Самоубийството е грях, а социалните проблеми - добро оправдание за него, смята Калин Терзийски
- Кайо, жена пламна пред Президентството година след серията самозапалвания, при които 6-7 души загубиха живота си. Какво може да подтикне човек да избере подобна мъчителна смърт?
- Когато ми се обадихте за това интервю и ми казахте, че ще ми изпратите въпроси, аз веднага се обадих на колеги, чието мнение ценя - психиатри и психолози. Самият аз съм работил като психиатър в миналото. И така. Най-разумното, което чух от моите колеги и което всъщност беше наше общо мнение, е, че да се правят прибързани и тенденциозни изводи при такива случаи е неправилно. И аз бих допълнил - глупаво. Но още повече - когато се извличат тенденциозни изводи - примерно, че тези самоубийства означават, че политиците са докарали хората до самоубийство - такива едни крайни, ограничени и тенденциозни изводи са и престъпни.
Да се тълкува самоубийството на една жена с психично заболяване ето така: Управляващите докараха хората до самозапалване - такова тълкование е особено зловредно, ограничено и малоумно. Така, за съжаление, правят повечето журналисти и писачи, появяват се такива мнения във фейсбук, пък и политици извличат някакви ползи от едни такива изводи. Ужасно. Една трагедия се използва за нагнетяване на обществен песимизъм и отчаяние и още по-лошо - за политиканстване и интриги - така се случва. И аз съм натъжен от това. Самоубийството по принцип никога не се дължи на чисто социални причини.
Обикновено причините са лични, а социалните са съпровождащи и даже някак служат като оправдание на самоубиеца пред собствената съвест. Все пак самоубийството е грях. И ако се самоубиваш - някак съвестта ти търси някакво оправдание - а социално значимите проблеми са добро оправдание. Винаги можем да обвиним за смъртта политиците. Но смъртта си е наше лично дело. Много пъти съм казвал: нека се откажем от този инфантилен социализъм. При който системата, държавата и институциите са ни виновни за всичко и всяка вина се хвърля върху тях. Не ги защитавам. Институциите в България заслужават не само порицание, но и бой, образно казано. Но не искам да се интригантства, особено когато става въпрос за лични трагедии. Нека не извличаме глупави и повърхностни политически изводи от всяко нещо.
- Очаквате ли да има нова вълна от подобни драматични опити за самоубийства, както това стана миналата година?
- За съжаление може и да има. Това са такива избухвания на епидемични психози. Хората, които са по-лесно внушаеми, са склонни да подражават. Дори и на такива ужасни постъпки.
- Имат ли вина медии и социални мрежи, които популяризират подобни ситуации?
- Определено. И вината е най-вече именно в тия мрачни, обвинителни и песимистични трактовки, които правят медиите. Те говорят за такива случаи горе-долу така: Ето докъде ни докараха!
И дори когато завали сняг, това пак е повод за ужасен вой и обвинения. Ние сме царе в това да търсим и намираме вина. А това е, защото самите ние се чувстваме вечно виновни. И за да се защитаваме - обвиняваме другите. Най-често - държавата, властта, институциите. Защо никой не е обвинил своя личен работодател - и то - право в очите - че му плаща малко? Ами защото нямаме дупе за такава смелост, затова!
И така - тези, които се чувстват вечно виновни, те вечно търсят вина у другите.
Нападението е най-добрата защита. Хора, които се чувстват виновни за проваления си живот, са силно склонни да търсят вина - в природата, Бог, държавата, властта и така нататък. Аз по принцип никога не съм харесвал властта. Но много добре знам, че отговорността за това животът ми да е добър е само и само моя. Моя!
- Психиатри предупредиха, че е особено опасно подобен акт да се героизира. Как трябва да се говори за тези проблеми?
- Казвам: Мъчно ми е за тази жена. Казвам: Такива хора трябва да се лекуват много внимателно. Казвам: За това са отговорни роднините й, лекарите, които се занимават с нея, близките й, здравеопазните органи. Казвам също: Самоубийството е грях. И също така - самоубийството най-често е продукт на болест. Тези двете, последните, изглеждат противоречиви. Но при по-задълбочено мислене ще открием, че не са.
- При предишната вълна отново разговаряхме с вас и вие казахте, че далеч по-често от самозапалвания виждате "мадами със силиконови устни и гърди, които си купуват ботуши за 1800 лева". Каква е най-честата гледка, която се запечатва в съзнанието Ви днес?
- Същото. В България, за която вечно пищим - за бедността на милите й хора - могат да се видят на квадратен метър повече беемвета, отколкото в Бавария. И ги карат хора с вид на говеда. Помислете за това.
- Нарасна ли според вас отчаянието и чувството за безизходица у хората? Какво може да ни спаси?
- Нараснало е. И това се дължи на това, че се говори само в тази посока: Колко сме отчаяни, колко сме зле! Ами ако един човек по цял ден повтаря, че е зле и отчаян - той наистина ще стане такъв. А ако и от телевизии, вестници и радиа му повтарят непрекъснато, че е отчаян -просто няма начин да не стане такъв! А аз 100 пъти съм казал: България по ниво на живот, по индекс на човешко развитие е 57-а от 189 страни! Ние далеч не сме една от бедните и окаяни страни! Даже не сме и по средата. Доста пред средата сме. Но по отчаяние наистина сме много напред. А човек сам решава, по дяволите, отчаян ли да бъде или не!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
