Преображенският манастир е крепост на духа

Чу­до спа­ся­ва хра­ма и мо­на­си­те от срут­ва­щи се ска­ли

Преображенският манастир е крепост на духа | StandartNews.com
  • Стро­ен е от Ус­та Ко­лю Фи­че­то, ико­ни­те са ри­су­ва­ни от За­ха­рий Зог­раф
  • Чу­до спа­ся­ва хра­ма и мо­на­си­те от срут­ва­щи се ска­ли

Пре­об­ра­жен­ски­ят ма­нас­тир е най-го­ле­ми­ят сред ве­ли­ко­тър­нов­ски­те и чет­вър­ти в стра­на­та след Рил­ския, Бач­ков­ския и Тро­ян­ския. Раз­по­ло­жен е на 7 км от Ве­ли­ко Тър­но­во в го­рис­тия про­лом Дер­вен­та, под пе­ще­ри­те на скал­ния ве­нец на Бе­ля­ков­ско­то пла­то. Из­вес­тен е с то­ва, че раз­по­ла­га със соб­стве­на биб­ли­о­те­ка, има и му­зей­на ек­спо­зи­ция, в ко­я­то мо­гат да се ви­дят ис­то­ри­чес­ки до­ку­мен­ти, цен­ни сред­но­ве­ков­ни бъл­гар­ски кни­ги и ико­ни.

Праз­ни­кът на ма­нас­ти­ра е на 6 ав­густ, Пре­об­ра­же­ние Гос­под­не - яв­я­ва­не­то на Исус Хрис­тос пред три­ма­та си уче­ни­ци Пе­тър, Яков и Йо­ан.

Ос­но­ван е през XI век ка­то ме­тох на Ва­то­пед­ския ма­нас­тир в Атон. По­лу­ча­ва ав­то­ном­ност око­ло 1360 г., ко­га­то ца­ри­ца Те­о­до­ра-Са­ра и си­нът й цар Иван Шиш­ман да­ват мно­го па­ри за не­го­ва­та ре­кон­струк­ция и ре­монт, за­то­ва се на­ри­ча още "Са­рин" или "Шиш­ма­нов" ма­нас­тир.

В го­ди­ни­те на тур­ско­то роб­ство ма­нас­ти­рът е опо­жа­ря­ван ня­кол­ко пъ­ти от кър­джа­лии и да­а­лии, след ко­е­то е изос­та­вен и раз­ру­шен.

На се­гаш­но­то си мяс­то той е из­диг­нат и об­но­вен през 1825 г. от рил­ския мо­нах отец Зо­тик.

Раз­ре­ше­ние за въз­ста­но­вя­ва­не на ста­ра­та цър­ква е да­де­но от сул­тан Мах­муд хан чрез спе­ци­а­лен фер­ман, из­да­ден през 1832 г. Още по вре­ме­то на отец Зо­тик Пре­об­ра­жен­ски­ят ма­нас­ти­рът се прев­ръ­ща в ед­но от глав­ни­те кул­тур­ни и ре­во­лю­ци­он­ни сре­ди­ща в Тър­нов­ско.

Сгра­ди­те му са раз­по­ло­же­ни в пра­во­ъ­гъл­ник око­ло зас­тлан с кал­дъ­ръм двор, за­сен­чен от ста­ри ас­ми. Глав­на­та цър­ква "Пре­об­ра­же­ние Гос­под­не" е за­поч­на­та през 1834 г. от учас­тни­ка във Вел­чо­ва­та за­ве­ра (1835 г.) майс­тор Ди­ми­тър Со­фи­я­ли­я­та, а след обес­ва­не­то му е до­вър­ше­на от Ус­та Ко­лю Фи­че­то, кой­то про­дъл­жа­ва стро­и­тел­ство­то на ма­нас­ти­ра. През 1857 г. той за­вър­шва юго­из­точ­но­то кри­ло с мал­ка­та гос­тна и офор­мя глав­ния вход с ко­ло­на­да­та. В 1861 г. из­граж­да кам­ба­на­ри­я­та с ча­сов­ни­ка. Мал­ка­та цьрква "Бла­го­ве­ще­ние" из­ди­га през 1863 г. вър­ху подзем­ния па­рак­лис "Св. Ап. Ан­дрей", стро­ен от Ди­ми­тър Со­фи­я­ли­я­та през 1834 г.

