Валентин Николов, депутат от ГЕРБ и зам.-председател на Комисията по енергетика в парламента
- Г-н Николов, ЕС даде одобрение за газовия хъб "Балкан". Какво следва оттук нататък?
- Ние не само искахме одобрение или поощрение, но искахме повече. Премиерът постави така задачата, че чрез това, което се случи на тази конференция и съответно на двустранни и тристранни срещи, да заявят категорично позицията, че ЕК остава твърдо зад газовия хъб "Балкан. По този начин показват, че ние изпълняваме европейските изисквания на Третия либерализационен пакет и фактически всеки, който иска може да заповяда да инвестира и съответно да продава газа, който добива. А какво следва? Ще бъде създадена компания или под шапката и като собственост на "Булгартрансгаз", или на Българския енергиен холдинг. Тази компания ще направи предпроектното проучване на съответните трасета - едното, което вървеше по посока "Южен поток", и второто, което върви през Източна България, и разклонявайки се тези трасета, така че да могат да се снабдяват Източните Балкани. Задължително ще се използват и междусистемните връзки, някои от които в момента са на финална права, а други вече са изградени. Всичко това и съществуващият системен тръбопровод, който транзитира газ към Гърция и Турция и не е пълен съвсем капацитетът му, ще бъде използван за този газов хъб "Балкан".
- Безспорно големият въпрос е откъде ще дойде газът за този хъб. На какъв принцип ще бъде избран доставчикът?
- Освен газа, който очакваме евентуално, дай Боже, от добива на "Силистар", на "Хан Аспарух", на "Терес", разчитаме на румънска газ, която откриха в офшорната зона на Румъния. Разбира се, газ от TAP и TANAP. Говорим за Азербайджан, Иран, които през трасета от Турция ще дойдат в България, и, разбира се, от компресорната станция, която ще бъде построена на Александруполис. Така че трасетата вече са очертани. Разбира се, ако има желание, и ние много се надяваме, Русия също да се включи с тези тръби, които стоят във Варна и в Бургас, да направи трасе към България и да може да доставя газ към този хъб.
- Чуват се мнения на експерти, че няма смисъл от хъб, ако той е без руски газ?
- След като Еврокомисията застана зад идеята за хъба, ние вече ще имаме силата и възможността да представим този проект пред руската страна и те вече спокойно могат да преценят дали да инвестират. Аз мисля и се надявам, че те ще видят предимствата на това, защото съвсем едно е, когато влязат в ЕС през България и няма да имат пречки пред европейското законодателство и ЕК, друго е да създават съвсем нови потоци и още да нямат одобрението на ЕК и тепърва да се борят за това. Това е един вход за руска газ и те ще дойдат на готов, одобрен от ЕК проект.
- Как ще отговорите на критиките, че идеята за газов хъб не е реалистична и че проектът няма икономическа логика?
- Няма кой да каже, че няма икономическа логика, преди да е направено предпроектното проучване, но има предварителни оценки и на двете трасета, които ще струват милиард-милиард и половина евро. Чакаме и търсим стратегически инвеститор. Премиерът Борисов подчерта следното нещо - досега ние нямаме нито една магистрала, която да свързва столиците на Балканите, освен София с Истанбул, но това не е столицата все пак на Турция. Така че при всички положения Европа трябва да погледне и тази най-бедна част на Европа да бъде стимулирана и да не бъде забравена, защото по някой път ние оставаме с усещането, че гледайки еднакви по своето същество проекти, има различно мерило. Тук говорим за "Северен поток 2" и "Южен поток".
Проектът за хъба ще доведе до много работни места не само при изграждането, а, разбира се, и при експлоатацията на тези трасета. Не само това - очакваме цената на газа да бъде доста конкурентна спрямо Северна Европа, където имат комфорта на евтин газ. В момента в България не повече между 5 и 10% от крайните домакинства потребяват, докато в Европа те са над 40%, стигат до 60 на сто.
/Пред Агенция Фокус/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
