бяха никак богати по онова време. Реално преживяха същото, което и Роки, само че на друго ниво. Упражниха истински скок на вярата. Дължа много на Ървин и Боб - без тях нямаше да направя нищо, знам го толкова добре сега, когато съм на 69.
- Твърди се, че са ви били предлагани 350 000 долара, за да преотстъпите главната роля на други актьори - Ник Нолти, Джими Кан, Раян О'Нийл. Какво значеха тогава за вас тези пари и защо не ги приехте?
- О, когато пишех "Роки" и исках да пробия с него, бях напълно разорен. Продадох кучето си, понеже не можех да си позволявам повече да го изхранвам.
- Наистина ли?
- За 50 долара. Когато пък филмът се получи, се опитах да си го взема обратно. Човекът, на когото го бях продал, ми поиска 1500 долара. Купих го, разбира се. Беше страдало много в Ню Йорк за пет години без мен.
- И изведнъж, след всички тези трудности, плакатът ви започва да виси във всяка спалня в цяла Америка. Как се промени животът ви, след като "Роки" получи "Оскар" за най-добър филм?
- Не мисля, че бях достатъчно зрял в онзи момент, за да го проумея и да му се насладя. И винаги казвам на младите актьори -
фокусирайте се върху подобни мигове.
Направете им снимка със съзнанията си и ги запазете в душата си
защото може би никога повече няма да ви се случи. На мен ми се ще да можеше да се върна във времето назад и да преживея успеха на "Роки" отново. Сега си давам сметка, че подобно нещо е било почти невъзможно да се случи.
- В онези години искахте ли да ставате екшън актьор, или просто така се случи?
- Не съм го планирал. Харесвах исторически филми и фентъзи. Обичах "Спартак" и "Синбад". И тогава ми показаха сценария на "Рамбо: Първа кръв". Хареса ми ужасно много. Минимален диалог, кинематографична история, пълна с напрежение и драма. Никой впрочем не искаше филма. Търсихме дистрибутор ужасно дълго. Но после късметът ми се усмихна - настъпи 10-ата годишнина от излизането ни от Виетнам. Тогава за войната се говореше много и Рамбо се приземи на точното място в точния момент.
- Уцелихте духа на времето...
- Да... Всяко поколение дефинира собствените си герои. Ето, днес това са предимно фантастични образи - Батман, Супермен, Отмъстителите. През 50-те и 60-те това бяха героите в уестърните. Рамбо пък беше човекът на 80-те и се превърна в символ.
- Когато актьорите натрупат мускулна маса, обикновено го правят за един филм или кратък период, а после я губят. Вие обаче пазите форма непрекъснато. Как ви се получава?
- Много е трудно. И е впрочем опасно за бъбреците. Когато излезе "Първа кръв", бях изключително напрегнат.
Снимах го през деня, а вечерта пък правех монтажа на "Роки 3"
А през цялото време трябваше и да тренирам. Това ме изтощи неимоверно много.
- Вече сте на 69, какви плюсове има възрастта?
- Никакви. Нула. Като ми стане кофти за годините, си мисля за Клинт Истууд. И как той вдигна летвата толкова високо, продължавайки да бъде пример за това как можеш да играеш и снимаш в късната част от живота си. Това ще се опитам да правя и аз.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
