Мариана Банчева, зам.-министър на образованието
- Г-жо Банчева, досега не сме имали изпити и избори в толкова кратък интервал от време. Ще се справят ли училищата?
- Това наистина е уникална система ситуация. Но досега училищата са се справяли еднакво добре и с подготвянето на училищните сгради за изборни секции, и с подготвяне за изпити. Предвидено е достатъчно време, за да приключат изпитите в четвърти клас, да се проведат изборите и след това залите отново да бъдат подготвени за изпитите след 7 и 12 клас.
- Винаги се казва, че няма да има изтичане на темата, но веднъж това се случи. Как ще я пазите тази година и как ще се борите с преписвачите?
- Над 11 милиона са комбинациите, които могат да бъдат направени на изпита български език и литература в 12 клас. Няма как някой да знае предварително точната комбинация, нито по кой текст от общо 30 варианта учениците ще трябва да пишат съчинение. Всяка година медиите присъстват на генерирането на теста и възможността той да изтече е само след като се качи на сайта на министерството и всяко училище с уникална парола изтегли съответния вариант.
Аз знам, че всяка година има деца, които успяват да препишат. Но това са единици на фона на над 120 000 ученици, които ще се явят на изпити след 7 и 12 клас. Така че да съсредоточаваме усилията на системата върху това как да ограничим възможността да препишат 10 или 20 деца може би изисква същото време и енергия, които биха били по-полезни, ако помислим как да гарантираме условия за спокойно протичане на изпитите на всички 120 000.
Децата се разпределят в класни стаи, където максималният им брой е 15. Има по двама квестори. Много сериозно внимание се обръща всяка година те да са инструктирани и да поемат отговорност за ставащото в стаята. Поради допуснати грешки през изтеклите години вече има наказани квестори и директори. Но въпреки всичко има деца, които преписват. Нужно е достатъчно ясно да говорим на учениците защо резултатът, който показваш на изпита, трябва да е продукт на твоите собствени усилия. Защото след това, когато се реализираш в живота, възможностите да преписваш намаляват. Пазарът на труда изисква ерудирани хора, които могат да мислят. Работодателите търсят креативни и комбинативни хора, които знаят къде да търсят съответната информация, могат да превключват от една ситуация към друга. И тези нагласи, които са свързани с готови схеми, стават неадекватни на новите изисквания. Ние недостатъчно ясно говорим за тези неща в семейството и училището. Ще постигнем много повече със саморегулиране на процеса на преписване, отколкото ако се съсредоточим върху инвестирането на финансови средства в различни технически приспособления, с които да намалим възможностите за преписване.
- Много се коментира проблемът с приема в първи клас. Ще се променят ли критерии?
- Особените случаи, свързани с приема в първи клас, са в няколко областни града, сред които и София. Има квартали с по-голям процент малки деца и райони, където има по-голяма разпиляност на децата. В същото време училищата въвеждат и целодневна организация на учебния процес вече и в четвърти клас. Те трябва внимателно да балансират между броя на паралелките, които могат да си позволят да приемат в първи клас, и капацитета на училището като класни стаи, за да могат четвъртокласниците да учат цял ден. Нормално е да прилагат различни критерии, с които да придават по-голяма тежест на едни желания пред други. Не може да бъде направена критерийна система, която да е еднакво справедлива към всички. Единственият вариант е жребият, но това няма да удовлетвори родителите. Освен това няма едно училище, което да е най-добро за всички. Същото важи и за учителите. Има по-строги преподаватели, както има и по-либерални. Много е важно да се напаснат моделите и очакванията за възпитание, които имат родителите, с моделите на учителите. Понякога детето може да попадне в училище, което е пожелало предварително, но учителят да не отговаря на очакванията на родителите. Няма как да регулираме нещата с еднотипни решения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com