Търговските представители трябва по-активно да помагат на бизнеса, каза Ирена Младенова, зам.-министър на икономиката и енергетиката
- Г-жо Младенова, какви са най-важните стъпки, които трябва да предприеме държавата, за да стимулира бизнесa и износа?
- Първата и най-важна роля на държавата е да създава и гарантира условията за правене на бизнес. Трябва да се помисли за това как искаме да изглежда българската икономика след 10 или 30 години и съответно какви са стъпките, за да стигнем до там. Липсва ни фокусиран и последователен подход, който да не бъде променян от всяко ново правителство. Помощ в тази посока е Иновационната стратегия за интелигентна специализация, която е качена за обществено обсъждане на сайта на Министерството на икономиката и енергетиката. Тя е фокусирана върху подкрепата на държавата към експортно ориентирани сектори и такива с висока добавена стойност, както и предхожда стартирането на ОП "Иновации и конкурентоспособност". Държавата може да предприеме и мерки за стимулиране на износа. Важно е да активизираме ролята на търговските представители, които на място както да помагат на българския бизнес, така и да работят за привличане на инвестиции в България.
Българските фирми са по-малки по размер и обем на продукцията. Затова трябва да работим за повишаване конкурентоспособността на фирмите у нас, така че те успешно да позиционират своите продукти на чуждите пазари и да се конкурират на местния. В този смисъл важна роля биха имали и обединенията под формата на клъстери, консорциуми или сдружения за експорт.
- Как могат да се развият по-перспективните дестинации за българския износ?
- Един от начините за това е участието на български фирми в международни изложения и форуми, които се организират с подкрепата на ОП "Конкурентоспособност". Тези участия са добър инструмент за по-малките фирми, които не успяват сами да организират подобни посещения и да намерят подходящи бизнес контакти. Такива инициативи са от полза за българските компании и е важно те да продължават да се реализират.
Приоритетни дестинациите за българския бизнес са държавите, с които граничим. Въпреки, че за първите пет месеца на 2014 г. при тях има лек спад в износа, страната ни продължава да има добри възможности за развитие на тези пазари. Региони, в които имаме сериозен ръст на износа и очевидно нереализиран потенциал, са азиатските пазари. Другата група е Близкият Изток и Северна Африка.
Традиционно ЕС е най-големият ни партньор, но усилията ни са насочени към диверсификация на българския износ. Например износът на България за Виетнам за периода януари-май е нараснал с почти 19%. За Индия - с 40%, а за Сингапур от 3,4 млн. евро за януари-май 2013 г., сега достига 216,6 млн. евро. Друга важна дестинация за българската продукция е Китай. Азиатската страна се нарежда на второ място сред експортните ни дестинации извън ЕС след Турция. За нас е особено важно улесняването на процедурите за внос на български храни и селскостопанска продукция в Китай. В момента България кандидатства за съответните документи за внос на млечни и месни продукти, както и фуражни култури и белен слънчоглед. Трябва да се подпишат протоколи, които да разрешат вноса на такава продукция. Имаме уверението, че процесът ще бъде ускорен. Водим аналогични преговори и с Япония, където сме в процедура по одобрение на внос на българско птиче месо.
Трябва да насърчаваме по-нишови и интересни продукти в земеделието и хранително-вкусовата промишленост. Например при етеричните масла можем да минем една стъпка по-напред в преработката, а не да изнасяме суровина. Със сериозен потенциал са и биопродуктите.
В скоро време се очаква и финализиране на процеса за свободна търговия между ЕС и Индия, което ще отвори пред българските производители перспективен пазар. Очакванията ни са за добри условия за износ на вино и алкохолни напитки, а от друга страна за съвместен бизнес и джойнт венчъри - предприятия за производство на продукти направо на индийския пазар. Влизането в сила на всеобхватното икономическо търговско споразумение между ЕС и Канада също ще разкрие нови възможности. В него се предвижда пълно премахване на митата за 99% от тарифните номера до 7 години, като за 96% либерализацията е незабавна.
