Битката за нов ректор на Софийския университет е в разгара си. Изборът ще се проведе на 17 ноември, но още преди официалния старт на кампанията група преподаватели отправиха списък с 13 искания към кандидатите. В понеделник вечерта в аулата на университета се проведе дискусия по тези въпроси, като основното бе свързано с управлението на финансите на университета. И двамата кандидати заявиха, че ще поискат одит за това как са харчени средствата на Алма матер и накъде се насочват финансовите потоци.
Проф. Анастас Герджиков, издигнат от Факултета по класически и нови филологии, посочи, че одитът трябва да бъде възложен на външна фирма или да бъде назначено одиторско звено. Проф. Тони Спасов, издигнат от Факултета по химия и фармация, обяви, че целта на проверката не е да се набеждават виновни на всяка цена, а да се види ефектът от разходите и имали ли са те инвестиционен характер. И двамата бяха на мнение, че мениджмънтът на университета трябва да бъде поверен на отделен човек с икономически познания - все едно дали той ще бъде наричан мениджър, или по някакъв друг начин. На какво още залагат програмите им, "Стандарт" попита проф. Анастас Герджиков и проф. Тони Спасов.
Студенти от чужбина ще увеличат приходите ни
Отделен човек ще отговаря за финансите, казва проф. Анастас Герджиков
- Проф. Герджиков, появи се писмо от преподаватели на Софийския университет, което поставя много от наболелите проблеми на университета и очаква от кандидата за ректор да посочи своите решения. Съгласен ли сте с констатациите на колегите си?
- Тъй като програмата ми бе готова, преди да получа тези искания, с радост установих, че те напълно съвпадат. С изключение на едно-две всички останали са в изключително правилна посока. Това не е странно, защото всички мислим как да решим проблемите и в университета, и във висшето образование като цяло. На няколко пъти имахме разговори как би могло в университета да се раздели академичното ръководство от стопанското. Аз съм за това и съм го предлагал още през 2003 година, когато като заместник-министър имах възможност да правя такива предложения. Тогава това не се прие, след това още на няколко пъти бе предлагано и не бе прието. А когато подобно нещо не е решено на национално ниво в Закона за висше образование, е много трудно да се реши в университета, тъй като органът за управление е ректорът. Когото и да назначим, по какъвто и начин да го назначим, ректорът ще подписва и ще носи отговорност за чужди действия. Но въпреки това с колегите обсъждахме варианти, които варират от помощник-ректор, какъвто сме имали, до главен мениджър, какъвто не сме имали. Ще предложа правомощията му да се делегират директно от Академичния съвет.
- Кои за вас са най-съществените проблеми на СУ?
- Основният проблем е начинът на финансиране, защото от него зависи как изпълняваме всички свои дейности. Имам предвид финансирането и от страна на държавата към университета, и вътре в него. От страна на държавата очевидно трябва да има промяна, за да не бъде запазен сегашният финансов модел единствено според броя на студентите. Има няколко начина да се отчетат по измерими показатели резултатите на един университет. Това се прави в последните 3-4 години, но сумите, с които университетите се възнаграждават, са малки, поради което те нямат интерес да повишават качеството, а да увеличават броя на студентите. Сега Министерският съвет е внесъл един законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който предлага това диференциране на основата на качеството да стане много по-сериозно - първите в дадено направление да получат повече пари, тези, които са по средата, да получат по-малко, а на последните по качество да не бъде утвърден прием в съответното професионално направление. Това е добре не само за първите няколко университета, а за всички, защото тези, които са по средата, постоянно ще се мъчат да преминат в горната част на класацията. Сега те имат стимул да работят евтино, а не добре. Втората част е в самите университети да се случи същото. Ако искаме държавата да разпределя средствата за висше образование според качеството, трябва да направим същото и вътре в университета. И затова аз съм записал категорично, че трябва да въведем диференцирано заплащане според образователните и научните резултати на преподавателите. Така че да има стимули за най-добрите, а тези, които не са толкова добри, да се опитат да станат.
Много от хората имат качествата за това, но нямат никакъв стимул. Ние игнорираме този проблем от 20 години. Сега имаме и стратегия за висшето образование, и законопроект - ще бъде пагубно, ако загубим този шанс. А вътре в университета отдавна имаме тази идея. Ние имахме научна стратегия, преди държавата да има такава, и в нея бяхме записали поне за наука да има диференциране. Сега аз искам да направим това по-широко, като отчетем всички приноси - и образователните, и научните. Да има една базова заплата, над която да има диференциране според приноса.
- В програмата си вие залагате на увеличение приходите чрез привличане на чужди студенти.
- СУ има около 100 бакалавърски специалности и над 400 магистърски. Ние вече знаем кои от тях са атрактивни и трябва да ги предлагаме много активно на английски, за да привлечем чужди студенти. Такива са например публична администрация, политология, международни отношения, информатика и много други. Има някои по-специфични психологически специалности, за които имаме постоянни запитвания. Например клинична психология, каквато ние нямаме. Искаме да привлечем част от тези чужди студенти тук при нас, за да се увеличат сегашните 1000 чужденци, които имаме. Но по-голямата част може да бъде привлечена чрез електронно дистанционно обучение.
