"Никога да не приемам за вярно нищо, за което не знам с очевидност, че то е такова. Т.е. да избягвам старателно прибързаността и предубедеността и да включвам в съжденията си само онова, което би се представило на ума ми така ясно и отчетливо, че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение". Това е първото от практическите правила, обявено от философа Рене Декарт с промисъла да даде възможност за надеждно и систематично изследване. Например ако подложим на това съждение голяма част от българското уж еднородно население, ще установим с тъга, че голям процент от тъй наречените "хора" живеят в непоносима кочина. И то не защото някой ги е вкарал в нея, както доброто животинче прасчо, а те самите си я създават кротко и напевно, като си изхвърлят фасовете, чашките от кафе, пластмасовите прибори и какви ли не още социални боклуци. Та някои не спират да разправят, че народът ни бил беден. Да, това е така, само че голяма част от българите са душевно бедни. За какви пари трябва да говорим, щото нашите търтеи да вземат поне да си почистят гробищните паркове, където лежат костите на предците им? Или и това е някакъв вид протест към тъй наречената лоша държава мащеха? Ама като са тръгнали да протестират, да го правят докрай, а не паралелно с това да взимат помощи. И да не използват социалните дадености като безплатна медицина, например. Що се отнася до тъй нареченото "социално общество", то трябва да осъзнае второто правило на Декарт, ако иска държавността да оцелее. А то е: "Да разделям всяка една от проучваните трудности на толкова части, на колкото е възможно и необходимо, за да я разреша по-добре". Вероятно личният опит на френския философ и математик му е позволил доста рано да стигне до този извод, като той сигурно му е спестил и немалко разочарования в живота. Жалко, че ние не можем да се похвалим със същата проницателност. Истината е, че трудностите в нашата държава се пораждат от факта, щото някои работят като роби, за да припечелят трохичка, докато останалата, по-голяма част, са на солидни социални надбавки и добавки - къде заслужени, къде не чак толкова. Но, както се казва - "безделието ражда пороци". А отгоре на това хем са безработни, хем измислят какви ли не религии. И в тази връзка не е лошо да си припомним, че на територията на нашата държава е приета първата християнска религия, и то без всякакви други анонси. Та и затова Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен, познат още като Железния канцлер, нарича българите след Освобождението от иначе "дошлите с мир" - "прусаците на Балканите". Бисмарк е роден на днешната дата и си е направил доста голяма шега с император Вилхелм I и наследника му Вилхелм III. Дори на надгробния си камък се е пошегувал, като е написал: "Княз Ото фон Бисмарк, верен немски слуга на император Вилхелм I". В природата е познато едно животинче, наречено присмехулник. Дали този княз не е бил такъв? И както казва самият той: "Глупостта е дар Божи, но с него не трябва да се злоупотребява". Именно последният цитат ни отвежда до първия читателски въпрос.
1. Въпрос
Доколко може да се счита за нормално наличието на микроорганизми в нашето тяло?
