Кирил Домусчиев, един от най-големите и проспериращи въпреки икономическата криза индустриалци у нас, беше избран за председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) за двегодишен мандат. КРИБ е най-голямата работодателска организация у нас. Тя обединява над 10 500 родни компании, които произвеждат около 75% от Брутния вътрешен продукт и 3/4 от българския износ и дават хляб на над 700 хил. души. КРИБ обединява 55 браншови организации във всички сектори на икономиката, участва в Националния съвет за тристранно сътрудничество и членува в Международната търговска камара (ICC).
Потърсихме Кирил Домусчиев веднага след избора му да отговори на актуални за българската икономиката и за неговия бизнес въпроси.
- Честито, г-н Домусчиев! Въпреки че в тази кризисна за бизнеса и България обстановка едва ли ще Ви е спокойно начело на КРИБ. Каква оценка давате на досегашната работа на конфедерацията и каква е визията Ви за нейното бъдеще?
- Мисля, че КРИБ се справя добре през годините. От една страна успя да се превърне в най-голямата работодателска организация у нас и да задържи тази позиция. От друга обаче смятам, че има още какво да се направи по отношение на това да запазим и увеличим доверието на нашите членове.
- Кои са конкретните и най-близки цели, които си поставяте начело на КРИБ?
- Първото нещо е да направя една анкета с членовете на КРИБ, след което да анализирам резултатите от нея заедно с колегите от ръководството и с изпълнителния секретар. Целта е да откроим най-важните неща, които КРИБ трябва да направи през следващите месеци и години. За мене е важно да чуя мненията на членовете на конфедерацията, на всички колеги, партньори и изобщо хора от бизнеса, а не само визията на определен брой бизнесмени.
Второто, което мисля, че трябва да се направи, е да подобрим работата си и координацията с останалите работодателски организации в лицето на БСК, БТПП и др. Ние в КРИБ никога не сме имали амбицията да сме единствена работодателска организация в България. Тук не може да се говори за конкуренция, особено когато става дума за работа в подкрепа на бизнеса, на предприемачите. Именно в една такава тежка икономическа криза, в която се намираме, ние, работодателските организации, трябва да сме много задружни, за да отстояваме по най-добрия начин нашите позиции. Вече е видно за всички, че у нас предстоят много реформи и ние, от една страна, трябва да подпомагаме държавната власт, а от друга - да отстояваме своите позиции. Като цяло - ще се боря за по-голяма откритост в работата на КРИБ. Има неща, които могат да се оптимизират, говорили сме си ги и с досегашния председател г-н Донев. Има и други полезни идеи, на колеги от УС, които трябва да се реализират.
- С Вас многократно сме коментирали вредното влияние на монополизма в енергийната сфера. Вече като ръководител на КРИБ бихте ли поискали от новото правителство конкретни мерки за преодоляването му?
- В КРИБ и в Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) членуват най-големите предприятия в България, които са не само най-големи консуматори, но и имат най-сериозен принос за БВП и за експорта. Така че заедно с БФИЕК ще поискаме да бъдат направени важни реформи в енергийния сектор, не само в предприятията, производители на енергия, но и в цялата организация на вноса на енергоносители, в договорите, за да станат цените на енергията в България европейски. Разбира се, ние сме напълно наясно, че не можем да си мечтаем за някакви чудеса, но и не искаме повече да потребяваме най-скъпата енергия за индустрията в Европа - нещо, което е отразено нееднократно в доклади и на ЕК, и на авторитетни международни одиторски компании. Така че заедно с БФИЕК, ние ще продължим да отстояваме тази наша позиция и навярно тя ще стане още по-активна, защото през годините нищо не се случи в посока намаляване на огромната, изкуствено завишена тежест на цените на енергията за индустрията. Особено при управлението на предишния редовен кабинет всички срещи, които правехме с тогавашния министър на икономиката и енергетиката и екипа му, бяха безсмислени.
- Преди дни оповестихте, че отново притежавате 100% от капитала на "Хювефарма"? "Каква беше 2014-а за "Хювефарма" и за Вашия бизнес?
