Превърнахме се в общество, което няма вяра в нищо
Охранителите от Варна са се почувствали недосегаеми, казва Велина Владимирова
Велина Владимирова е криминален психолог. В периода 2008-2013 г. работи в сектор "Криминална психология" на Института по психология на МВР. Пред "Стандарт" тя коментира зачестилите случаи на насилие през последния месец.
- Всеки престъпник е бил жертва на агресия като малък
- Не бива постоянно да се чувстваме безсилни и провалени
- Г-жо Владимирова, откъде идва засилената агресия в обществото в последния месец? Един след друг следват побои и грабежи със смъртни случаи. Последният шокиращ пример е на убитото момченце в куфар?
- Като специалист в областта на криминалната психология рядко съм срещала в практиката си, дори и чела, за толкова покъртителни случаи. Като цяло обаче не смятам, че тежките и жестоки престъпления са нещо ново. Едва ли може да се говори, че има нагнетено напрежение в обществото точно в този момент. Но е факт, че при всеки подобен случай медиите се опитват да стигнат до дъното на всеки проблем и в резултат на това в продължителен период от време всички ние сме заливани от брутални снимки и детайлна информация за жертвата и случилото се. Заглавията наистина са стряскащи. И оставаме с впечатлението, че около нас се случват само негативни събития. Още по-лошо е, че липсва положителният пример - рядко казваме нещо за добри инициативи, креативни идеи, за някакви актове на любов и приятелство, взаимопомощ... Така че, смятам, че подобни престъпления се случват, и то не само в България. Има ги и в западните държави, където също прекалено се преекспонират.
- Започна се с нападенията срещу лекари. Срещу хора, които уж идват с линейка да спасяват живот? Откъде идва това "оскотяване"?
- И миналата година имаше нападения срещу лекари. Преди това най-вероятно също е имало такива случаи. Периодично се наблюдават инциденти на непредизвикана агресия, масови убийства, самоубийства. Но не бива да оставаме с впечатлението, че само това има около нас, защото това е саморазрушително за обществото. Всички сме агресивни. Агресията е навсякъде. Всеки акт на агресия е липса на самоконтрол. Каква е мотивацията обаче, е различно за всеки случай. Не можем да генерализираме, че агресията в обществото е функция на един фактор и да дадем формула как да се промени това. Решението не е едно, проблемът е многопластов. Хората като същества са много различни и не можем да кажем - оскотели сме, бедни сме, затова се избиваме. Всеки такъв инцидент трябва да се разглежда отделно, защото генезисът му е чисто индивидуален и от тази гледна точка - субективен.
- Доколко полицията във Варна носи вина, че е допуснала серия от случаи на брутално поведение на охранители в мола, последният от които завърши с пребития до смърт Нягол Петров?
- Доколкото знам, там наистина е имало преди това други актове на агресия - вербални, физически. Никой не е взел мерки. Последният случай не е нещо, което изведнъж се е случило, имало е предпоставки. Когато няма реакция на подобни брутални действия, тези хора придобиват самочувствие, стават "важни" в близкия си кръг, придобиват чувство за безнаказаност, падат им задръжките. Правилата за тях спират да важат. Те са силни и влиятелни в непосредственото си обкръжение, нещо което всеки иска да бъде. Това им носи удовлетворение.
- Защо тези хора избират този вариант за реакция, когато видят по-слаб човек или социален аутсайдер?
- Това са дефицити на личността най-общо. Дефицити в идентитета като част от обществото или дадена социална група, възпитанието, ценностите, средата, в която контактуваш и се развиваш. Обикновено проблемите се зараждат в семейната среда, в училището. Но се превърнахме в общество, което не вярва - нямаме позитивни примери, нямаме символ, който да държим нависоко, на който да се възхищаваме, да уважаваме, вяра, която да ни обединява и да ни прави добри.
- Защо обаче нивото на самоконтрол е толкова ниско, защо малки детайли са способни да ни изкарат извън нерви и да предизвикат агресия?
- На всеки човек собствените му проблеми му се струват най-важни, приоритетни и големи. Искаме всичко да се решава на секундата, не умеем да чакаме, да сме смирени и да правим нещата стъпка по стъпка. Липсва ни вяра, липсва ни обединение и търпение. Ние сме "късосъединителни", не ни работят филтрите. Искаме всичко веднага, а не сме готови да дадем нищо насреща.
- Имате ли своя версия за умъртвеното дете, което бе намерено в куфар в реката?
- Опитът ми показва, че при убийство на дете е голяма вероятността към това да имат съпричастност близките. В случая не съм запозната в детайли с установените факти. Но убийствата на деца са едни от най-необяснимите и обществено неприемливи, укорими деяния. На мен лично ми е изключително трудно, когато трябва да работя по случай, в който е причинена травма на дете, независимо дали тя е физическа, сексуална или психическа, камо ли когато става дума за убийство.
- А какво е вашето обяснение за убиеца на студентката Вероника? Може ли мотивът за грабеж да доведе до такова зверско убийство?
- От изписаното по медиите знам, че този човек не е бил там, където трябва да бъде. Мястото му е било в затвора. Защото рецидивистите са заплаха за обществото, което за пореден път се доказва.
- Как може да станем по-добри?
- Очевидно е, че трябва да си сменим погледа към света около нас. Не можем постоянно да се чувстваме безсилни, провалени. Трябва да мислим позитивно. Ние обичаме да си казваме самички колко сме зле и по този начин се сугестираме до крайна степен. В нашата работа е установено, че не всеки човек, който е претърпял агресия като дете, става престъпник, но всеки престъпник е бил жертва на такова като малък. Всеки носи агресия в себе си. Затова нека бъдем добри едни към други и най-вече към децата си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
