Превенцията на диабета е възможна!

Проф. д-р Здравко Каменов е ръководител на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на веществата към УМБАЛ "Александровска" и ръководител на Катедрата по вътрешни болести в Медицинския факлутет на Медицинския университет в София. Има придобити специалности по ендокринология и болести на обмяната на веществата към УМБАЛ "Александровска" и ръководител на Катедрата по вътрешни болести в Медицинския факлутет на Медицинския университет в София, както и по сексуална медицина от Европейския екзаминационен комитет по сексуална медицина. Притежава и и магистърска степен по "Здравен мениджмънт" във факлутета по обществено здраве на Медицинския университет - София. Национален консултант е по вътрешни болести.

Проф. Ка­ме­нов спе­ци­а­ли­зи­ра в об­лас­тта на ен­док­ри­но­ло­ги­я­та в Да­ния, Япо­ния, Ав­стрия, Ита­лия. Има над 400 на­уч­ни трудa: 200 пуб­ли­ка­ции (55 от ко­и­то в меж­ду­на­род­ни из­да­ния), 4 мо­ног­ра­фии, 8 учеб­ни­ка/ръ­ко­вод­ства и над 150 учас­тия в на­уч­ни фо­ру­ми (70 в чуж­би­на). Тру­до­ве­те му са ци­ти­ра­ни в над 800 ме­ди­цин­ски спи­са­ния и кни­ги (700 в меж­ду­на­род­на­та ме­ди­цин­ска ли­те­ра­ту­ра).

Пред­се­да­тел е на Бъл­гар­ска­та асо­ци­а­ция по сек­су­ал­на ме­ди­ци­на, член на Бъл­гар­ско­то дру­жес­тво по ен­док­ри­но­ло­гия, Ев­ро­пейс­ка­та асо­ци­а­ция за из­след­ва­не на ди­а­бе­та, Ев­ро­пейс­ко­то дру­жес­тво по сек­су­ал­на ме­ди­ци­на, Аме­ри­кан­ска­та асо­ци­а­ция на кли­нич­ни­те ен­док­ри­но­ло­зи и дру­ги ен­док­ри­но­ло­гич­ни ор­га­ни­за­ции.

- Проф. Ка­ме­нов, све­тът днес в ли­це­то на ООН и Све­тов­на­та здрав­на ор­га­ни­за­ция, приз­на­ва гло­бал­на­та ди­а­бет­на пан­де­мия. Как­ва е чес­то­та­та на за­хар­ния ди­а­бет по све­та и в Бъл­га­рия? На как­во се дъл­жи та­зи пан­де­мия?
- По пос­лед­ни дан­ни на Меж­ду­на­род­на­та ди­а­бет­на фе­де­ра­ция по све­та днес жи­ве­ят 387 ми­ли­о­на ду­ши с ди­а­бет, ка­то се очак­ва до 2035 го­ди­на бро­ят им да на­рас­не драс­тич­но на 592 ми­ли­о­на. Наб­лю­де­ни­я­та ми оба­че вър­ху ди­на­ми­ка­та в ста­тис­ти­чес­ки­те дан­ни за раз­прос­тра­не­ниeто на ди­а­бе­та през пос­лед­ни­те два­де­се­ти­на го­ди­ни по­каз­ват, че ре­ал­ни­те дан­ни из­пре­вар­ват те­зи прог­но­зи; 46.3% от хо­ра­та с ди­а­бет по све­та не са ди­аг­нос­ти­ци­ра­ни, т.е един от все­ки два­ма чо­ве­ка не зна­ят, че имат ди­а­бет.
У нас във въз­рас­то­вия ин­тер­вал 20 - 79 го­ди­ни хо­ра­та със за­ха­рен ди­а­бет са око­ло 7,6% - 9,2% спо­ред раз­лич­ни­те про­уч­ва­ния. Про­цен­тът на не­ди­аг­нос­ти­ци­ра­ни­те ди­а­бе­ти­ци е ве­ро­ят­но по-ни­сък от то­зи за све­та, но на­да­ли е по-ма­лък от 25 про­цен­та. Мо­га да обоб­щя, че меж­ду 450 и 500 хи­ля­ди ду­ши у нас имат то­ва за­бо­ля­ва­не. Ед­на мно­го се­ри­оз­на брой­ка.