- "Хювефарма" непрекъснато се развива. Не мога да не съм доволен, тъй като и през отиващата си година отново отчитаме над 20% ръст на продажбите и около 27-28% - на оперативната печалба, като тази тенденция се запазва вече шеста поредна година. Купихме още един завод в САЩ - след този в щата Мисури вече притежаваме и завод за ваксини в щата Небраска. Годината наистина е много успешна и лично аз много се радвам, тъй като "Хювефарма" е една от компаниите, на които съм президент и които следя много изкъсо. Причина за тези успехи е фактът, че в "Хювефарма" сме събрали един изключително силен екип от българи и чужденци, които мислят и работят глобално. Перспективите за 2015 година са пак за един сериозен ръст.
- Имахте планове да построите или закупите нови заводи за компанията в Индия и Бразилия?
- В Индия построихме малък завод, който работи основно за нуждите на местния пазар. В Бразилия засега имаме фирма, която се занимава с регистрациите и дистрибуцията, т.е. - с търговската дейност. А иначе основното ни производство е съсредоточено в България и САЩ, а търговски фирми имаме в Китай, Русия и още няколко десетки държави в Европа и по света. Надявам се до няколко месеца да открием наша фирма с малка производствена мощност и в Турция.
- Как се развива другата Ваша голяма компания - Параходство "Български морски флот"? Започна ли фрахтовият пазар да излиза от кризата?
- Напротив - тази година беше още по-тежка за фрахта от миналата. Но аз съм доволен, тъй като компанията успява не само да се задържи на повърхността, но и да се развива добре най-вече благодарение на факта, че беше преструктурирана през годините след приватизацията. Успяхме да изчистим всичко излишно, като намалихме средната възраст на корабите от 23 г. след раздържавяването на около 8-9 сега. Тази година дори успяхме и да поръчаме още 6 нови кораба на обща стойност около 150 млн. долара.
- Какви? Пак бълкери (б.а. - за превоз на насипни товари)? И с какъв дедуейт (товароподемност)?
- Да, бълкери, около 43-хиляди тонни, но с нов дизайн, който беше разработен специално за нас в едно реномирано бюро във Финландия. Те са с нови, много икономични двигатели, което ги прави конкуретоспособни дори в такъв нисък фрахтов пазар като сегашния.
- Кога ще бъдат построени?
- От края на 2015-а година започват да излизат от корабостроителницата в Китай през около два месеца. Тази година успяхме да купим от чуждестранен корабособственик и един 42-хиляди тонен кораб, построен във Варна, който нарекохме "Мургаш".
- С колко кораба разполагате?
- С около 27-28 кораба с общ дедуейт около 800 хил. тона. Целта ни е флотът отново да достигне над 1 млн. тона дедуейт на средна възраст около 7-8 г., която с новите съдове дори ще стане още по-ниска. За 2015-а планираме да поръчаме още няколко кораба на стойност пак за около 150 млн. долара. Те ще са тип лейкъри (б.а. - с размери, позволяващи им плаване в големите реки, канали и езера в Северна Америка), по нов дизайн. Ние строим само нов тип кораби, по най-новите концепции, с много нисък разход, което ни дава един много добри дневен тайм-чартърен еквивалент. Това дава възможност тези кораби да се изплащат дори при сегашния нисък пазар, а при подобряването му - да бъдат много печеливши.
- В кой регион работите основно? В Атлантика?
- Където пазарът е най-добър. Основните ни пазари са в Атлантика, Балтика, по-малко - в Черно море. Мога да кажа, че независимо от тежките години, в които се намира шипингът, параходството се справя много добре, и това е не само мое мнение, но и на партниращите банки, които ни помагат за закупуването на нови съдове. След като се съгласяват да финансират строителство на нови кораби, това означава, че имат голямо доверие в нас, в начина, по който управляваме Параходство БМФ.
- Каква е прогнозата Ви за стабилността на сегашния кабинет?
- Аз съм оптимист най-вече поради факта, че доста партии участват в него. Да, от една страна това води до нестабилност, вътрешни конфликти и пр., но от друга ситуацията в България е дотолкова тежка, че тези хора ще трябва да правят компромиси, за да се справят с големите предизвикателства. Оптимист съм, тъй като кабинетът се води от премиер, който през годините събра доста солиден опит да се справя в тежки ситуации и има нужния авторитет у нас и в чужбина. В кабинета има и много добри професионалисти, като министъра на финансите Владислав Горанов и др. Да, ще има реформи, но аз се надявам кабинетът да се вслушва повече в гласа на бизнеса, в съветите на КРИБ и другите работодателски организации. Няма да е никак лесно, но - убеден съм, икономиката на България ще се развива.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