- Много често се поставя темата за прозрачност при управлението на парите на университета.
- Аз поех известен риск и разместих традиционната подредба в една програма. Разбира се, че и при мен основно е качеството на образованието и научните изследвания. Но на първо място поставих темата за финансирането и за управлението на университета. Защото те са болните теми. Всички смятат, че трябва да се подобри системата на администриране в университета, да се електронизира така, че да не сме затрупани с бумащина. И че трябва да се внесе яснота в това, как се движат финансовите потоци. Проблемът не е просто в това, че университетът управлява зле малкото пари, с които разполага. По-скоро проблемът е в това, че има неяснота как управляваме парите си. Ние нямаме система, която да казва на всеки декан във всеки момент колко пари е изхарчил и колко му остават. Това не могат да го проверят нито ректорът, нито самият декан. Ако въведем една интегрирана финансова система, която да позволява в реално време да се знае в какви посоки се движат тези потоци и докъде сме стигнали спрямо лимитите, това не просто ще доведе до финансова яснота и прозрачност, а до това деканите да контролират ректора, а той - деканите.
- Вие сте част от досегашното ректорско ръководство, къде виждате плюсове и минуси?
- В моя ресор, който в последните четири години беше "Докторанти и продължаващо обучение", постигнахме успехи. Успяхме да регламентираме в няколко различни документа процедурите за придобиване на образователната и научна степен доктор, а от друга страна имахме и помощта на държавата, която този път доста разумно предложи правилните схеми за подкрепа на висшето образование, и една от тях беше за докторантските училища. Така че натрупахме достатъчно опит, за да продължим и сами. Дори в следващия период да не успеем да получим финансиране за докторантски училища, вече знаем как да го направим. А това е важно, защото досега докторантът си работеше сам. Сега има възможност част от индивидуалния му план да бъдат общи лекции и семинари за него и други докторанти. Виждам много полезни неща и в останалите ресори, за които не съм отговарял и трябва да бъдат продължени. Виждам и слабите страни, които трябва да бъдат преодолени по най-бързия начин.
- Кои са те?
- Очевидно е слаб начинът, по който управляваме парите. Още по-слаб е начинът, по който управляваме имотите. Софийският университет има многобройни имоти. Той има 18 сгради - паметник на културата. Преди седем години държавата е отделяла средства за тях, сега не го прави. Това според мен трябва да се възстанови. Отделно от тези 18 сгради ние имаме общежития, учебно-научни бази, имоти, дадени ни от дарители. Всичко това, вместо да помогне, всъщност ни затруднява, защото част от тези имоти са неизползваеми. Те изискват огромен ремонт или са на неподходящо място в провинцията. А други, които са използваеми, в сегашната икономическа ситуация не могат да си намерят наематели, така че пустеят. Като теглим чертата, накрая имотите са на загуба, а не на печалба. Имам предвид такса смет и данък сгради. Като се понатрупат, те довеждат до това университетът да не може да кандидатства, да речем, по европейските фондове или за обществени поръчки, тъй като дължи данъци на държавата или общината. Това трябва да спре незабавно. Първо, трябва да се управляват по-добре имотите, аз имам идеи за това и се надявам, ако назначим човек да се занимава със стопанската дейност, той да има още повече идеи. Второ, една част от имотите са ни подарени от държавата именно защото тя е видяла, че са неизползваеми. Трябва да се види кои са те и университетът да ги върне обратно на държавата - нека тя да се справи с този проблем.
- Какви други акценти има в програмата ви?
- Основните акценти са свързани с качеството на образованието, където аз предлагам редица мерки. Те са свързани както с диференцираното заплащане и стимулиране на преподавателите, така и с това да включим реално студентите в обсъждането на политиките на университета за повишаване на качеството. Имам идеи за това как кредитната система може да заработи реално, защото тя е факт от 10-15 години, а съществува формално в университетите. Имам идеи как учебният план да стане наистина начин студентът сам да формира необходимите за него знания и умения, да избира дисциплините. Колкото до научните изследвания, трябва с диференцирането на финансирането да стимулираме много това да се публикува в списания с импакт фактор и в такива, които се реферират и индексират. Това са видимите списания и там наистина става научен дебат. В другия случай се четем само помежду си. Трябва да стимулираме колегите от природните науки да продължат по този начин и да научим колегите от хуманитарните и обществените науки как да го правят и те. Исторически е станало така, че от 70 години те са се изолирали от този тип публикуване. Сега имаме тази възможност, една голяма част от колегите в хуманитарните и обществените науки са напълно способни да допринесат за научната продукция на университета. Тя може да се удвои и утрои за няколко години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