- За­що мно­го хо­ра не по­до­зи­рат, че имат ди­а­бет?
- Най-крат­ки­ят от­го­вор е "За­що­то не бо­ли". По­ве­че­то хо­ра са склон­ни да оти­дат на ле­кар са­мо ко­га­то ги за­бо­ли. Раз­ви­ти­е­то на ди­а­бет тип 2 е пос­те­пе­нен про­цес - ди­а­бе­тен кон­ти­ни­ум. Той прог­ре­си­ра във вре­ме­то от ге­не­тич­на­та пре­дис­по­зи­ция при кли­нич­но здра­ви хо­ра към със­то­я­ния с нат­руп­ва­не на рис­ко­ви фак­то­ри (зат­лъс­тя­ва­не, обез­движ­ва­не, неп­ра­вил­но хра­не­не, стрес, хор­мо­нал­ни на­ру­ше­ния и др.) до пър­ви­те по­кач­ва­ния на кръв­на­та за­хар, ко­и­то оба­че все още не мо­же да се ха­рак­те­ри­зи­рат ка­то ди­а­бет­ни и за­то­ва се на­ри­чат "пре­ди­а­бет". Тук се включ­ват на­ру­ше­на­та гли­ке­мия на глад­но и на­ру­ше­ния въг­ле­хид­ра­тен то­ле­ранс. Пос­ле се сти­га до ди­а­бет­ни­те стой­нос­ти, но до­ри и те мо­гат дъл­го да ос­та­нат не­раз­поз­на­ти, за­що­то ня­ма бол­ка или усе­ща­не за неб­ла­го­по­лу­чие. Най-чес­то слу­чай­но из­след­ва­не на кръв­на­та за­хар или ня­как­во ос­тро със­то­я­ние ста­ват при­чи­на да се ус­та­но­вят ви­со­ки­те й ни­ва и да се пос­та­ви ди­аг­но­за­та. А през пос­лед­ни­те два ета­па ве­че са стар­ти­ра­ли ди­а­бет­ни­те ус­лож­не­ния...
- Кои са ос­нов­ни­те стъп­ки за пре­вен­ция на ди­а­бе­та?
- Пре­ди всич­ко тряб­ва да се определи къде се на­ми­ра съ­от­вет­ния чо­век в ди­а­бет­ния кон­ти­ни­ум. И ако още ня­ма ди­а­бет, но са на­ли­це фа­мил­ност и дру­ги рис­ко­ви фак­то­ри, тряб­ва да се нап­ра­ви всич­ко въз­мож­но да бъ­де пре­дот­вра­те­но раз­ви­ти­е­то му. Оцен­ка­та на рис­ко­вия про­фил за мно­го от со­ци­ал­но-зна­чи­ми­те за­бо­ля­ва­ния (сър­деч­но-съ­до­ви, ди­а­бет тип 2, ос­те­о­по­ро­за и др.), ко­и­то мо­гат да бъ­дат из­бег­на­ти, днес се пра­ви с въп­рос­ни­ци, за­що­то е не­о­бос­но­ва­но скъ­по да се пра­вят би­о­хи­мич­ни или ин­стру­мен­тал­ни из­след­ва­ния на ця­ло­то на­се­ле­ние. А въп­рос­ни­кът не стру­ва ни­що, са­мо че тряб­ва да стиг­не до от­дел­ния чо­век, а то­ва ве­че включ­ва и ед­но ак­тив­но от­но­ше­ние в съ­щия то­зи чо­век към соб­стве­но­то му здра­ве. Един въп­рос­ник за оцен­ка на рис­ка от ди­а­бет, с кой­то ние ра­бо­тим от над 10 го­ди­ни и е ши­ро­ко при­ет в Ев­ро­па е ФИН­ДРИСК. Той мо­же да бъ­де на­ме­рен на ин­тер­нет стра­ни­ца­та на Алек­сан­дров­ска бол­ни­ца.

