В последните години все по-малко млади хора се ориентират към физиката въпреки зашеметяващите открития, които се правят в тази сфера. Какво да очакваме от физиците, каква част от Вселената не познаваме и защо всичко това не е интересно за младите българи, попитахме доц. Леандър Литов, ръководител на българския екип в ЦЕРН. Той е и в журито на тазгодишното издание на конкурса "Мтел Медия Мастърс", в който се състезават журналистически публикации, фокусиращи общественото внимание върху новите технологии, иновациите и науката. Церемонията по награждаването ще се състои на 30 октомври в Модерен театър. Неин специален гост на церемонията ще бъде неврологът от Оксфорд баронеса Сюзън Грийнфийлд. В София тя ще говори за това как новите технологии влияят върху човешкия мозък и го променят.
В ХХI век децата ни учат физика от ХIХ, как да изберат тази специалност
- Доц. Литов, какво се очаква, след като адронният колайдер в ЦЕРН заработи отново догодина? Да чакаме ли нови открития?
- Ние спряхме работата му през февруари 2013 г. Целта беше да се увеличи енергията на ускорителя, да се увеличи интензивността на сноповете, с които работим, и едновременно с това да подготвим детекторите да работят при по-високите енергии. Това не е проста задача. През февруари - март следващата година ускорителят трябва да заработи и ще започнем набор на данни, който ще продължи 3 г. През този период задачите, които искаме да решим, са няколко. Вие знаете, че при предишния набор на данни ние открихме нова частица - т. нар. Хигс-бозон. Сега се надяваме да наберем по-голяма статистика, тоест повече от тези частици, за да можем по-прецизно да изучим техните свойства.
Трябва да видим дали свойствата, които има тази нова частица, са точно такива, каквито предсказва т. нар. Стандартен модел, или те слабо се отличават от неговите предсказания. А това вече ще бъде указание, че ние се намираме вече извън този Стандартен модел и можем да имаме някаква чувствителност към негови разширения. Друга важна задача е да продължим да се опитваме да разберем какво стои зад тъмната материя. Надеждите ни са свързани с това, че при по-високи енергии ще бъдем в състояние да раждаме частици с по-големи маси. Нашата надежда е, че ще можем да ги наблюдаваме и да отговорим на въпроса от какво се състои тъмната материя.
- Какво знаем за нея и какво - не?
- Знаем, че я има. Но не знаем какво представлява. Това е една от големите въпросителни, на които се опитваме да дадем отговор. Ние знаем за нейното гравитационно взаимодействие, измервайки масата на галактиките. Знаем, че там има някаква материя, различна от тази, която ние познаваме. Тази материя не излъчва и не поглъща светлина, затова и се нарича тъмна. Знаем, че много слабо взаимодейства с познатите нам материи, включително с тази, от която сме направени ние. Знаем също, че е средно 6 пъти повече от обикновената материя. В галактики от типа на нашата тя е около 10 пъти повече. Знаем, че е навсякъде около нас, но не знаем от какво е съставена. Имаме надежда, че може при малко повече късмет да я видим.
- Нарекоха Хигс-бозона Божия частица. Промени ли радикално неговото откриване представите ни за Вселената?
- И да, и не. Не, защото това е последният липсващ елемент от Стандартния модел и сега можем да кажем, че сме го окомплектовали. От друга страна обаче това, че неговите свойства съвпадат с това, което предсказва стандартният модел, говори, че ние имаме тепърва да решаваме много тежък проблем - как да обясним тъмната материя и разширението на Вселената. Защото тази материя, която описва Стандартният модел, съставлява около 4% от съдържимото на Вселената. Ние познаваме само 4% от Вселената и ни се губят едни 96%. И тепърва има да отговаряме на този въпрос.
- Покрай работата на ЦЕРН се появяват и открития, които служат за съвсем различни цели от тези на физиката. Вие неотдавна заговорихте за създаване на онкоцентър, който може да лекува тумори по щадящ начин...
- Хората делят научните изследвания на фундаментални и приложни, без да си дават ясна сметка, че това са две страни на едно и също нещо. В това отношение ЦЕРН е много хубав пример. Ето, ние правим фундаментални изследвания за това как се е развивала Вселената през първата една секунда от своя живот. Но за да създадем тези ускорители, сме развили много нови технологии, нови детекторни системи, нови методи. И тези неща много бързо влизат в ежедневието. Едно от техните приложения наистина е в областта на медицината.
Практически цялата съвременна образна диагностика е базирана на детектори и методи, развити за нуждите на ядрената физика и физиката на елементарните частици. Много малка част от ускорителите в света се използват за чисто научни изследвания, повечето от тях се използват за приложни неща, включително медицински приложения. В случая става дума за един относително нов метод. Едва през последните години той достигна зрялост, така че да може да бъде масово прилаган за лечение на хора. Става дума за облъчване на тумори с помощта на ускорени протони или леки йони.