- Предвид ограниченията, които Русия налага към ЕС, какви щети ще понесе родният бизнес и има ли възможност тази продукция да бъде пренасочена към други пазари?
- На национално ниво проблемът не е толкова голям. За 2013 г. износът за Русия е 573,5 млн. евро, което е 2,6% от експорта на България. От този износ селскостопанските и хранителните стоки са 9,3%. Стоките, които попадат в ограничителния списък за 2013 г. са били на стойност 10,1 млн. евро. Но не трябва да омаловажаваме предизвикателството, защото зад тези суми стоят фирми, бизнес идеи и планове. Ще мислим в посока минимизиране на загубите за бизнеса. В постоянен диалог сме с бизнес асоциациите за стимулиране на износа към трети страни. ЕС също планира мерки за намаляване на негативните последици, които се обсъждат от министрите на земеделието на страните от ЕС.
- Вече стана ясно, че има възможност новата ОП "Иновации и конкурентоспособност" да бъде одобрена преди края на 2014 г. Какви ще бъдат първите процедури по нея, за които фирмите ще могат да кандидатстват?
- След като беше изпратен предходният вариант на програмата, в началото на август получихме коментарите от Брюксел, които в момента отразяваме. Работим по следния график - до края на септември - началото на октомври да проведем разговори с ЕК по новия вариант на програмата, в който са отразени коментарите. В момента анализираме какви трябва да са първите отворени схеми. Надявам се, че ще успеем да започнем с някоя грантова схема - дали ще е еквивалент на сегашната "Технологична модернизация" или "Енергийна ефективност" е въпрос на още малко работа. Според мен трябва да направим промяна спрямо досегашния подход по ОП "Конкурентоспособност". Например да отворим процедура с дълъг срок, но с прозорци. През период от 3-4 месеца получените документи за кандидатстване да бъдат оценявани и с тези кандидати, които отговарят на изискванията, да бъдат сключвани договори. По този начин дадена фирма ще може да кандидатства по определена процедура, когато има нужда, а не когато има отворена схема. А ако проектът е бил оценен в рамките на първия прозорец, но има забележки, кандидатът ще може да коригира проекта и да го внесе наново, за да бъде разгледан в следващия прозорец.
- Какви са очакваните инвестиции в България за годината?
- Инвестициите са един от стълбовете на българската икономика, върху който кризата оказа сериозно влияние. През периода 2007-2009 г. имаше сериозен спад на инвестициите. А от 2010 г. насам нивото се колебае на нива около 1 млрд. евро годишно. Очевидно политическата нестабилност се е отразила негативно върху преките чуждестранни инвестиции в страната като за първото шестмесечие на 2014 г. има спад от 23%. За тази година Българската агенция за инвестиции е сертифицирала 15 проекта, които са на стойност 1,8 млрд. лв. и създават почти 10 хиляди нови работни места. Тези проекти тепърва ще се реализират. Около 16 други са в процес на сертифициране. С добрата данъчна политика и добрите насърчителни мерки, страната ни има потенциал за привличане и на още инвестиции, но това очевидно не е достатъчно. За инвеститорите е важно да разчитат на предвидимост, стабилност, работещи институции и защита на правата им.
Липсва ни и цялостен маркетингов подход, чрез който да бъдат консолидирани кампаниите за представянето на страна ни навън - туризъм, инвестиции, износ на българска продукция и т.н.
- А как вървят инвестициите на български компании в чужбина?
- За разлика от спада на чуждестранните инвестиции в страната, българските инвестиции в чужбина за първото полугодие са нараснали с 30%. Разбира се, в номинално изражение стойностите са много различни. През януари-юни 2014 г. българските инвестиции в чужбина са 80 млн. евро. Но тенденциите са показателни. Най-значимите инвестиции на български компании са в Сърбия, Великобритания, Австрия и Италия.
Българските инвестиции зад граница са предимно в секторите операции с недвижими имоти, услуги, преработваща промишленост и търговия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
