При раждането на Млада Бога дърветата се поклонили и спрели да шумят с листата си
Гадаят годината по първия гост в къщата: добрият човек носи здраве, хайманата - разруха
Иде Коледа, а след нея и Нова година. Време за празнуване, което ще рече – за веселба. И днешният българин го прави – той дни преди Коледа пълни торби и кошници с вкусни меса и колбаси, с родни и чуждоземни сладикши, купува дарове за близки и приятели. Първата му грижа е да приготви богата трапеза. По нея да има всичко, дори и това, което през цялата година не си е позволявал. За угощението на Коледа той харчи повече пари, нарушава диети, не щади времето си. Най-хубавото е, че се събират семействата. Кой където и да живее, си идва за Коледа в родния дом, ако в него още живеят родителите му. Само с тези от чужбина е малко трудно. Старците ще трябва да се радват само на обаждането им. Стига им да знаят, че там, далече, децата им са добре и щастливи.
А някога? Някога семействата постоянно са живеели заедно и е било в реда на нещата да седнат заедно на коледната трапеза. Празнуването започвало от Игнажден, наричан още Игнатий Богоносец. Той, епископът на Антиохия, сам изповядвал: „ Аз нося в сърцето си Бога”. И той като други светци, станал жертва на вярата си в Христа. Но
след неговата смърт станало чудо: император Траян спрял гонението на християните
На този ден народът изпълнява обичаи, останали от езическите времена. Той го смята за начало на новата година. Жените месят толкова колаци, колкото са членовете на семейството. Но най-важният обичай бил полазването. По първия гост в къщата се съдело за съдбата на семейството. Ако влизал добър човек, то го чака здраве, плодородие, богатство. Ако нахлуел хаймана, то това означавало разруха, болести, безпаричие...
Християнството е внедрило свое виждане за този празник. И така, върху старите обичаи вплело нови. На този ден започнали родилните болки на Богородица, които продължили до ден Коледа, когато тя родила божия син. Старите обичаи само подсилили значението на това раждане и на детето. Големият етнограф и историк Димитър Маринов е записал народни предания за раждането на Млада Бога. Според тях след като го родила, Богородица тръгнала да му търси кръстник. Срещнала свети Никола, но той й отказал с мотива, че новороденото горяло като огън. Срещнала и помолила свети Василий, но и той отказал по същата причина. Само свети Иван приел и кръстил млада Бога. Когато делили с братята си – Никола, Илия, Василий, Петър и Атанас човешките ценности, на него се паднало кумството и побратимството. Според друго предание с раждането Богородица
положила детето в златна люлка
Според изследователя, народът не е могъл да приема Бога като сиромах човек и затова го обкръжил с коприна и злато. По тази причина и другите светци от иконите са облечени в митически красиви и скъпи облекла.
Когато се родил Млада Бога, дърветата се поклонили и спрели да шумят с листата си. Само едно – трепетликата не спряла, заради което Богородица я проклела вечно да трепери. Птиците спрели да пеят, за да не събудят новороденото. Само една - кукувицата, не спряла. И тя била прокълната от Богородица.Такива приказки разказвали някога бабите на днешните баби, когато били деца.
И Коледата води началото си от предхристиянските времена. Тъй като през декември денят ставал къс, хората си мислели, че слънцето умирало, но в края на месеца отново се раждало. Този ден бил празнуван като ден на раждащото се слънце. Празнували египтяни, асировавилонци, перси, индуси и други народи. В началото на новата ера италианците започнали да празнуват
Календе – ден, в който принасяли дарове на боговете
разменяли си дарове, угощавали се богато, пожелавали си щастие. От тях много народи взели този празник. Славяните също празнували на Календе, но в чест на бога на плодородието Даждбог. Църквата не могла да забрани старите обичаи и ритуали и слела Календе с Рождество Христово. Така християнството се утвърждавало с по-голяма сила.
Днес в нашия празник има обичаи и от двете ери. Наричаме го Коледа, но в някои села на Северозапада стари хора го наричат Коленда, Колада.
На 24 декември се празнува Бъдни вечер или малката Коледа. Вярва се, че Христос се родил тази вечер, но майка му съобщила за това на следния ден. На нея са посветени най-много обичаи, но главните са особената трапеза и дървото-бъдник в огнището. Трапезата е тържествена и продълговата. В някои села слагат слама, символ на яслата, в която се родил Христос и върху нея, покрита с месали, редят обредните хлябове и ястията.
Хлябовете са боговица, колак, светец
божичник и други. Брашото за тези хлябове е сято три пъти, а водата донесена от млада булка рано сутринта. По хляба от тесто се правят различни фигури – на къщата, на стопанството, на двора и животните. Не случайно това се смята за начало на скулптурата. Ястията са постни – търкан боб, сарми с ориз, пълнени чушки, варена царевица, тиквеник. За вечерята всички застават прави, а най-възрастният мъж прекадява трапезата три пъти.Тя не се вдига през цялата нощ. На сутринта децата се търкалят в сламата за здраве, а младите булки – за да раждат по-лесно. По въглените от бъдника се гадае за годината – ако са посипани с пепел – добра ще е, ако са почернели – зло ги чака.
Когато пропеят първите петли, из селата се разнасят песните на коледарите. Те тръгвали на групи из къщите. Славославяли стапаните – към по-богатите се обръщали с болярино, към другите – със Станинине, господине и им изказвали най-добри пожелания – овците и козите им да родят много яренца и агнета, кравите – пъргави телета, конете – златогриви кончета и т.н.
Някога
всяка махала си имала своя коледарска дружина
Това били млади мъже и ергени, които дни преди това разучавали коледарските наричания и благопожелания. Днес в селата няма кой да коледува. Някъде събират по 5-6 млади мъже или момчета и те тръгват като някога. Бързо минаваме цялото село, защото повечето от къщите са заключени – старите са си отишли, а младите са далече от домовете си, ракзава коледар от село Градец, Видинско.
На следния ден е същинската Коледа. Най-важният ритуал е заколването на свинята. Тя се смята за мръсно животно и не може да служи за жертвоприношение. Трапеза със свинско не се кади. Но на Коледа и това се разрешава.То е основното ястие на трапезата. В началото приготвяли ястия само от главата и краката, но днес – от цялата свиня. Друг ден, в който това да се прави – няма.
Празникът продължава и на 26 декември, когато църката почита пресвета Богородица, свети Йосиф Обручник и цар Давид. Хората си гостуват едни на други, сядат на богати трапези, ядат и пият. Никой не работи нищо. Коледата продължава. Същото е и на следния ден – 27 декември, а той е Стефанов ден. На него няма обичаи, които да се спазват. През петте дни има много именници, които празнуват по същия начин – с посрещане на гости, ядене, пиене и благопожелания. Така е било някога, така е и днес...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