По­пъл­ва­не­то на въп­рос­ни­ка трае ня­кол­ко ми­ну­ти, но до­ри и то­ва вре­ме ни "се сви­ди" ко­га­то се стре­мим нап­ри­мер към сре­ща­та с лю­би­ми­те си пер­со­на­жи от те­ле­ви­зи­он­ни­те се­ри­а­ли. А пред те­ле­ви­зо­ра обик­но­ве­но не се от­слаб­ва, а се пъл­нее. Ве­ло­си­пе­дът е пре­воз­но сред­ство, ко­е­то из­га­ря маз­ни­ни и спес­тя­ва па­ри, а ав­то­мо­би­лът из­га­ря па­ри и нат­руп­ва маз­ни­ни. Мо­гат да се да­дат и при­ме­ри за хра­не­не­то - ка­ло­ри­и­те в по­ло­вин ли­тър ви­но се рав­ня­ват на един стан­дар­тен шо­ко­лад или на 5 ча­ши ко­ла и др. Ко­га­то са на­ли­це из­лиш­ни ки­лог­ра­ми, ог­ра­ни­ча­ва­не­то на из­лиш­но­то хра­не­не (осо­бе­но ве­чер) и уве­ли­ча­ва­не­то на фи­зи­чес­ка­та ак­тив­ност са фун­да­мен­тът, вър­ху кой­то стъп­ва вся­ка ед­на пре­ван­тив­на стра­те­гия. На­ма­ле­ни­е­то на тег­ло­то тряб­ва да ста­ва пос­те­пен­но - с 2-4 кг ме­сеч­но. Вся­как­ви "ус­ко­ре­ни" стра­те­гии, ма­кар и да во­дят до крат­кот­рай­на по-го­ля­ма ре­дук­ция на тег­ло­то, са об­ре­че­ни на про­вал в дъл­гос­ро­чен ас­пект. Мо­гат да се из­пол­зват и ня­кои ме­ди­ка­мен­ти, до­ка­за­ли ефек­тив­нос­тта си в пре­вен­ци­я­та на ди­а­бе­та, но тряб­ва да е яс­но, че ни­кое хап­че ня­ма да по­мог­не, ако не се про­ме­нят на­чи­на на хра­не­не и фи­зи­чес­ка­та ак­тив­ност.
- Ко­га тряб­ва да по­се­тим спе­ци­а­лис­та ен­док­ри­но­лог? Ко­га тряб­ва чо­век да се из­след­ва за ди­а­бет?
- Ко­га­то се по­я­вят го­ле­ми­те сим­пто­ми на ди­а­бе­та - жаж­да, по­ви­ше­но ури­ни­ра­не, за­гу­ба на тег­ло въп­ре­ки по­ви­ше­ния апе­тит и др. обик­но­ве­но е ве­че къс­но да се го­во­ри за пре­вен­ция, но тряб­ва да се пос­та­ви ди­аг­но­за­та ди­а­бет и да се за­поч­не ле­че­ние с цел нор­ма­ли­зи­ра­не на кръв­на­та за­хар и пре­вен­ция на ус­лож­не­ни­я­та. То­ва е ра­бо­та на ле­ка­ря. Как­то ве­че ка­зах, ран­ни­те ета­пи на ди­а­бет­ния кон­ти­ни­ум мо­гат да бъ­дат по­до­зи­ра­ни на ба­за­та на нат­руп­ва­не на рис­ко­ви фак­то­ри. Спо­ред Аме­ри­кан­ска­та ди­а­бет­на асо­ци­а­ция скри­нинг при асим­птом­ни бол­ни с ин­декс на те­лес­на ма­са над 25 (тег­ло­то, раз­де­ле­но на квад­ра­та на ръс­та в мет­ри) се на­ла­га при на­ли­чие още на по­не един от след­ни­те рис­ко­ви фак­то­ри: обез­движ­ва­не; пър­ва ли­ния род­ни­на с ди­а­бет; же­ни ро­ди­ли ед­ро де­те - над 4,0 кг или ди­аг­нос­ти­ци­ра­ни с гес­та­ци­о­нен за­ха­рен ди­а­бет; ар­те­ри­ал­на хи­пер­то­ния (>140/90 мм ж.ст.); ни­сък "до­бър" хо­лес­те­рол ( < 0.9 м­мол/л) или ви­со­ки триг­ли­це­ри­ди (> 2.8 м­мол/л); же­ни­те със син­дром на по­ли­кис­тоз­ни­те яйч­ни­ци; пре­ди­а­бет­но със­то­я­ние; зна­чи­тел­но зат­лъс­тя­ва­не; дан­ни за сър­деч­но-съ­до­во за­бо­ля­ва­не. Тес­ту­ва­не­то за­поч­ва след 45 го­диш­на въз­раст.