Бактериите не бива да се неглижират
Отдавна се доказа, че в човешкия организъм има стотици милиони бактерии и зависи много от нас дали те ще мутират в патогени. Да вземем например бактерия Enterobacter gergoviae. Често се изолира от дихателните пътища и пикочния тракт, както и от кръвта. Може да причини бактериемия при новородени, както и вътреболнична инфекция, произтичаща от замърсени медицински инструменти и персонал. Патогенът се изолира и от храната, почвата, канализация и други естествени среди. Трябва да е ясно, че наличието на какъвто и да е патоген в тялото ни не е нещо, което би могло да бъде неглижирано дълго във времето. Рано или късно последствията от това не само, че ни застигат с пълна сила, но и е много по-трудно да се локализира началото на болестния процес във времето. По този начин се получава един порочен кръг, който е много трудно да бъде пресечен. Иначе казано: "Не толерирайте нашествениците"! Що се отнася до натуралната медицина, която е подвластна на природата, както и всичко, което ни заобикаля, то днешният ден /1 април/ е обявен за Международен ден на птиците, както и за начало на Седмицата на гората. Не че на родна почва останаха много гори, а съответно и птици. Та за връзката между натурата и небесните обитатели. Освен че тези прелестни създания могат да се похвалят със свободата да могат да летят, те са в състояние и да ни донесат немалко "дарове", като тук се нямат предвид паднали пера и яйчица. Става дума за някои по-специфични заболявания, които са строго характерни за пернатите, но за жалост застрашават и здравето на хомо сапиенс. Chlamydophila psittaci е смъртоносен вътреклетъчен бактериалeн вид, който може да предизвика ендемична птича хламидиоза, както и епизоотични огнища в бозайници, включително и дихателна пситакоза при хора. Потенциалните източници са диви и домашни птици, едър рогат добитък, свине, овце и коне. Chlamydophila psittaci се предава при вдишване, контакт с кожата и поглъщане от птиците и бозайници. Пситакозата при птиците и при нас хората често започва с грипоподобни симптоми и се превръща в животозастрашаваща пневмония. Много от щамовете остават в латентно състояние в птиците, докато не се активират под силен стрес. А пернатите от своя страна са отлични и много мобилни вектори за разпространение на хламидиоза, защото имат достъп до останки от заразени животни от всякакъв вид. C. psittaci при птиците заразяват лигавичните епителни клетки и макрофагите на дихателния тракт. Евентуалното развиване на септицемия и бактериите се локализират в епителните клетки и макрофагите на повечето органи, конюнктивата и стомашно-чревния тракт. Стресът често предизвиква появата на тежки симптоми, а в резултат на това се стига до бързо влошаване на състоянието и дори смърт. Заболяването, причинено от C. Psittaci за първи път се описва през 1879 г., когато в Швейцария са открити седем души, заболели от пневмония след контакт с тропически, станали домашни, птици. През зимата на 1929-1930, пандемия от пситакоза се разпространява в Съединените щати и Европа. Смъртността е 20% и повече от 80% при бременни жени.
"Да, да, да. Да, това не е шега". Макар и днешният ден да е посветен на нея.
2. Въпрос
Как да управляваме и тушираме избухването на хроничните заболявания през пролетта?
Жлъчната криза атакува напролет
И тук си спомняме за любимата ни фраза: "Пролет пукна, ние не!" Съществува една малка подробност, която убягва на много хора, страдащи от хронични болестни състояния. По принцип най-засегнати са тези, които имат стомашно-чревни проблеми и сърдечно съдови такива, но и от всичко това страдат и останалите органи в нашето тяло. С идването на пролетния сезон в организма настъпват промени от генетичен и хормонален аспект, или по-точно казано, организмът ни се опитва да се нагоди към новите условия, поставени ни от природата. Наличието на заболявания обаче, и то от инфекциозен характер, чакат само това. Бактерии като ешерихия коли например, особено много обичат този сезон. Поради тази причина и много хора започват да се оплакват от проблеми с жлъчката, които в един момент водят до така наречената жлъчна криза. Всъщност в този случай конкретно наличието на бактерий се явява вторична инфекция, която е отговорна за "възпламеняването" на възпалението. При проявяване на несериозност по отношение на състоянието се стига до момента, в който инфекцията провокира некроза (смърт на тъканите) и спукване на жлъчния мехур. Което пък би могло да се превърне в причина за летален изход, който е сполетял и десетия президент на САЩ Джон Тейлър. Симптомите при това състояние са висока температура, силна болка в горната част на корема, повръщане, гадене и други. Тук е необходима навременна превенция, за да се избегне инфекция на цялото тяло и последващ сепсис.
И, както е казал Бисмарк: "Глупаците казват, че се учат от собствен опит, а аз предпочитам да се уча от опита на другите".
Нищо лично!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
