Защо се увеличават дълговете на фирмите и защо българските предприемачи все по-бавно и по-трудно си събират борчовете от партньори и клиенти? И тук сме последни в Европа, а това се отразява на възможностите за развитие на бизнеса и обрича фирмите на липса на инвестиции и отказ от развитие. Какви са причините за това и за перспективите в близко бъдеще попитахме Райна Миткова-Тодорова, управител на ЕОС Матрикс, една от водещите компании за събиране на дългове.
Най-добре се справят търговците, затъват спедиторите, транспортът и земеделците, казва Райна Миткова
Райна Миткова е управител на ЕОС Матрикс. Тя коментира пред "Стандарт" защо за втора поредна годна българските фирми са най-лошите платци в Европа, както сочат данните от проучването на ЕОС „Европейски навици за плащане 2016".
- Госпожо Миткова, коя е причината българите да сме първи по неплащане на задълженията си?
- Причината трудно може да бъде открита в лошата икономическа ситуация, защото, както се вижда, икономиката се подобрява. Ключът за нас е в твърде големия оптимизъм на българския бизнес. Очаквайки едно по-добро бъдеще и подобряване на собственото си положение, бизнесът свали фокуса от събиране на вземанията си. И просрочията нарастнаха. Фирмите в момента са фокусирани върху основната си дейност – да произвеждат, и събирането на дълговете остава на по-задно място. А несъбрани вземания стават все по-големи.
- Кои браншове са най-добре, с най-малко несъбрани борчове?
- Нашето проучване разпределя най-общо клиентите в три сектора – търговия, промишленост и услуги. И въпреки схващането, че търговията е най-рисковият отрасъл, там забавените плащания са все по-малко в сравнение с предходните години. Традиционно добрите сектори, при които няма проблеми, са IT, фармацевтиката... На другия полюс с големи рискове са спедиторската дейност, сухопътният транспорт, селското стопанство донякъде – то зависи от получаването на субсидиите от ЕС, от климата и реколтата. Изненадващо е, че търговският сектор, който традиционно е считан за изключително рисков, подобрява събираемостта си. Единствено при него делът на просрочените вземания намалява, макар и с един процент в сравнение с м. г., във всички други сектори се увеличава. Това подобрение обясняваме с все по-нарастващата тенденция търговците да си партнират с външни специалисти при събирането на задълженията си. Според проучването над половината търговски компании си партнират с външни колекторски агенции или медиатори, ползват специализирана помощ, за да съберат вземанията си.
- Ще се подобрят ли нещата, ако фирмите престанат да са толкова толерантни и свият срока на отсроченото плащане, ще се подобри ли дисциплината?
- Категорично да, точно това се случва в Европа и по света. Колкото са по-ниски сроковете на отложено плащане, толкова по-ниски са и просрочията. И понеже ние обичаме да се сравняваме – ето, Германия е един традиционен първенец в тези класации и там тези срокове са най-ниски в Европа – 23 дни средно се отлага едно плащане. Забавените фактури там също са най-малко. Това е един много добър и дисциплиниращ инструмент. Нашата прословута толерантност този път си прави лоша шега. Според проучването обаче сроковете на отложените плащания у нас вместо да намаляват, се увеличават – от 33 на 36 дни. Като превенция срокът на отложено плащане обаче е един добър инструмент.
- ЕОС е фирма за събиране на дългове, каква е цената на извънсъдебното събиране и кой плаща разходите?
- В извън съдебното събиране на дългове цената се заплаща от кредитора. Тя не се начислява върху сметката на длъжника. Кредиторът преценява доколко бързо иска своите пари и каква комисиона е склонен да плати – все пак времето е пари. Колкото е по-"младо" вземането, толкова и цената е по-ниска, т. е. кредиторът плаща по-малко, защото такива дългове се събират по-лесно и по-бързо. И обратно - колкото повече е отлагането, толкова по-трудно става. При над пет години закъснение вече се прибягва до събиране по съдебен път. При съдебното събиране всички такси са законово установени. Когато се договаряме с клиент за междуфирмено събиране на задължения, тогава ние получаваме комисиона, дългът в този случай не е обект на покупко-продажба.
- Какви са причините да сме в дъното на класацията за изрядност при палащанията на задължения?
- В последните години задлъжнялостта на бизнеса, и по-специално междуфирмената задлъжнялост, са обект на множество обсъждания и тревоги. Няма официална статистика за размера на дълга, но по данни на БСК сумата е над колосалните 180 млрд. лева. Обяснението е, че бизнесът е зле финансово, защото няма свободни средства поради просрочените плащания на своите клиенти. Получава се един омагьосан кръг – от една страна предприемачите не могат да се разплатят с клиентите си, от друга - дават прекалено големи срокове на отложено плащане. При гражданите причините за неплащане пък са безработицата и оттам липсата на пари. Такава е и общата тенденция в цяла Европа. Въпреки че в България икономическата ситуация се подобрява и безработицата намалява, явно все още темповете не са задоволителни.
- Какво се случва при бизнеса, когато не може да си прибере парите?
- За съжаление печалбите падат и все повече бизнеси затъват. Много ключово е отново липсата на ликвидни средства и това връзва ръцете на фирмите да се разплащат с доставчици и служители. За инвестиции за съжаление изобщо не може и да се мисли. Възможностите на компаниите за допълнително финансиране от финансови институции са доста ограничени. И от този кръг не може да се излезе.
- Какви са все пак възможностите за излизане от този омагьосан кръг?
- Предприемачите твърдят, че им е много трудно да дисциплинират клиентите си, да ги накарат да плащат. Изход от това положение трябва да се търси не след като се е обърнала колата, а преди това – да проверяват, да проучват бизнес партньорите си и клиентите, тяхната платежоспособност. За съжаление българският бизнес няма този навик. Когато се започват нови бизнес взаимоотношения, много рядко се сещаме да проверим какво е финансовото състояние на компанията, с която влизаме в договорни връзки, доколко е добър бизнес моралът й. Трябва да си направим сметка какъв кредитен лимит можем да отпуснем, колко време можем да дадем като отложено плащане и да не отстъпваме от него. Това са все неща, които трябва да имат предвид българските предприемачи и да ги спазват стриктно.
- Смятате ли, че това може да се случи в обозримо бъдеще ? Как може да се промени манталитетът, да се подобри картината и какви усилия са нужни?
- Ние, българите, винаги сме мислели, че сме негативисти, едва ли не черногледи и песимисти. Оказва се обаче, че българският бизнес традиционно е един голям оптимист. Запитани за това как виждат бъдещето, повечето мениджъри в последните две-три години казват: „Нещата ще се подобряват трайно." И тези ентусиасти са с цели 14 процента повече от м. г. (23% през 2015 г. и 37% през 2016 г.). Но Източна Европа има точно обратните очаквания. Там 28 на сто от предприемачите са сигурни, че нещата ще се подобряват трайно, срещу 31% за м. г. Българският бизнес, релаксирайки икономическите условия и очаквайки по-розово бъдеще, за съжаление сваля фокуса от ликвидността, риска и събирането на вземанията. Той се е съсредоточил да прави страхотни продукти и услуги, но изоставя събирането на вземанията си, а това, за съжаление, е ключово за по-нататъшното развитие. Ако не можем да съберем парите си от своите клиенти, сме заплашени от ликвидна криза и изпадане в несъстоятелност.
- Каква е ролята на дружества за събиране на вземанията като ЕОС за подобряване на тази картина?
- Спестяваме на компаниите време и усилия, за да гледат основния си бизнес и да не се занимават с просрочените си вземания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
