Най-голям брой отпадащи има сред домашните ученици
Преекспонирахме теча на изпита и това измести положителното, казва Диян Стаматов
Темата за пробойните в сигурността на матурата напоследък измести реалния въпрос - грамотни ли са българските ученици, които се явяват на нея. За това как трябва да изглежда изпитът, какви промени са нужни в училището, за да се подготвят децата, и какво да очакваме от новия просветен закон, "Стандарт" попита директора на 119-о СОУ "Акад. Михаил Арнаудов" Диян Стаматов.
- Трябва да премахнем класно-урочната система, тя е от средата на миналия век
- Езиковата грамотност на децата пада
- Тестовете да са едва наполовина от изпитните въпроси
- Г-н Стаматов, тази година имаше пробив в сигурността на матурата. На кое равнище според вас би могла да изтече информация за темата и отговорите на теста?
- Според мен на всяко едно от нивата в организацията би могло да възникнат пробойни - от централно равнище до последния квестор, който се занимава с това. Но моето мнение е, че прекалено много се преекспонира негативният казус, свързан с изтичането на информация. И то до степен да измести положителното, което и колеги учители, и директорите, и абитуриентите направиха.
- Грамотни ли са учениците по ваши наблюдения?
- Ролята на изпитите е точно в това, че може да се измери с ясни показатели нивото на подготовката на цял випуск - като оценка за цялото поколение и за всеки един ученик поотделно. Аз лично мисля, че през последните години се вижда понижаване на общата езикова подготовка на учениците. Летвата започва да става все по-ниска. По отношение на общата им функционална грамотност обаче ми се струва, че няма кой знае каква голяма промяна.
- Трябва ли да се намали процентът на тестовете при изпитване?
- Според мен напоследък се втурнахме в другата посока - тестове, тестове, тестове. А реално в живота нито един от нас не решава тестове, обикновено подхождаме към проблемите с анализ. За да се анализира обаче един проблем, човек трябва да е подготвен добре в съответната област. Именно по тази причина според мен трябва тестовите въпроси да са точно толкова, колкото и въпросите със свободен отговор. Да бъдат наполовина.
- Трябва ли да се завиши скалата, по която точките се преобразуват в оценки?
- Както знаете, чак когато бъдат проверени работите на учениците, тогава се изнасят скалите и точките се приравняват към оценките по шестобалната система. Този механизъм работеше достатъчно добре през първите няколко години от провеждането на такива масови изпити. Според мен обаче мина периодът на апробация на този формат и трябва предварително да се знае колко точки на каква оценка съответстват.
- Да се вдигне ли летвата за тройка, която сега е 23 точки?
- Доста е рисковано поради една-единствена причина - ако тази летва се вдигне прекалено много, опасността от прекалено ниски резултати става доста близка.
- И много хора ще останат без дипломи?
- Ще останат без средно образование, и то задълго. И в настоящия момент тези, които са без успешно взет държавен зрелостен изпит, могат да се явят неограничен брой пъти. Но, ако летвата се вдигне, те всъщност почти никога няма да я прескочат. Тази летва показва едно-единствено нещо - че знанията на една голяма група завършващи ученици са доста ниски.
- Как можем да се справим с този проблем?
- Аз лично мисля, че това може да се промени с цялостна промяна на класно-урочната система на преподаване, която е изключително остаряла и отживяла своето време. В нашата образователна система работим по начина, по който се работи от средата на миналия век. Ето това е разковничето, което може да промени и резултатите от изпитите, и интереса на голяма част от учениците. За да имаш добри резултати, трябва да ти бъде интересно, да си мотивиран да учиш. Това е елементарна последователност от действия и мисля, че е време да се случи.
Класно-урочната система трябва изведнъж да бъде цялостно заменена с иновативни подходи на преподаване. Тоест ученикът да не е пасивен слушател през целия час и само да възпроизвежда материала, а да участва постоянно, във всеки един момент заедно с групи от класа, да прави различни проекти, да ги защитава. Ако щете, дори да има ниски резултати, но да получи отново възможността да изработи тези проекти.
- Прави ли се това при вас в момента и как го възприемат учениците?
- Това в настоящия момент се прави изключително масово и много лесно в началния етап на обучение. Там учителят е един, той знае докъде е стигнал класът, затова може да прави постоянно междупредметни връзки и да свързва наученото по един предмет с това, което преподава по други. В горните класове в настоящия момент това е малко трудно да се реализира. Но и там може да настане промяна. Не е необходимо един и същи материал да се повтаря по различните предмети, без да се прави връзката между тях. Биологията има връзка с химията, химията - с физиката, но всеки един от тези три предмета се изучава напълно самостоятелно. В основата на интересното преподаване е именно междупредметната връзка.
- Какво липсва, за да се случи подобна промяна?
- В настоящия момент законът, който се прилага, предопределя класно-урочната система да бъде единствената. И тя е базата, на която се правят всички възможни проверки. Първото нещо, което трябва да се направи, е разкрепостяване чрез приемането на новия закон за училищното и предучилищно образование. Следващата важна стъпка е създаване на възможност за прилагане на иновативни уроци, които постепенно да се наложат като масова практика. Третото нещо, което е изключително важно, е квалификацията на учителите. Тя да им даде свобода, за да преподават иновативно и с много повече интерактивни подходи, като под това разбирам постоянна комуникация на различни групи от ученици във всеки един миг от часа.
- Новият закон предвижда по-широко въвеждане на самостоятелна форма на обучение, или т. нар. домашно обучение. Как гледате на това?
- Самостоятелната форма и в настоящия момент не е забранена, но примерно в училището, което ръководя, има 1500 ученици и само един-единствен е в самостоятелна форма на обучение. Това е най-трудната форма, защото при нея ученикът трябва сам да се подготви и в края на годината да се яви на всички изпити. Обикновено в тази форма са най-големият брой отпадащи ученици, защото те винаги отлагат изпита за следващия път. И така, отлагайки го, всъщност не го вземат почти никога.
- Има ли опасност домашното обучение да стане масово?
- Според мен няма как да стане масово заради традицията на българина да използва образователната услуга през училището, а не през дома.
- Какви други очаквания имате към Закона за предучилищно и училищно образование?
- Изключително необходимо е да се гарантира по-висока степен на финансиране на образованието. Това не означава единствено по-високи заплати. Означава да финансираме учебния план на по-високо и съвременно равнище. Трябва да се гарантира, че процентът от Брутния вътрешен продукт, който се отделя за образование, ще бъде постоянно нарастващ. И никога да не се позволява той да бъде същият като предходната година. Няма закон, който да регламентира това. А финансирането на учебния план е много важно, за да могат да се прилагат постоянно нови подходи на преподаване и да се въвеждат нови техники в самото училище. Това няма как да стане, когато няма средства.
- Нужна ли е корекция на делегираните бюджети?
- Дотолкова, доколкото те вече изчерпаха своята функционалност, финансирайки училищата на базата на брой ученици. Към това вече трябва задължително да се добавят още няколко елемента. Единият е качеството на образованието. То много ясно може да се измери с показателите, които се виждат на изхода от всички външни оценявания в четвърти, седми и дванадесети клас. Следващото нещо е задължително да се отчита местоположението на училището. Защото, каквото и да говорим, в София са концентрирани голям брой училища, но в малките градове далеч по-трудно се справят с финансирането заради твърде малкия брой ученици, заради отдалечеността на училището. Според мен там трябва да има допълнително целево финансиране.
- Тази година вие поискахте допълнителни помещения от съседната Професионална гимназия по фризьорство, за да поберете учениците си след приемането на новия випуск първокласници. На какъв етап е тази процедура, ще ги получите ли?
- Този въпрос поражда доста напрежение. Всички стъпки, които зависеха от институциите, вече са осъществени. Говорим за пет стаи, които можем да ползваме, а това означава десет класа. В настоящия момент обаче голяма част от родителите на нашите ученици предпочитат да бъдат използвани всички възможни подходи, за да останат учениците на едно място, тоест в сградата на 119-о СОУ. Тази година броят на кандидатите за първи клас е по-малък в сравнение с миналата. Но тези, които отговарят на условията да бъдат записани тук, въпреки наложените рестрикции са почти същия брой, както миналата година. И дори малко повече. В настоящия момент кандидатите са 450, но от тях на условията отговарят около 190 деца. Това са седем или осем паралелки, които ние трябва да приемем и да гарантираме на всички безопасни условия на обучение и възпитание. Решението е да използваме тези пет стаи, но не за първи клас, а за общите цели на училището.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