В Пре­об­ра­жен­ския ма­нас­тир се на­ми­ра и един от най-кра­си­ви­те звъ­нар­ни­ци, из­гра­ден от майс­тор Ко­лю Фи­че­то.

Стро­и­тел­ство­то про­дъл­жа­ва и след Ос­во­бож­де­ни­е­то. В 1891 г. е за­вър­шен гро­бищ­ния па­рак­лис "Въз­кре­се­ние Ла­за­ро­во", а в 1894 г. е из­диг­на­та от ля­во на вхо­да ви­со­ка­та три­е­таж­на сгра­да с тра­пе­за­ри­я­та, ма­гер­ни­ца­та и игу­ме­нар­ни­ца­та с биб­ли­о­те­ка­та.

Сте­но­пи­си­те в глав­на­та цър­ква "Пре­об­ра­же­ние Гос­под­не" са ри­су­ва­ни през 1849-1851 г. от въз­рож­ден­ския са­мо­ков­ски майс­тор За­ха­рий Зог­раф. Го­ле­ми­те ико­ни от ико­нос­та­са са от съ­щия майс­тор. В дес­ния до­лен ъгъл на хра­мо­ва­та ико­на "Пре­об­ра­же­ние" той е ос­та­вил под­пи­са си, а в се­ве­ро­за­пад­ния ъгъл на жен­ско­то от­де­ле­ние е из­пи­сал и своя ав­то­пор­трет, не­пос­ред­стве­но до сла­вян­ски­те прос­ве­ти­те­ли Ки­рил и Ме­то­дий. Ико­нос­та­сът е от трев­нен­ски майс­то­ри. Осо­бе­но кра­си­ва е ажур­на­та рез­ба на цар­ски­те вра­ти.

Тук се на­ми­ра и един от най-въз­дейс­тва­щи­те бъл­гар­ски сте­но­пи­си - Ко­ле­ло­то на жи­во­та.

По вре­ме на Рус­ко-тур­ска­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на /1877-1878г./ в ма­нас­ти­ра е нас­та­не­на Во­ен­на бол­ни­ца. За бла­го­дар­ност след Ос­во­бож­де­ни­е­то рус­ки­те вой­ни по­да­ря­ват на ма­нас­ти­ра кам­ба­ни­те, по­ли­ле­и­те и бо­гос­лу­жеб­ни кни­ги за цър­ква­та. В ма­нас­ти­ра се па­зят цен­ни ико­ни от трев­нен­ския майс­тор Па­па Ви­тан Мла­ди и ака­де­мич­но шко­лу­ва­ния пред­ста­ви­тел на Са­мо­ков­ска­та шко­ла Ста­нис­лав Дос­пев­ски, бра­тов син на За­ха­рий Зог­раф.

Чу­до­то: на 6 юли 1991 го­ди­на от скал­ния ве­нец над ма­нас­ти­ра се от­къс­ва го­лям обем скал­на ма­са и па­да в дво­ра на све­та­та оби­тел, бли­зо до цър­ква­та. Ка­мъ­ни­те се сто­вар­ват вър­ху част от мо­на­шес­ки­те ки­лии и ги сри­ват със зе­мя­та. Чуд­но­то е, че при то­ва сру­ти­ще не са­мо ня­ма пос­тра­да­ли хо­ра, а хра­мът ос­та­ва не­по­кът­нат - ед­но го­ля­мо пар­че ска­ла се тър­ка­ля пра­во към цър­ква­та, но бла­го­да­ре­ние ча­сов­ни­ко­ва­та ку­ла до не­го, ко­я­то ка­то ве­рен страж ся­каш се опъл­чва сре­щу па­да­щи­те ска­ли, се раз­цеп­ва на две и ми­на­ва от две­те й стра­ни без да я пов­ре­ди.  Част от ска­ла­та и до днес стои там. След то­ва с по­мощ­та на да­ре­ния по­ра­же­ни­я­та са поп­ра­ве­ни.

То­ва не е пър­во­то срут­ва­не на ска­ли над ма­нас­ти­ра, но как­то при то­ва, та­ка и при ни­кое от пре­диш­ни­те свли­ча­ния, ня­ма на­ра­не­ни хо­ра.

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай