Доц. д-р Маргарита Бакрачева,
психолог
Когато става въпрос за силен емоционален изблик, който завършва летално, като в случая с таксиметровия шофьор, който уби жена си и после направи опит да се самоубие, удряйки няколко автомобила, той може да бъде до голяма степен ситуативен. Възможно е въпросният извършител да е преминал всички психотестове и да няма такава склонност като личностна черта, но в състояние на афект да е преминал границата. Най-травмиращото е не само посегателството върху живота на жена му, а и фактът, че е причинил толкова много щети и на други хора. При всички случаи е по-вероятно случаят да се отнася до ситуативен емоционален изблик, а не до някаква личностна черта. Ако той имаше психопрофил на насилник, би следвало да има предишни инциденти с насилие в семейството или пък да доведе решението си за самоубийство до край. В случая нещо е провокирало емоциите на таксиметровия шофьор и те са взели такъв изблик, че след като убива жена си емоциите не са се отвърнали и той е продължил с причиняването на други инциденти. В случаите, в които става дума за водещи личностни особености, би следвало след извършване на действията или да сложи край на живота си, или да се обади и да се предаде. Обикновено в състояние на афект нещата се довеждат до край.
Тъй като професията на таксиметровите шофьори е свързана с живота на другите, добре е да се помисли за повече тестове, през които те да преминават. Агресията на пътя, задръстванията, цялата нервност и несигурността от това, че не знаеш кой сяда до теб, неминуемо води до повишаване на стреса при професионалните шофьори. Добре е да се помисли и за повече възможности за почивка и намаляване на стреса с различни програми в тяхна полза, за да са полезни на себе си и да не застрашават живота на околните.
Голямата възрастова разлика между партньорите, както е при шофьора и жената, с която е живеел, в общия случай води до това, че жизнените кризи, които са универсални за всеки един човек, се отключват в различни периоди. Докато по-младият в двойката е в активната си фаза, със стремеж към себедоказване и желание за общуване с повече хора, другият партньор вече е преминал този период и иска по-спокоен и улегнал начин на живот. В общия случай докъм 35 г. човек е много активен, той е в период на търсене на своето място, докато след това започва да цени повече сигурността и стабилността. Когато в една двойка се получи разминаване, което невинаги е толкова крайно и води до раздор, то поставя необходимостта от проява на компромиси и от двете страни, за да може разликата в социалната активност и себедоказването да бъде преодоляна. Във всяка връзка нещата са индивидуални. Ако по-възрастният задържа детското в себе си, а по-младият партньор е с по-силно изразена социална зрялост, тогава е възможно да не се появят конфликти. Но като принципно правило не е добре да има прекалено големи различия в двойката било то по отношение на възрастта, в ориентацията към живота или в нещо друго, което може да раздели двама души. Начинът и това , което човек може да разбере на 40 или на 50 г., не са свързани толкова с интелектуалното развитие, колкото с натрупания социален опит и това, че човек е преминал през различни житейски ситуации. Това е, което определя и започва да създава някаква пропаст в отношенията. На най-високо ниво хората трябва да споделят общи ценности, иначе рискуват да стигнат до тотално разминаване. А в ежедневието, за да се поддържа тръпката, е добре да има различия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