Работата е там, че тези ускорители, които масово се използват в момента в болниците, облъчват туморите с рентгеново лъчение. А то засяга както тумора, така и здравата тъкан пред и зад него. В такава ситуация има риск да предизвикаме тумор в здравата тъкан. Алтернатива на такъв подход е използването на протони или йони, които имат интересното свойство, че преминавайки през материята, много слабо отдават енергията си, след което в много тясна област рязко отлагат цялата си енергия. При достатъчно прецизен контрол ние можем да направим така, че цялата енергия на тези частици да бъде отдадена в тумора, при което тъканите преди и зад него практически не се облъчват. Това е голямото предимство на този метод. По света се строят все повече такива центрове, включително в Европа. Досега по такъв начин са третирани над 100 000 души. Вероятността за усложнения след третиране на пациента е многократно по-ниска, отколкото при облъчване с рентгенови лъчи. Вероятността туморът да бъде унищожен напълно също е по-висока. Това лечение е особено важно при децата. Те растат и техните клетки са много по-чувствителни, така че едно третиране на здрава тъкан може в по-късен период да доведе до нови тумори.
- С кои държавни органи досега сте обсъждали тази идея?
- Тя се появи преди две години, първо я обсъдихме с правителството на Бойко Борисов, което я подкрепи. Нещо повече - той посети такъв строящ се център в Австрия и беше постигната договореност, че когато започнем да строим такъв център, ще имаме съвместно сътрудничество с тях. При правителството на Орешарски идеята в началото бе посрещната на "ура", но относително бързо заглъхна. Не знам в каква степен причината е в правителството и в каква степен - в една не много позитивна реакция от страна на Европейската комисия, свързана с общото недоверие към страната ни, че ние сме в състояние да реализираме големи сложни проекти. В момента отново се връщаме към идеята, търсим възможности за финансирането й както по оперативните програми, така и през други механизми на Европейската комисия.
- Все по-малко млади хора се насочват към физиката, какви са причините според вас?
- Първата е в това, че в нашата страна за съжаление интересът на младите хора към природните науки и техническите дисциплини е изключително нисък. Нямаме политика и нищо не се прави младите хора да бъдат ориентирани към тях. Всичко е организирано така, че хората учат право и икономика и произвеждаме безработни специалисти, като едновременно с това е невъзможно да се намери добър инженер в страната. Младите хора не са подготвени, за да отидат в тези професии.
Ясно е, че интересът им се формира в училище. Нашето средно образование и програмите, по които учат учениците, не само не предизвикват интерес, но по-скоро имат обратния ефект. Когато аз учех физика, имах 4 часа седмично в гимназията. В момента децата имат един. Същото важи за биология, химия, намалени са часовете по математика. Как да бъдат подготвени? Второ, програмите също са изключително стари. В нашите училища се предава физиката на ХIХ век. Е, дете, което живее в ХХI век, трудно ще приеме за интересно нещо, ако го преподават на ниво ХIХ век. Физиката на ХХ век заема нищожна част от общото обучение, за ХХI забравете. А светът се развива с бясна скорост.
Нашето средно образование тотално е неадекватно на това, което се случва около нас. Това е общ проблем за всички държави, но при нас случаят е изключително тежък. Трябва ефективно да започнем да използваме 11 и 12 клас, където може да бъде вкарано нормално обучение по всички природни и математически дисциплини, така че да им се покаже колко в действителност е суперинтересно да се работи в такива области. Просперитетът на една нация в ХХI век се определя не от размера на нейната територия и с какви природни ресурси разполага. А от това каква е нейната способност да въвежда високотехнологични производства. Ние сме в крайно неизгодна ситуация, защото нашият потенциал за това е изключително нисък. И коренът е в образованието.
- Вие сте в журито на конкурса "Мтел Медия Мастърс", чийто допълнителен фокус тази година ще е науката наред с новите технологии и иновациите. Как ще коментирате конкурсните материали?
- Изключително приятно съм изненадан от високото ниво. Имаме повече от 100 материала, представени в този конкурс. При това качеството на материалите е достатъчно високо, информацията, която те предоставят, е достоверна с малки изключения и достатъчно добре направена като журналистика. Това са радостните новини.
- Има ли и тъжни?
- Не бих казал, че са тъжни, но бих искал да акцентирам върху следното - ролята на журналистиката е да информира обществото, че нещо някъде се случва. Но другата й роля е да формира мислене, да дава изпреварваща представа накъде върви обществото. Как да накараме младите хора да се интересуват от наука, ако те нищо не чуват за нея от нашите медии. Аз съм готов да внеса едно предложение - в крайна сметка част от националната ни политика в областта на образованието би трябвало да бъде свързана с разказване на обществото с какво се занимава науката. Това е начинът, по който вие може да заинтригувате младите хора и това нещо да стане тяхна професия. Предложението ми е да се разработи специална програма за популяризиране на наука, технологии и иновации.
- Какъв тип медии участваха?
- Всички възможни. Има и много интернет медии, включително блогове. Наградите ще бъдат връчени на 30 октомври, те са разделени по типове медии - електронни, печатни медии, онлайн медии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