- За­що е важ­но сво­ев­ре­мен­но­то ус­та­но­вя­ва­не на ди­а­бе­та?
- То­ва е важ­но, за­що­то, ако ди­а­бе­тът не е ди­аг­нос­ти­ци­ран, те­зи хо­ра не се ле­ку­ват и съ­от­вет­но ди­а­бет­ни­те ус­лож­не­ния се по­я­вя­ват и прог­ре­си­рат. Мно­го чес­то ди­аг­но­за­та се пос­та­вя имен­но по­ра­ди ус­лож­не­ни­я­та. А всич­ко то­ва мо­же да се пре­дот­вра­ти или най-мал­ко­то за­ба­ви, ако се от­крие нав­ре­ме за­бо­ля­ва­не­то.
- Как се пос­ти­га до­бър кон­трол на ди­а­бе­та и как­во всъщ­ност оз­на­ча­ва "до­бър кон­трол"?
- При на­ли­чен ди­а­бет всич­ки уси­лия тряб­ва да бъ­дат на­со­че­ни към доб­рия и пос­то­я­нен кон­трол на кръв­на­та за­хар. Нап­ри­мер гли­ки­ра­ни­ят хе­мог­ло­бин е доб­ре да бъ­де под 7, а още по-доб­ре - под 6,5%, ако то­ва мо­же да се пос­тиг­не без риск. И тук тряб­ва да под­чер­тая, че то­ва не е ра­бо­та са­мо на ле­ка­ря, а и про­я­ва на гри­жа за се­бе си от са­мия па­ци­ент. Ако той са­ми­ят се от­на­ся неб­реж­но със се­бе си и за­бо­ля­ва­не­то си ни­кой не мо­же да му по­мог­не. Са­мо че от пос­лед­ни­те го­ле­ми про­уч­ва­ния при де­сет­ки хи­ля­ди па­ци­ен­ти с ди­а­бет ста­на яс­но, че са­мо кон­тро­лът на кръв­на­та за­хар не е дос­та­тъ­чен. Съ­що та­ка тряб­ва да се нор­ма­ли­зи­рат ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не, мас­ти­те в кръв­та, пи­коч­на­та ки­се­ли­на и др. Доб­ри­ят кон­трол включ­ва всич­ко то­ва.
- Кои са ос­нов­ни­те ба­ри­е­ри за пос­ти­га­не­то на до­бър кон­трол?
- Ле­че­ни­е­то на ди­а­бе­та днес е ед­но пар­тньор­ство меж­ду ле­ка­ря и па­ци­ен­та, и все­ки тряб­ва да се спра­вя с пре­диз­ви­ка­тел­ства­та на то­ва не­ле­ко за­бо­ля­ва­не - хи­пог­ли­ке­мии, кон­трол на те­лес­но­то тег­ло, обу­че­ние и мо­ти­ва­ция на хо­ра­та със за­ха­рен ди­а­бет, спаз­ва­не на наз­на­че­но­то ле­че­ние.
