На бюрото му има снимки на Микеланджело, Пласидо Доминго, Алексис Вайсенберг, Георги Йорданов - личности, минали през голямото отричане и доказали себе си. Те са опорни точки, признава Явор Димитров, директорът на Софийската филхармония. Най-големият му космос обаче е концентриран в 4-годишната Калина. Тя е малката муза на пианиста и композитор, който в момента по щат и по морал е само мениджър.
Из хрониките
Саша Попов създава през 1928 г. Академичния симфоничен оркестър. Талантливият цигулар остава завинаги в историята на българската култура като детето чудо. На 7 прави първото си национално турне, на 10 вече учи във Виена при Карл Прил и Отокар Шевчик. На 11 гостува в Хърватска, Полша и Русия, на 14 го приемат във Виенската консерватория и веднага става концертмайстор на академичния оркестър. През 1928-а "Нойес винер тагелбанд" пише за него: "Несъмнено българинът принадлежи към първите цигулари на днешното време. Малцина са онези, които с такава гъвкавост на стиловото чувство и с толкова брилянтна, нетрапчива техника постигат целта".
Той обаче се отказва от професорското си място в Академията, за се посвети изцяло на оркестъра. През 1939 г. променя еврейските имена на музикантите заради турне в Италия. Уволнен е през 1944 г. През 1956 г. е принуден да напусне Филхармонията, а след това - и България. Продължава да работи активно в Кайро, Тел Авив и Лос Анджелис, където остава до края на живота си.
Искам някой да ми каже кой е виновен и да го посочи, казва Явор Димитров, шефът на Софийската филхармония
- Господин Димитров, вие сте от интелектуалците, които не мълчат - кажете лесно ли се живее тук и сега?
- Как се живее тук и сега ли? Ами какво да ви отговоря - особено след като всички знаем, че Ботев и Левски са предадени от българи... И двамата са били наясно, че слагат главите си на дръвника - понеже не сме имали гилотина. Ботев ясно вижда каква е ситуацията в България, слизайки от кораба "Радецки" - и реакцията му е недвусмислена. Бил е дълбоко разочарован - мислел, че ще го посрещнат, ако не с отворени обятия, то поне като хора, които са готови да се борят за свободата на другите. Бил е убеден, че най-малкото ще бъдат съпричастни, ще помагат, ще хранят четниците... Ботев е особено чувствителен - като всеки творец. И възприема нещата по изключително болезнен начин.
Левски е изумително рационален и затова успява да изгради цялата вътрешна революционна организация. И не знам защо винаги забравяме факта, че неговата самота идва и заради нарушаването на клетвата. Но повечето светли умове са така. Може би е типично нашенска повелята "Наведена глава, сабя не я сече". Това обаче не бива да ни прави по-малко упорити. Защото имаме опорни точки. Европейската цивилизация не е във формата на Брюксел и неговата администрация с безкрайните финансови разходи.
Ние сме част от културата на Микеланджело и Леонардо да Винчи
- Музикална ли е щерка ви Калина?
- Да. За мой ужас. Защото може би ще наследи таланта от своята баба - имам честта моята тъща да бъде прекрасната оперна певица Мариана Солова, която сега живее в Берлин. Тя е била звезда на българската, немската и европейската сцена. Така че генетичната обремененост е факт. Майката на Калина също има прекрасен тембър - завърши пиано, учеше класическо пеене, а сега, може би поради свои философски възгледи, се насочи към високите технологии.
- Разумна жена...
- По-скоро инстинктивно усещаща интересите на "аз"-а си. Борбата в България е всекидневна, мръсотиите са постоянни и безумни... В момента, в който си успял да изчистиш храма, се започва отново. А без Софийската опера и филхармония, без Народния театър няма висока култура. Борис Христов и Гяуров са успелите българи - но без успели институции няма как да има държавност. Няма да впечатлим никого нито с автомобили, нито с компютри... И за съжаление - вече дори не можем да предложим качествени чушки и домати. Пътувайки по света, разбирам, че страната ни е изключителна - с най-прекрасната природа. Не го казвам заради онова родолюбиво чувство, което е стимулирано, примерно, от поезията и носталгията. Напълно съм убеден в това - и то заради рационалния анализ, който правя, когато ям различни храни и пия различни води по чужди земи. При нас слънцето и черноземът дават други измерения. Дано да не дойде пагубният момент, в който ще бетонираме земята си. Не говоря като еколог, разбира се. Защото освен природата, трябва да защитим и хората.
- Кое е най-важното според вас в цялата тази доста спорна действителност около нас?
- Отношенията между хората. Музиката е най-висшето изкуство - доказва го историята. Всяко талантливо дете от най-ранното си детство преминава през страховита робия, за да излезе на сцената и да грабне публиката. Но няма нищо по-важно от отношенията. Най-трудно е да не си агресивен, когато
всеки около теб заплашва и се надига с брутална сила
с ярост, с изкривено лице - без да помисли за секунда, че тръгва срещу себеподобния. Това вече е опасно. Все едно да строиш къща върху пясък от плажа. Тя неминуемо ще се разруши.
- Можем ли да реагираме?
- Да. Със себеотдаване - което е вредно за здравето. В крайна сметка обаче това няма значение - и пасивността е вредна за здравето. По-добре да си активен и да се опиташ - като Сизиф, като героите в "Параграф 22" и "Полет над кукувиче гнездо". Ако някой започне да размества, следващият вероятно ще успее. Саша Попов е започнал през 1928 г. - тогава поставя началото на Софийската филхармония. Направил е уникални неща. Той е личност, в която можем да се кълнем. Колко са като него? Убеден съм, че природата реагира на това, което е в душите ни. Мислите ни, аурата ни, излъчването ни са на житейски безверници. По-добре е да си езичник, но да уважаваш родителите си и да обичаш децата си. А ние не тачим паметта на поколенията преди нас. Защо не говорим за семействата, които успяват да отглеждат синовете и дъщерите си, да си плащат данъците, да се трудят и да имат морал? Това са тънките човешки мисли. Това е мисията ни.
- Как да стигнем до подобни прозрения, когато от сутрин до вечер слушаме за военни действия, икономически и банкови кризи, катастрофи и стрелби със законно позволено оръжие?
- Когато светът се руши, изкуството създава уникални творения. Защо Курт Вонегът е велик в своята "Кланница номер 5"? Защото съчетава цинизма на живота ни с най-дълбока философия на най-големите и древни мъдреци. Да припомним, че в книгата става дума за Дрезден - градът, символ на човешката цивилизация, който е бил разрушен абсолютно и до основи. И затова сега се питам: можем ли да говорим за европейски ценности, без да си спомняме за съдбата на Дрезден и на хората, които са го изградили отново от руините? Може ли да се гради европейски съюз само върху нормите, които задават банките, и върху дилемите около енергийната политика? Да, всичко това, разбира се, е изключително важно. Но символът на Европа е съвсем друг. Някой ще каже: Е, той е артист, затова така говори. И омаловажават. Само че точно
артистите са били еволюцията и понякога революцията
на същата тази европейска цивилизация. Дали някой въобще си спомня вече за Гарибалди?
- Би било идиотско, ако е забравен...
- Затова Европа няма отговори на много от въпросите. А всичко става ясно, когато погледнем рисунката на Леонардо - витрувианският човек в неговите космически посоки. Той е Богът, който отразява вселената. Кой е химнът на Европа? Нима апаратът за броене на пари? Не - Бетовен! Затова искам да възприемат Софийската филхармония като част от Европа на знаещите и можещите, на университетите, на музеите... Какво можем друго да предложим? Газ или икономика? Не, би било лъжа. Нима Гоя или Моцарт са били милионери? Много хора покрай тях - да. Но те - не. Борис Христов и Жорж Санд, жената революция, открояват обществото. Европа е като художник, който рисува все по-красива картина, но и често - по-гротескна.
- Няма как да не ви питам - оптимист ли сте или песимист?
- Няма как да не ви отговоря - песимистът е добре информиран оптимист. Но това ме прави по-силен, по-убеден в необходимостта да съм добър. Медиите трябва всеки ден да дават примери за почтеност. Не за агресия. Стана статистика и отчитане. Имали сме отрицателен прираст - ами да, защото загиват хора по нечовешки причини. Искам някой да ми каже кой е виновен за бедствията в "Аспарухово" и Мизия - и да ми го покаже! Ако еди-кой си е разрешил незаконни строежи, той не е слязъл от небето. Човешкият живот е ценен колкото полетът на птицата за поета.
- Явно не за всички е така...
- Обществото трябва да се преодолее, за да настане промяна. Пък дори и да изкриви гръбначния си стълб - а той е даден на човек, за да ходи гордо на два крака. За да се нарича човек. Не говоря за хората, които имат нужда от помощ.
- Какво ни липсва?
- Уважение, разбиране, приемственост, знания. Няма как да извършиш операция на сърце, ако не си учил за това и не носиш отговорността.
- Останаха ли все още отлични музиканти в България, или всички хукнаха по гурбет?
- Разбира се, че останаха. Искам да спомена Мартин Георгиев - на 19 спечели конкурса на Софийската филхармония за симфонично произведение. Изключително талантливо момче, което имаше огромни финансови проблеми. Замина за Лондон. В момента е асистент диригент в Кралската опера. Трябва да се гордеем с него. А той трябва да знае, че София е зад гърба му. Колкото повече успели българи има по света, толкова повече България вдига престижа си. Нима музиканти от Германия и Австрия не отиват в оркестри в Азия? Това е движението на цивилизацията. Въпреки че всичките й технологии не могат да открият изчезнал самолет седмици наред или да помогнат на хората, останали без къщи в "Аспарухово" и Мизия.
