Едва разхлабила жегата хватката си у нас с градус-два и живакът в термометъра на общественото напрежение рязко скочи до опасни стойности.
Огромен летен пожар запали предложението на „Продължаваме промяната – Демократична България” за промени в конституцията. Само след няколко часа никой вече не се интересуваше от съдебната реформа, правомощията на главния прокурор, двата нови съвета на магистратите и индивидуалната конституционно жалба.
Защото лумнаха пламъците на политическите страсти около 24 май – трябва ли да замени 3 март като национален празник. И изпепелиха както идеите за промяна в статута на служебното правителство, така и екзотичното предложение да се намалят кметските мандати до 2. Първото предложение е директна война с президента, второто – опит за силово решение на кметските избори в много населени места.
Оставяме настрана въпроса, че сглобката, некоалицията, кооперацията за властта е прекалено крехка. И се крепи на две неща – ангажимента за съдебна реформа и попълване на вакантните места в регулаторите. Всяко отклонение от голямата цел може да счупи съюза.
И се спираме само на темата сега ли бе моментът да се разпалят страстите кой да е националният празник на България. Само за няколко минути страната си се върна в 90-те, когато от сутрин до вечер в парламента се водеха пехливански борби за герба и т.нар. „Пежо на Жан Виденов”.
Предложението за 24 май като национален празник дойде още на 25 май 2022 г. Направиха го ГЕРБ. Днес ПП-ДБ стъпват на това и обявяват, че предварителни разговори са водени както с партията на Борисов, така и с ДПС. Но от ГЕРБ сухо декларираха само: „Ще подкрепим проект за конституционни промени, който има одобрението и на трите парламентарни групи, участващи в преговорите - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.”.
ДПС знаково замълчаха.
24 май е венецът на безспорните дати, но все още сме единствената страна в Европейския съюз без културен институт, а го предложих преди време, припомни вицепрезидентът Илияна Йотова. Битката й за достойното място на кирилицата и българския език е от години, но не среща подобаваща институционална подкрепа.
Трети март е проблемна дата в българската история, мотивира предложението на ПП-ДБ Даниел Лорер. И си навлече гнева на Слави Трифонов. Господин Лорер, отиди в Плевен, застани на площада и кажи, че Трети март е проблемна дата в българската история и ще видиш какво ще стане! – отговори му лидерът на ИТН, като обясни, че е евроатлантик. „Путин води мракобесна, страшна и ненужна война в Украйна. Но това въобще не променя българската история, освобождението на моя роден град и освобождението на България”, написа Трифонов. И поиска референдум.
Социологът Първан Симеонов хвърли напалм в пожара от мнения, заявявайки че като „адвокат на Дявола” не може да подмине „огромната грешка, която моите естествени приятели от прозападните сили у нас, направиха.”.
Отпушиха бутилката. 24 май е десет пъти по-добър национален празник от 3 март. Но предложението - да не говорим за налагането - на това ще има точно обратния ефект, обяви социологът.
Управляващите следват украинския сценарий за България, намеси се и лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов.
Националният празник е тема, по която всеки българин има мнение. И нито една позиция не бива да бъде пренебрегвана. Защото това е датата, която трябва да обединява. Уви, с поставянето на темата в дневния ред на обществото, лумна нов пожар на разделение. Ясно е, че във време на война, всяка връзка с руския агресор е проблем. Но, колкото и да се пише от победителите и властта, историята почива на факти. И със сигурност основание имат и онези, които днес питат: Какво ще кажем – че Санстефанският идеал не ни е важен вече?
Веднъж разгоряла се, стихията от коментари дава аргументи и на другите, които казват, че националният празник трябва да е 6 септември. Защото със Съединението ставаме истинска държава. И сме си го направили сами – напук на великите сили и въпреки тях.
Не липсват основания и за поддръжниците на 22 септември – Независимостта, която толкова години бе жертва на просъветската идеология, че днес денят е повече повод за късна семейна ваканция, отколкото държавен празник.
Безспорно обаче най-българският ден е 24 май. Със сигурност е най-достоен за национален празник. Българската азбука ни прави уникални в света, дали сме я на милиони, включително Русия. А и сме единственият народ, който празнува обединен познанието – онези изначална сила, която движи света напред.
Но редно ли е националният празник да се определя с партийно решение и партийно гласуване? Не трябва ли това да се реши в широка дискусия?
И не на последно място. Постигна се консенсус за съдебната реформа. Плах, несигурен, но консенсус. Използването му за ад хок промени, свързани със служебното правителство, кметовете и националния празник, оставя неприятното усещане, че се търси пренаписване на конституцията без ВНС. Не че не е възможно, но едва ли е редно.
И накрая – царе сме на палежите. Подклаждаме ги, докато не изпепелят всичко. Но нека не оставяме в тях да бъде овъглено единственото нещо, което досега е останало неопетнено – 24 май, делото на светите братя Кирил и Методий и българската азбука. Тази, на която пишем родина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
