София. По-малко пациенти ще могат да минават през болниците през следващата година, ако няма промяна в бюджета на касата за 2014-а. Причината е, че заложените средства за клиниките са като тази година - с над 150 млн. лв. по-малко от реалните им разходи за 2013 г. В същото време цените на пътеките, по които ще плаща НЗОК и догодина, ще останат същите. Финансирането е било обсъдено на Надзорен съвет вчера. На него е присъствал и председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. "Реши се, че няма да се намаляват цените на клиничните пътеки", каза той пред "Стандарт". При това финансиране директорите на болници се притесняват, че ще имат по-малки лимити за дейности, отколкото през тази година. Без актуализация на бюджета на касата в средата на годината клиниките наистина ще имат заложен по-малък обем дейност, потвърдиха и експерти от касата. Управляващите също не крият, че се задава подобен проблем. Дори в мотивите към проектобюджета на НЗОК за 2014 г. е записано, че "с резерва може да бъдат компенсирани към 55,7% от общото недофинансиране в размер 501 милиона спрямо очаквания разход през 2013 г."
Сметките на експертите също показват, че над 1,5 млрд. лв. се очаква да са разходите за болниците и онколекарствата по здравна каса тази година. НЗОК няма пари, за да плати 150 млн. лв. от тях. Тоест, те остават като дефицит, който се прехвърля за 2014 г. Заложените пари в новия бюджет на касата по тези пера са почти същите. Това означава, че очакваният дефицит ще е още по-голям - около 200 млн. лв., пресметнаха от лекарския съюз. Същите изчисления направи и опозицията в дебатите по проектобюджета на НЗОК. "С 200 млн. лв. по-малко се залагат за болнична помощ догодина от реалните разходи през тази, това е бюджет на празните обещания", заяви Десислава Атанасова от ГЕРБ, която бе последният здравен министър в кабинета на Бойко Борисов.
Според управляващите обаче това е "честният бюджет". "Бюджетът за следващата година е със 113 млн. лв. повече, отколкото сегашния и е коректният бюджет, защото за първи път с него няма да се дадат пари от здравни вноски за нещо друго", каза председателят на парламентарната здравна комисия д-р Нигяр Джафер (ДПС), визирайки одържавения резерв на НЗОК от 1,4 млрд. лв. от правителството на ГЕРБ. Средствата, които предходният финансов министър Симеон Дянков прехвърли във фискалния резерв на държавата, станаха предмет на лют спор между управляващи и опозиция при дебатите. Според Мая Манолова (БСП) това е едно от най-големите престъпления на ГЕРБ. Тя обаче похвали здравния министър и шефката на ресорната комисия: "И министър Чобанов опита да задели 104 млн. лв., но д-р Таня Андреева и д-р Нигяр Джафер не му позволиха, браво на тях". Манолова обаче посъветва здравния министър да направи и бързи промени, които да минимизират грешките от управлението на ГЕРБ в здравеопазването. "Такава беше завишаването на медицинските стандарти, което доведе до повишаване на разходите на болниците", каза червената депутатка. "Надявам се главният прокурор да привлече под отговорност Симеон Дянков, вие не си давате сметка какво престъпление е това", заяви пък шефът на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев (ДПС). Гласуването на бюджета на НЗОК за 2014 ще е днес.
Всеки трети викал линейка
Всеки трети българин е ползвал Спешна помощ, показва проектодоклад на МЗ за здравното състояние на нацията за 2012 г. Над 2,49 млн. души са преминали през спешните центрове и отделения на болниците м.г. Броят на повикванията на линейки се е увеличил от 780 хил. на 796 хил. за година. Според експертите все повече хора се обръщат към Спешна помощ, защото срещат затруднения в достигането до лекар и болница. Една от причините за ограничения достъп са неплатените здравни вноски, се казва още в доклада.
Увеличава се и броят на неспешните повиквания на линейка - те са 83 890 или с 2% повече от предишната година. Това се дължи и на липсата на критерии за отсяване на постъпилите повиквания, казват здравните експерти.
М.г. спешните лекари са прегледали 582 хил. души, които са дошли само в отделенията и не са били спешни. Тоест почти 50% от дейността на спешните центрове трябва да се извършва от джипита и поликлиники, заключват експертите.
Най-натоварени са медиците в София, най-малко - в Смолян
Средната натовареност на 1 екип е била 3,1 повиквания на 12 часово дежурство, срещу 2,9 за 2011 г. Най-натоварени са били екипите в столицата - 9,1 повиквания, и в Пловдив - 4,3. Най-леко е било на медиците в Ловеч и Смолян - по 2 повиквания на дежурство. През м.г. в страната е имало 354 спешни екипа. В системата са работели 6525 души.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
