Подсилват защитата от вируси и тушират вредата от антибиотиците
"Добрите бактерии" свалят нивата на лошия холестерол, обяснява проф. Георги Момеков
Всички знаем, че киселото мляко е много полезно. Единици обаче са хората, които могат да дадат отговор на въпроса "Защо?". Още в края на XIX в. руският учен Илия Мечников забелязал, че хората, които ядат от млечнокиселия продукт, се чувстват по-добре и предположил, че това се дължи на бактерии, които се съдържат в него. Години по-късно българските учени изолирали млечнокиселата бактерия лактос бацилус булгарикус. Днес науката познава десетки видове микроорганизми, които имат подобни свойства. Те се наричат пробиотици. А през сезона на студа и вирусите са изключително ценни за организма. Първо, защото подсилват имунитета. И после - тъй като част от тях защитават чревната флора, която агресивните антибиотици унищожават. Каква е тайната на пробиотиците - пред "Стандарт" разкрива проф. Георги Момеков, председател на Научното дружество по фармация.
Пробиотици са всички живи микроорганизми, които влияят здравословно на приемащия ги организъм, пише в документите на Световната здравна организация (СЗО). Обикновено това са млечнокисели бактерии, изолирани от стомашно-чревния тракт на човека. Произходът им е както от животински храни - като киселото мляко, така и от растения. Тези бактерии помагат за ефективното функциониране на нашата храносмилателна система и регулират имунната ни система. Това става в момента, когато попаднат в нашия стомашно-чревен тракт. Той е сред най-гъсто заселените с микроорганизми места в човешкото тяло.
В него има 1-2 кг бактерии
което е 100 трилиона или 10 пъти повече от броя на клетките в човешкото тяло. Представителите на тази флора може да наброяват от 300 до 1000 различни видове. В 99% от случаите обаче са само 30-40 вида. Пробиотичните бактерии пък са едва около 5-7% от нашата чревна флора. Въпреки малкия им брой имат невероятно полезни функции.
Тези бактерии могат да спират и инактивират болестните микроорганизми. Тоест - да ни пазят от инфекции. Това става, като колонизират вътрешната обвивка на червата и потискат прикрепянето на вредните бактерии. Освен това се конкурират с лошите микроорганизми за храна. Пробиотиците имат свойството и да произвеждат киселини и бактериоцини, които отново обезвреждат патогените. Също така стимулират имунитета и регулират възпалението. Заради всичко това е широко популярно, че киселото мляко повишава имунитета ни и ни пази здрави.
Другата основна роля на пробиотиците е метаболитната. Те
произвеждат ензими, които разграждат въглехидратите
и улесняват усвояването на енергията. Също така разграждат несмилаемите фибри и помагат за намаляването на лошия холестерол. Пробиотиците произвеждат и лактаза, която подобрява лактозната толерантност. Те ускоряват усвояването на минерали, синтезират витамините В, К и фолиева киселина.
Пробиотиците са различни видове, като млечнокиселите бактерии са най-голямата група сред тях. Обикновено са от родовете Lactobacillus, Bifidobacterium, Enterococcus, Streptococcus. Дрождите са друг вид пробиотици, техен представител са Saccharomyces boulardii. Всеки от тези видове има своите специфични функции. Бифидобактериите например са грам-позитивни анаероби, неподвижни и необразуващи спори. Те обитават дебелото черво, срещат се в новородени бебета и могат да се изолират от изпражненията на кърмачета, но играят важна роля и за флората на възрастни. Бифидобактериите са най-преобладаващият вид пробиотични бактерии в организма, но
броят им намалява с възрастта
Те подпомагат доброто храносмилане, потискат развитието на патогени и модулират локални и системни имунни реакции. Много бифидобактерии произвеждат витамини от група В и фолиева киселина. Коките са сферични, грам-позитивни, факултативни анаероби, неподвижни и необразуващи спори. Те се считат за транзитни бактерии, защото не могат да колонизират добре червата. Главната им характеристика е, че произвеждат много бързо млечна киселина във ферментационни условия и се размножават изключително бързо - удвояват броя си за 30 мин. Някои дрожди пък се изолират от плодовете на личи и мангостан. Могат да растат при аеробни и анаеробни условия и имат бърз ефект при остра диария. Те не позволяват на патогените да се прикрепят към ентероцитите и по този начин запазват здрава ендогенна флора. Освен това намаляват секрецията на натрий и редуцират загубата на вода от чревните клетки. Модулират имунната защита и не се разрушават от антибиотици. Затова са особено полезни при зимните болести, когато хапчетата убиват не само лошите, но и добрите бактерии и така нарушават микрофлора на организма ни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