- Въз­мож­но ли е доб­ре ле­ку­ван па­ци­ент с ди­а­бет да жи­вее до нап­ред­на­ла въз­раст нор­мал­но и без ус­лож­не­ния? Как­ви са пол­зи­те от пос­ти­га­не­то и под­дър­жа­не­то на до­бър кон­трол на ди­а­бе­та?
- Бе­зус­лов­но - да. Ле­че­ни­е­то на ди­а­бе­та е ед­но из­пи­та­ние за па­ци­ен­та - ме­ре­не на кръв­на за­хар, кон­трол на хра­не­не­то, фи­зи­чес­ка­та ак­тив­ност, ежед­не­вен при­ем на ле­кар­ства или ин­жек­ции. То­ва е пре­диз­ви­ка­тел­ство и за здрав­на­та сис­те­ма, за­що­то ди­а­бе­тът изис­ква зна­чи­тел­ни сред­ства по- но­ви­те ле­кар­ства са по-доб­ри, но и по-скъ­пи от ста­ри­те. Но наг­ра­да­та са го­ди­ни жи­вот и то с доб­ро ка­чес­тво и без ин­ва­ли­ди­за­ция.
- Нас­ко­ро бе от­крит цен­тър за пре­вен­ция на за­ха­рен ди­а­бет тип 2 и ус­лож­не­ни­я­та му в "Алек­сан­дров­ска" бол­ни­ца. Как­ви ус­лу­ги се пред­ла­гат в цен­тъ­ра и мо­же ли все­ки да го по­се­ти? Кой тряб­ва да го по­се­ти?
- Цен­тъ­рът е от­крит чрез фи­нан­си­ра­не по сед­ма рам­ко­ва прог­ра­ма на Ев­ро­пей­ския съ­юз. Ка­то пар­тньор Алек­сан­дров­ска бол­ни­ца нап­ра­ви всич­ко не­об­хо­ди­мо да съз­да­де ус­ло­вия за раз­гръ­ща­не на цен­тъ­ра, въп­ре­ки слож­ни­те вре­ме­на, в ко­и­то жи­ве­ем. По­мог­на­ха и да­ри­те­ли, заг­ри­же­ни за бор­ба­та със за­бо­ля­ва­не­то. В цен­тъ­ра са съб­ра­ни на ед­но мяс­то мно­го ви­со­коква­ли­фи­ци­ра­ни ле­ка­ри и но­ви апа­ра­ти за ран­на ди­аг­нос­ти­ка на ди­а­бет­ни­те ус­лож­не­ния. Цел­та е да бъ­дат вклю­че­ни в пре­ван­тив­на прог­ра­ма най-ви­со­ко-рис­ко­ви­те ли­ца - те­зи с пре­ди­а­бет - на­ру­ше­на гли­ке­мия на глад­но (6.1-6.9 м­мол/л) и/или на­ру­шен въг­ле­хид­ра­тен то­ле­ранс (стой­ност на вто­рия час от об­ре­ме­ня­ва­не­то с глю­ко­за = 7,8-11,0 м­мол/л), или гли­ки­ран хе­мог­ло­бин = 5.7 - 6.4%. Ако от­го­ва­рят на те­зи ус­ло­вия те тряб­ва да ни по­тър­сят. Ще бъ­дат из­след­ва­ни, обу­че­ни и прос­ле­дя­ва­ни за срок от 2 го­ди­ни. След включ­ва­не в прог­ра­ма­та гри­жи­те за тях по от­но­ше­ние на пре­вен­ци­я­та на ди­а­бе­та ще бъ­дат без­плат­ни. По­ве­че под­роб­нос­ти, те­ле­фо­ни за връз­ка и др. мо­гат да се на­ме­рят на стра­ни­ца­та на Алек­сан­дров­ска бол­ни­ца.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com