Няма я яснотата - какво правим днес, утре и вдругиден
Иначе няма да ни се получи. Важното е какво се случва след природното бедствие. Големият въпрос е не къде, а защо. Ясно е, че не само в България са сбъркани нещата - имаше жертви и в Германия, Чехия, Сърбия.
- Качва ли се престижът на вашата професия?
- Боли ме, когато това не се случва. Обществото трябва да е наясно колко е трудно да изградиш професионален музикант от дете - от себеотричането на родителите до неговия къртовски труд. Телевизионните състезания за таланти са прекрасно шоу - няма нищо по-добро от това хората да се забавляват. Но е добре всички да са наясно с тънката граница - въпросните риалита нямат нищо общо с изкуството. Не съм маниак, за да кажа, че музикантът е професия номер едно. Тя е възникнала, когато богатите са започнали да плащат за нея - кралете, императорите, държавата. Но трябва да се говори - иначе професията се обезценява и все по-малко хора ще се занимават с нея. Тогава ще залитнем към комерсиалната среда, от която няма измъкване - тя е като подвижните пясъци, поглъща неусетно. Понякога човек изпитва удоволствие от потъването. Но никой от нас не може като барон Мюнхаузен да се хване за косата си и да се издърпа от тинята.
- Какви са парите при вас?
- Винаги има хора с амбиции и никога няма да са доволни от това, което се случва. Но благодарение на нашия главен финансист стана възможно на първи юли 2013-а да увеличим заплатите с десет процента и на първи юли 2014-а - с още толкова. Винаги имаме материално стимулиране в края на годината, на тримесечието се плаща от фонда. Може ли, даваме и награди през шест месеца. И всичко това при условията на делегиран бюджет - формулата, която ни кара да мислим донякъде пазарно, въпреки че този тип мислене не бива да се внедрява изцяло във високата култура. Добре е да взимаме примери от онези общества, в които защитата на високата култура е ангажимент на местната и държавната власт. Много хора говорят постоянно за реформи. Но
хората с мандат най-често са критикувани от бездарните на безсрочните социалистически договори
Не съм против социалната защита. Софийската филхармония - нашият национален отбор за музика - прославя България. Не като във футбола, а доста по-успешно. Доброто в делегирания бюджет е, че всеки трябва да работи отговорно на своята позиция. Няма как някой да мисли, че другият е излишен. Колегите могат да участват и в частни турнета. Защото те не отиват да крадат и да убиват, а да правят изкуство - дори това да бъде при конкуренцията. Свирят, за да спечелят.
- Какво да очакваме през новия сезон?
- Стартираме фестивала "Сподели музиката" в двореца "Врана" с домакинството на Симеон Сакскобургготски и Йорданка Фандъкова. Нашата лятна сцена е различна от това, което прави академик Пламен Карталов в парка на Военната академия. На 12 септември диригент е Мартин Панталеев, на 13 септември програмата е за младите - поканили сме филхармония "Пионер" с Максим Ешкенази, на 14 септември Любка Биаджоди ще дирижира, а сред гостите е тенорът Михаил Михайлов. Тържество на европейската цивилизация. Новият сезон ще бъде под знака на 70-годишния юбилей на националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов". Съставът много се разчупи жанрово. Направихме "Опера за три гроша" на силен и качествен немски език с близка до Брехтовия театър режисура - блестящо концертно изпълнение с отличен солистичен състав с режисьор Петко Бонев. Той има усещане за зала "България". Не конкурираме операта. Просто тук публиката може да получи всичко от музикалната култура. Ще предложим задължителни световни имена - Верди, "Уестсайдска история", "Александър Невски". Доказваме постоянно, че у нас има музиканти от световна класа. Продължаваме с представяне на български творци - това е задължително. Няма път без тези знаци. А няма ли път, няма и хоризонт.
- Остава ли ви време за свирене?
- Не. Няма как. Не би било коректно. Може би съм единственият музикант, който е само директор. Но всеки шеф трябва да менажира, да работи това, за което е кандидатствал на конкурс и го е спечелил. Банковата действителност и корпоративното мислене го налагат. Имам постижения като композитор, като пианист с авторски концерти - и в Канада, и в Италия. Но това е друга работа. Щастлив съм, че Филхармонията се налага като духовен център. Много сме активни - с тематични изложби, събитията следват едно след друго. Привлякоха и детската аудитория - от двегодишните до юношите. Фестивалите създават културни пространства, но не и публика. Може да се случи точно обратното - форумите да изядат зрителите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
